И феновете на „Левски” купуват „Джони Велинов. Моята история””, признава легендарният вратар
Георги Велинов-Джони разперва пръстите си и не може да ги изправи. Чупени са многократно. Това е цената да си вратар. Тук обаче говорим за един от най-великите български вратари – легенда на ЦСКА. Джони е участвал в написването на златните страници на червения клуб и бе в Пазарджик, за да представи книгата „Джони Велинов. Моята история“, написана от спортния журналист Ники Александров. Феновете разграбиха книгата му, а той отдели време на всеки от многобройните гости за снимка, автограф и отговаряше на всеки въпрос. Организатори на проявата бяха Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“ и Фенклубът на ЦСКА "Red Lions", а събитието бе послучай неговата 21-годишнина. В книгата са описани и паметните моменти като детронирането на европейски шампиони, но и тежки трагични и драматични сблъсъци. Когато от този свят си отива първата съпруга на Джони – Даниела, той изпада в дупка и от стреса идва цирозата. После отказва черният му дроб. И един ден докторът му се обажда: „Джонка, мини през болницата”. И Джони си купува едни хубави ягоди, защото явно ще остане ден-два. Но така и не ги опитва, защото разбира, че ще го приемат за трансплантация. После всичко е като сън. И сега всеки ден хапва ягоди като негов си ритуал…
- Г-н Велинов, имате много спомени от Пазарджик, за какво се сещате като идвате насам?
- За мен Пазарджик е един от футболните градове. Сега дойдох с желание и удоволствие. Имам наистина доста спомени оттук, играли сме мачове с „Хебър”, когато беше в „А” група, а и контроли. Хубав, приятен град, а същото може да се каже и за хората.
- Кум сте на Борислав Михайлов, но не пестите критиките си към БФС…
- О, това няма значение. Аз не се притеснявам да кажа мнението си, когато не вървят нещата… Трябва да има промяна откъм основата – дали ще е той или някой друг, но трябва да се промени начинът, по който градим българския футбол. Първото и най-важно е да се обърне силно внимание от БФС към детските школи. От детската школа започва всичко. Да се направят и първенствата при подрастващите по-качествени. Едно време при юношите играехме така силно, че се чувстваш сякаш си на мъжки мач. Ако при мъжете „Дунав” (Русе) играе с „Левски”, при юношите „Дунав” играе с „Левски”. Ако играе с ЦСКА, и ние играем с ЦСКА. Така беше. Що с отнася до Боби Михайлов, той силно настояваше да му стана кум, защото се е учил от мен и аз в началото се дърпах, той ме преследваше, но после под въздействието на жена ми се съгласих (бел. ред. В книгата Велинов си спомня как на сватбата на Михайлов левскарите опъват зад тях на масата синьо знаме, но той помолил да го свалят с думите, че не е дошъл на сватба на „Левски”, а на Боби. Впоследствие отношенията им охладняват, но не по вина на сърцатия страж на ЦСКА).
- С кои футболисти от „Левски” бяхте най-близки приятели?
- С много от тях бяхме приятели, приятели сме и сега. Чуваме се редовно и с Тошко Барзов, и с Кокала (Емил Велев, б.р.), с Гибона (Божидар Искренов, б.р.). Навремето нямаше някакви негативни пристрастия и емоции между ЦСКА и „Левски”. На терена е едно – може да се изядем вътре – прошка няма. Но после е съвсем различно. Футболът е само игра и не трябва да го забравяме. И не го забравяхме и при нас, и при тях. Що се отнася до Боби, може да сме били приятели, но аз например веднъж такава дузпа му вкарах. Въобще не го виждах, че е Боби Михайлов. Беше една седмица след като му станах кум. Беше мач за Купата с „Левски” и ги бихме със 7:6. Аз спасих дузпи на Гибона и на Пламен Николов. Даже Гибона тръгна да ме прегръща като му спасих дузпата, а аз се дърпам: „Стига, остави я тази работа, все пак сме на мач”. Накрая бих последната дузпа. Хвърлих ръкавиците, взех топката и се засилих от центъра. И като я бих, промуших я в паяжината. Никога не съм изпускал дузпа – когато съм я изпълнявал в официален мач. А съм изпълнявал повече от 10.
- Негативни пристрастия между футболистите на „кръвния враг” може и да е нямало, но усещал ли сте уважението на публиката на „Левски”?
- О, разбира се! Даже сега, като идвахме към Пазарджик, като спряхме, хора ме поздравиха, като казаха, че са от „Левски”. И много мои книги са купени от феновете на „Левски”. Уважението ни е взаимно. Пожелавам на „Левски” да излязат по-скоро от кризата, защото без ЦСКА и „Левски” няма български футбол. Помните, че когато ние играхме във „В” група, на мачовете събирахме публика повече от цялата „А” група.
Но не са само феновете на „Левски”, които показват уважение. Когато за първи път стъпихме на „Лудогорец арена”, слязох долу да пуша и ме обградиха хора със зелени фланелки. „Можем ли да се снимаме”, попитаха ме. „Не сте ли от „Лудогорец”, попитах ги, и те казаха, че са. И се снимахме, а те бяха сигурно двеста човека.
- В трите най-силни европейски години на ЦСКА балансът на „армейците” с „Левски” е равен като шампионатни мачове и двубои за Купата на България и Купата на Съветската армия...
- Ами тежки мачове бяха европейските. Ти си изцеден, изчерпваш се, концентрацията е стигнала предела и в шампионата невинаги можеш да дадеш всичко от себе си. Но и подготовката ни беше един път. Лагери, тренировки – всичко бе на високо професионално ниво като във всеки европейски тим по онова време.
- Такова ли беше усещането Ви, когато се озовахте на „Народна армия”?
- Определено. Знаеш, че отиваш на възможно най-голямото футболно място у нас. Точно преди да отида в ЦСКА с „Черно море” играхме с „Левски” и бихме левскарите с 3:1 И идвам на „Армията”. И другите ме питат: „Притесняваш ли се да играеш мача с „Левски”. „Как ще се притеснявам”, викам. „Та аз преди три месеца ги бих „Левски”, ще се притеснявам…”
- Като новобранец не ви ли юркаха „старите кучета”?
- Не, не, не… Всички бяха много приятни и хубави хора. В интерес на истината, аз не знаех къде се намирам. Защото това ми беше мечта. И като видиш, че мечтата ти се сбъдва, е много хубаво. Но ми беше и тежко в началото. Но характерът си е характер и аз се адаптирах бързо. Който отиде в такъв клуб, трябва да знае, че ЦСКА е ЦСКА. Трябва да си ти, но и да бъдеш това, което клубът, феновете и историята очаква от теб. И ние правехме точно това.
- А какво си спомняте за новобранеца Стоичков в ЦСКА?
- Оооо (смее се), когато Стоичков дойде, още първия ден погрешка ми взе хавлията, взе шишето на Джеки (Георги Димитров, б.р.) и ние викаме, абе какво става тука бе? В близката зала „Чавдар” играхме двустранна игра и Стоичков толкова здраво влезе с двата крака на Стойчо (Младенов, б.р.), че Стойчо като стана и му плясна два шамара. А здраво му влезе – тогава играехме с едни бели твърди гуменки, които бяха много издръжливи. И гледам това новото, върти си главата заканително, от очите му тръгнаха сълзи, стиска зъби и си мърмори нещо с „мамата”. Викам си, ей, това е голямо перде, силен характер! После такива подобни истории му разказвам на Стоичков, а той ги е забравил и само с усмивка вика: „Бати Жоро, стига! Стига, бати Жоро!” (тук Велинов учудващо добре имитира Стоичков, б.р.).
- Заради продълженията на историческия мач с „Ливърпул” в София за първи път в историята на БНТ централните новини не бяха излъчени. А това беше трибуната на властта. Кой е отборът на народа?
- Левскарите казват, че са те, обаче не е така. ЦСКА е не по-малко обичан от народа. Да си кажа честно, не съм усещал ръката на властта, нито съм се интересувал от власти. Гледал съм да играя и съм играл. И мисля, че при моите колеги е същото. Сега ми казват, че заради политиката не са излъчили мача ни с „Реал Сосиедад”, но дали е така, не съм сигурен.
- Вие сте героят в реванша с „Реал Сосиедад” в Сан Себастиан и заслужено ставате Футболист на годината в края на 1981-а. Но баските в този мач са ви подлели вода…
- Да, испанският шампион беше наводнил нарочно терена, за да ни затрудни, но испанците не знаеха за какво става въпрос. Направиха го, без да знае, че ние играем отлично на мокър терен. Забележете, на дъжд ЦСКА няма загуба от „Левски”! Като отидохме там, те бяха направили повторно празнуване на шампионската си купа. На стадион „Аточа” бе настанала страшна еуфория. Но изляза ли на терена, аз нищо не чувам. Чуваш публиката само, когато направиш някакви хубави неща. И така трябва да е. Публиката влияе страшно много на всеки футболист, връща ти самочувствието. Затова и чакам момента, когато стадионите пак ще са пълни. При нас идваха по 2000-3000 човека само на тренировките. Може би показвахме това, което иска публиката.
- Стана дума за испанската вода, но и двукратният еврошампион „Нотингам Форест” също ви провокираше още в София… А помните ли някаква провокация лично към Вас?
- Лично към мен не помня, но силно впечатление ни направи как треньорският щаб на „Нотингам Форест” демонстративно пречеше на нашия щаб да наблюдава мача на реванша в София. А в първия мач като минавахме през центъра на Нотингам, местните ни показваха с пръсти пет, шест, че някои и десет! Аз пък обичах така да показват. Вкарахме им един гол. В София им вкарахме и още един. И вече не показваха пръсти.
- Последният Ви официален мач е с екипа на „Ботев” (Нови пазар). Това ли е най-екзотичното място в кариерата Ви?
- Да. Нови пазар е уникално място, даже сега на 7 юли сме там. Тогава започнах да играя в „Б” група за „Ботев”. Станах и треньор, а в началото някои хора мислеха, че само съм на вратата. Оставих много приятели. Като отида там и се чувствам добре. Така ще е на 7 юли.
- В книгата Вие не спестявате и много тежки удари на съдбата, които понасяте. Как се изправя човек след такъв удар, пък бил той и вратар?
- С характер. Това е всичко. Аз след операцията показах характер. Трябва да вярваш, че само от теб - и с помощта на Господ - се постига всичко. Вярваш ли, ще стане. Затова всеки божи ден ям ягоди. Поне едно кило.
Дочо ЧАНЕВ
