В днешното плуване липсва централизираната целогодишна подготовка
СОФИЯ. Красимир Туманов стана на 65. Роденият на 13 октомври 1961 г. в Пазарджик плувец стана първият в този спорт, спечелил сребърен медал от европейско първенство за юноши - през 1976 г. в Осло, Норвегия, Туманов завоюва среброто на 200 м съчетано (2:16,61 мин.), това постижение вдъхновява поколения плувци след него. Участник на олимпийските игри в Москва през 1980 г. и треньор на Петър Стойчев - носител на Световната купа по плувен маратон 11 поредни години (2001 - 2011 г.) и световен шампион по плуване на 25 km в открити води. Днес Туманов е главен треньор на Плувен клуб „Левски“ и зам.-председател на клуба. „Знаме“ го поздрави с годишнината, а той с готовност отдели време за читателите.
- Г-н Туманов, успяхте ли да релаксирате след снощния празник?
- О, да. Празнуването беше в рамките на нормалното (смее се), събрахме се, почерпихме се.
- Разкажете повече за това първо родно европейско сребро?
- Подготвяхме се усърдно, основно в Пазарджик тренирах при Йордан Пендев, който ми бе личен треньор. Очаквахме да вземем медал на 1500 м съчетано плуване, но така се получи, че спечелихме медал на 200 м, а на 1500 м станах четвърти. На 20 м бътерфлай също станах четвърти, а на 400 свободен - шести. Нас не ни слагаха в сметките, а за сребърния медал очакванията бяха към друг състезател, но се оказа, че аз взех медала. Конкуренцията иначе беше много силна и в четири десети се вместихме първите трима. Първият ме победи с две десети, а аз победих третия също с две десети.
- Как започнахте с плуването?
- През 1968 г. за пръв път отидох на басейн – но не на Балона, а на градския плаж – тогава там се провеждаха тренировките. Видях, че се бяха събрали треньорите и попаднах при Йордан Пендев. И така започна. Бяхме много силно поколение. Преди нас изявеният плувец беше Стоян Георгиев – Галячи. В нашето поколение бяхме аз, Георги и Соня Дангалакови, Нели Санкева, Таня Пенева… Имаше доста хора, но 4-5 човека бяхме ядрото на плуването в Пазарджик.
- Като добавим и велинградски плувци, можем да кажем, че пазарджишката плувна школа беше еталон.
- Да, да, точно така. Покойният Цветан Голомеев, Георги Благов, преди това брат му Пейо Благов, Антон Попов… Пазарджишката школа беше доста силна и голяма
- Среброто в Осло сигурно е тежало, защото задължава?
- Задължава да държиш високо ниво. След тази 1976 година, на следващата, станах вицебалкански шампион на 400 и на 1500 м в свободния стил, участвах на европейско в Швеция, където се класирах 12 или 14 на 1500 м - не мога точно да си спомня, а след това отидохме на олимпиадата в Москва през 1980-та.
- Какво е усещането да си на олимпиада?
- Беше голяма емоция. Първо участие на олимпиада! Като дебютанти бяхме много развълнувани и всеки се радваше. Даже и след това – защото без значение от класирането, самият факт, че си на олимпиада, вече си е голямо постижение. Ние не успяхме да направим особено добро класиране, но на тези олимпийски игри България записа най-доброто си представяне на олимпиада и един от най-големите спортни успехи в историята си. А в Москва ни беше много интересно, развеждаха ни с автобуси, в централните части беше много красиво, всичко украсено. Не сме си представяли колко красива е Москва.
- След Москва продължавате да плувате…
- Бях приет във ВИФ „Георги Димитров“, плувах още 2 години и след това започнах треньорска кариера. Първо в „Академик“ (София), след това бях треньор в ЦСКА 5 години и от 1991 г. съм в „Левски“ и от 1995 г. съм главен старши треньор на плувен клуб „Левски“.
- Като треньор Петър Стойчев е най-голямата Ви гордост, как го открихте?
- Да, с Петър постигнахме най-големите си успехи – от 1998 г. до 2013-та. Доста световни купи спечели, стана световен шампион, европейски шампион, постави световен рекорд по най-бързо преплуване на протока Ла Манш – за пръв път в историята под 7 часа, той е първият и единствен българин, поканен и приет в Международната зала на плувната слава (САЩ), влезе и в Книгата на световните рекорди „Гинес“. А за откриването… Аз си го познавах от много отдавна, но той след като завърши в Русе висшето си образование, дойде при мен през 1998-а в Левски и оттам започнахме нашата съвместна работа.
- Кой Ви е най-паметният момент като тандем?
- Първата Световна купа, която спечелихме през 2001 г. Беше неописуема радост. Също шестото място на олимпиадата и, разбира се – световната титла през 2011 г. в Шанхай. Когато видях златния медал на гърдите на Петър на награждаването, се разплаках от радост. Това е невероятен успех за цялото българско плуване, а за мен тази титла е много специална. Той е уникален спортист и тогава бе невероятно как успя да се вдигне психически след слабото представяне на 10 километра и да спечели титлата на 25.
- Следите отвътре българското плуване. Специалисти заговориха за поредна вълна от таланти, така ли е?
- Чак толкова голяма вълна от таланти нямаме. Да, има момчета и момичета, които могат да направят добри класирания, но всичко зависи от тях, от тренировките, усърдието, упоритостта. Единствено засега от тях Петър Мицин (от Велинград, б.р.) показва завидна висока, дано другите млади момчета и момичета последват неговия път.
- Коя съставка в рецептата за успешно българско плуване липсва днес?
- Съставката беше, че ние водехме целогодишна централизирана подготовка. От 365 дни в годината около 270 дни бяхме по лагери, тренирахме заедно. Това сега може би не може да се случи и има много фактори за това – времената са други, отношението към плуването е друго, днешните деца са други. Тогава нямаше интернет и свободно пътуване и като излезеш в чужбина, всеки те гледаше и разпитваше какво има там. Нямаше телефони, нямаше компютри, всеки си гледаше спорта – дали ще е плуване, дали атлетика, борба или щанги, всички тези спортове в Пазарджик бяха доста обичани и успешни. Сега всеки си гледа телефона и компютъра, родителите знаят повече от треньорите, а тогава беше нечувано и недопустимо родител даже да гъкне пред треньора (смее се). Но… друго време е днес.
- Има ли в семейството Ви сега някой, който да е поел по пътя на плуването?
- Не, няма. Дъщеря ми завърши НСА, беше като Вас журналистка, сега е доцент в Софийския университет, преподава плуване. Синът ми също е далеч от спорта – и той работи в областта на науката.
- Поддържате ли връзка с някогашните си съотборници в Пазарджик?
- О, да, да. Поддържам с всички. Най-често се чуваме и виждаме с моя кум, Паун Лазаров. В Пазарджик идвам често. Бях тук за Световната купа по модерен петобой през май. Аз отговарям за плуването от доста време – а и с Андрей навремето плувахме заедно (председателят на федерацията по модерен петобой Андрей Кузманов, б.р.). Бяхме заедно, после той отиде да тренира модерен петобой. Иначе в Пазарджик за последен път бях преди три седмици.
Дочо ЧАНЕВ
Пазарджишките призьори на „Златна рибка 1971“, сред които (отляво надясно) Николай Тошев, Стефан Македонски, Валентин Сяров, Георги Машев и Красимир Туманов
През 80-те подготовката в плуването бе целогодишна и централизирана
