ЛЕСИЧОВО. „Римски“ или „Старинен“. Така знаят моста в района на местността Криви дол между селата Калугерово, Лесичово и Боримечково. Пътят води и към с. Баня, Панагюрско. Тази природна забележителност се превърна в любимо място за малки и големи с грижата на Общината. До старината води екопътека, до която се стига, тръгвайки от Калугерово към големия завой до Лесичово.
Мостът е почти изцяло запазен, камъните са обработени и идеално си пасват. Сводът е в отлично състояние и е с радиус около 4-5 метра (така, че да поема и най-буйните води на реката), а ширината 3-3.5 метра. Днес по него минават дървосекачи и туристи, но в миналото е бил основен път за предвижване на легиони и търговски стоки.
- Предположенията, че е от римско време са защото тогава са правени калдъръмени пътища. Римският мост край общинското село пази тайни и предания за миналото си, кога е построен и как е оцелял през годините назад. Така, че и до днес да можеш да му се полюбуваш, стъпвайки върху вехтите му камъни, коментира Веселина Милкова – зам.-кмет на Община Лесичово:
- След завоя на пътя се стига до паркинг, от който тръгва
маршрутът до Римския мост, дълъг 900 метра
Указателна табела в началото информира за културно-историческите забележителности в общината. Какви животни обитават Средна гора и каква зеленина расте там, се научава по-нагоре – към най-високата точка на екопътеката.
На това място текстове разказват легенди и предания за моста и за каменните останки от стари сгради на къщи и огради. Тук, на нарочно измайсторена маса и подобия на легла, може да се похапне и полегне за отмора. Места за отдих – масички и пейки, са поставени и по екопътеката към моста.
През дъждовните периоди на годината под него тече гъстък поток, който в горещините пресъхва. На отсрещната страна пък
малко водоскоче
допълва красивата природна картина.
Каменното водно съоръжение се използва и до днес. То пази спомена за преминавалите по него войници, търговци и други обитатели в региона.
Веселина Милкова припомни как идеята за екопътеката се превръща в действителност:
- За мостчето научихме от ловци, с които посетихме място. Решено – сторено. Започна изграждането на екопътеката, по която сега минават любители на природата, да й се порадват и да отдъхнат – доволна е г-жа Милкова.
За моста има много и различни местни легенди
Една от тях разказва, че в самия мост, в гърне, е вграден духът на съпругата на майстора, който го е съградил. Той много я обичал и затова обрекъл, както любовта към съпругата му е неразрушима, така и моста да устоява през вековете.
Друга легенда гласи, че има заровено гърне с ценности. Това предположение се поражда от издълбаната част в горната страна на моста, която се вижда като издълбана дупка.
Много хора, замръкнали покрай моста, разказват, че нощно време се чуват конски бяг, свистене на саби и бойни викове. Други се кълнат, че дори са виждали ранени войници.
Не са малко и преданията за красиви самодиви, които нощно време се събират тук. Чували са техните вълшебни песни, с които омайвали заблудени пътници замръкнали на пътя.
Също легенда разказва, че под моста веднъж в годината тече вълшебна вода. Ако се случи тогава да си край него и изречеш желанието си три пъти, водата го чува и вселената го сбъдва.
Дали това са истини или красиви легенди?!
Никой не знае, но местните хора вярват в добрата енергия на това място.
Пенка МИХАЙЛОВА
--230.jpg)
