Исторически музей – Велинград представи официално сборника „Писано да се знае. Културни ценности – документи и надписи на османотурски език от фонда на Исторически музей – Велинград“. Събитието се състоя на 21 октомври 2026 г. и на него присъстваха кметове на населените места от Чепинско, ръководители на местните читалища, ученици от училищата в община Велинград краеведи и приятели на музея. Изданието е книга №11 от научната поредица „Цепина“.
.jpg)
„Писано да се знае“ е резултат от едногодишен проект по договор на НФ „Култура“ по програма „Културно наследство 2025“. Той продължава проекта „Съхранено минало за бъдещето“ от 2024 г., по който бяха преведени 105 документа на османотурски език от фонда на музея и бяха реставрирани две старопечатни книги.
В изготвянето на сборника музеят привлече едни от най-добрите специалисти по османския период в България. Проф. д-р Стоянка Кендерова е утвърден османист и арабист, консултант, автор и научен редактор на изданието. Доц. Катерина Венедикова от Института за исторически изследвания при БАН е също османист и арабист. От 1993 г. тя е научен сътрудник на музея в проучването на епиграфски паметници и други извори от града и района.
.jpg)
Сборникът има два основни раздела – „Културни ценности: документи и надписи на османотурски език“ и „Извори и историография“ – и богата галерия с избрани образци от музейните колекции. В изданието са включени още надписи върху ятагани и епиграфски паметници от османско време, ръкописна книга Коран от XVI–XIX век, сборникът „Арабски синтаксис“, оловни печати и търговски пломби и сребърен накит – кьостек. Към тях е добавена библиографията „Чепинските села XV–XIX век“, съставена по картотеките на музейната библиотека и Научния архив. Тя обхваща публикации от периода 1819–2024 г.
„Историята не принадлежи единствено на миналото. Тя е част от нашата идентичност, а отговорността да я съхраним и предадем нататък е обща“, заяви директорът на музея Стойчо Маров при откриването на събитието. Той припомни, че музейното дело в Чепинско започва през 1909 г., когато група учители и общественици вземат решение за създаването на Археологически музей в Каменица. „Повече от век по-късно Исторически музей – Велинград продължава тяхната мисия – не само да събира и опазва културните ценности, но и да ги изследва, осмисля и представя пред обществото“, каза той. Според него изданието не се ограничава до представянето на музейните фондове, а предлага документални извори и библиография за историята на Северозападните Родопи и създава основа за бъдещи изследвания. Благодарение на научния прочит и превода документите, надписите и книгите „престават да бъдат просто музейни експонати и се превръщат в разказ за хората, за техния бит, собственост, вярвания, образование и обществени отношения“.
Проф. Кендерова представи обзорната статия за документите на османотурски език във фонда на музея. Доц. Венедикова представи статиите си за ятаганите и за каменните надписи на османотурски език. Екатерина Пейчинова, автор и съставител на сборника, представи библиографията. В екипа на проекта са още Стойчо Маров, който е административен ръководител и редактор, и Надежда Ангелова, главен уредник и редактор. Екипът поднесе и благодарност към музейните специалисти, работили десетилетия по издирването и съхранението на включените в сборника културни ценности: Снежана Велева, Георги Куманов и Надежда Ангелова. Сборникът е адресиран до учени, краеведи, учители, ученици и студенти и до всички, които се интересуват от историята на региона.
