Усещането е несравнимо, когато вдигнеш на крака човек, който до вчера не е могъл да измине и 50 метра без болка
ПАЗАРДЖИК. „За мен е важно пациентите да знаят, че в кабинета ми ще получат качествена, съвременна и достъпна съдова диагностика“, споделя д-р Христо Иванов, който вече е част от екипа на Медицински център „Вива“ в Пазарджик, където извършва прегледи всяка сряда.
Той завършва Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора през 2019 г., а „Съдова хирургия“ специализира в Пловдив. След това продължава професионалното си развитие в МБАЛ „Уни Хоспитал“ в Панагюрище. Благодарността в очите на хората, на които е помогнал, е това, което в най-висока степен го мотивира да влиза в операционната с желание и отдаденост.
Ето как отговаря и на останалите въпроси младият лекар:
- Д-р Иванов, как се насочихте към съдовата хирургия?
- Насочи ме динамиката и фактът, че това е една от най-бързо прогресиращите и технологични специалности в медицината. Кръвоносната система е „магистралата“ на нашето тяло – от нейното здраве зависи всеки орган. В съдовата хирургия решенията се взимат бързо, а прецизността трябва да е абсолютна. Харесвам комбинацията от интелектуалното предизвикателство и фината мануална работа.
Директният бърз резултат, който се постига, ме мотивира всеки ден. При нас резултатите често са видими веднага. Когато извършиш минимално инвазивна (безкръвна) процедура и отпушиш артерия на крака на пациент, който до вчера не е могъл да извърви и 50 метра без болка, и го видиш как си тръгва на крака с усмивка – това усещане е несравнимо. Или когато спасиш човешки живот при спешно състояние като остра тромбоза на магистрален съд или аневризма. Благодарността в очите на хората, на които съм помогнал, пък ме кара да продължавам да помагам и да влизам в операционната.
- Работите както с класически, така и с миниинвазивни методи. Как се промени лечението на съдовите заболявания?
- През последните години съдовата хирургия преживя истинска революция и днес тя е изключително щадяща за пациентите. В миналото лечението изискваше големи разрези, пълна упойка и дълги седмици на възстановяване в болница. Днес, благодарение на модерните технологии, нещата изглеждат по съвсем различен начин.
Когато говорим за артериални заболявания – като запушванията на кръвоносните съдове на краката, които пречат на хората да ходят – нашият златен стандарт вече са безкръвните техники. През малко убождане в предната част на бедрото, под рентгенов контрол, ние достигаме до болното място. След това раздуваме специален балон, който разширява стеснения съд, а ако се налага, поставяме и стент (фина метална мрежичка), която да държи съда отворен, за да може кръвта да тече свободно. Всичко това се случва, докато пациентът е напълно буден и разговаря с нас, а на следващия ден вече може да ходи без болка.
Същата огромна промяна имаме и при венозната патология. За лечение на голямата повърхностна вена прилагаме термоаблация – лазерна или радиофреквентна. При тези методи, отново под ултразвуков контрол и с локална упойка, въвеждаме тънко влакно във вената и я „затваряме отвътре“ с топлинна енергия. Тялото само я резорбира с времето. Ако има останали по-малки разклонения, ги отстраняваме чрез минифлебектомия – през миниатюрни отвори по кожата, които не оставят видими белези.
Ползите за пациента от всичко тава са бързо възстановяване, никакви тежки белези и много бързо завръщане към нормалния живот. Това е медицината на 21-ви век.
- Кои са най-честите артериални и венозни заболявания, с които се срещате в практиката си?
- Разделят се на две големи групи, тъй като артериите и вените имат съвсем различни функции в тялото. Ако започнем от артериалните заболявания – това са проблемите със съдовете, които носят богата на кислород кръв от сърцето към органите. Тук най-често се сблъсквам с хронична артериална недостатъчност на крайниците (ХАНК), която представлява прогресивно стеснение на артериите на краката, причинено от атеросклероза. Води до болка в мускулите на краката при движение и е изключително често срещана при пушачи и диабетици. Стенозите на сънните артерии са изключително опасни състояния, които могат да протичат безсимптомно, но са сред основните причини за исхемичен инсулт. Аневризмите на коремната аорта пък са патологични разширения на главната артерия в тялото. Те са „тихи убийци“, защото често са асимптомни, докато не се стигне до животозастрашаващо разкъсване.
При венозните заболявания на съдовете, които връщат кръвта към сърцето – спектърът е различен. Мога да отбележа хроничната венозна болест и варикозата, които са познатите на всички разширени вени. Те се дължат на слабост на венозния апарат, което кара кръвта да се задържа в краката.
Дълбоката венозна тромбоза е остро и спешно състояние, при което се образува съсирек (тромб) в дълбоките вени. Проявява се с внезапно, силно подуване, зачервяване и болка в единия крак. Опасно е, защото тромбът може да се откъсне и да предизвика белодробна емболия.
Повърхностният тромбофлебит е възпаление на повърхностна вена с образуване на тромб в нея, което пациентите усещат като болезнена, твърда и зачервена „линия“ по крака.
- Кои симптоми не бива да бъдат пренебрегвани и трябва да отведат пациента при съдов хирург?
- Симптомите, които изискват планирана консултация със съдов хирург, са: болка в прасците при ходене, тежест, отоци и нощни крампи, студени стъпала и промяна в кожата. Има и симптоми, които изискват спешна консултация със съдов хирург. Трябва да се потърси специалист при внезапно и силно подуване (оток) на единия крак, внезапна, режеща болка с посиняване и изстиване на крака или пулсираща формация в корема. Навременното разпознаване на симптомите буквално спасява крайници и човешки животи.
- Разширените вени често се приемат като предимно козметичен проблем. Кога се превръщат в медицински и изискват лечение?
- За медицински проблем говорим тогава, когато се появят първите симптоми на венозна недостатъчност – тежест, умора, отоци около глезените в края на деня, нощни крампи или промяна в цвета и структурата на кожата. Нелекувани навреме, тези състояния могат да доведат до сериозни усложнения като тромбофлебит или трудно зарастващи рани (венозни улкуси). Важно е хората да знаят, че външният вид на вените не винаги съответства на тежестта на заболяването. Понякога малки паяжинообразни вени крият по-дълбок проблем, а в други случаи видимите вени не представляват непосредствена опасност. Затова най-сигурният начин да се прецени дали има риск и какво е правилното поведение е своевременният профилактичен преглед с цветен доплер в кабинета.
- Какви са основните рискови фактори за развитие на артериални и венозни заболявания и как можем да ги ограничим?
- При артериалните заболявания основният виновник е атеросклерозата. Тук три фактора играят ключова роля. Сред тях тютюнопушенето е най-силният рисков фактор. Дългогодишният захарен диабет уврежда малките и големите съдове. Всеки човек с това заболяване трябва да преминава през профилактичен преглед при съдов хирург поне веднъж годишно, дори да няма никакви оплаквания. Повишеният „лош“ холестерол (LDL) е директният градивен материал на атеросклеротичните плаки. Важно е да се разбере, че плаките не се образуват изолирано – те поразяват съдовата система системно. Освен в артериите на долните крайници, холестеролът изключително често се отлага в областта на разделянето на сънните артерии. Това стеснява съдовете към мозъка и е една от основните причини за исхемичен мозъчен инсулт.
При венозната патология нещата са по-различни. Там основните фактори са продължителното правостоящо или седящо положение, обездвижването, генетичната предразположеност, наднорменото тегло и хормоналните промени (напр. при бременност и след настъпването на менопаузата).
Спирането на цигарите, стриктният контрол на кръвната захар и липидите, умерената физическа активност и контролът на телесното тегло са първата стъпка за ограничаване на заболеваемостта. А втората – и най-важна за ранната диагноза – е редовната профилактика.
- Има ли възраст, след която е добре човек профилактично да се консултира със съдов хирург, дори да няма изразени оплаквания?
- Да, 50–55 години е границата, след която е добре всеки човек да направи първия си профилактичен преглед с доплерово и ехографско изследване. При хората с рискови фактори – активни пушачи, хора със захарен диабет, висок холестерол, високо кръвно налягане или фамилна обремененост – тази профилактика трябва да започне още на 45 години. Атеросклерозата и аневризмите се развиват с години, често без никакви симптоми. Едно кратко профилактично изследване може да открие скрит проблем години преди той да се превърне в криза.
- Вече сте част от екипа на Медицински център „Вива“. Какво бихте искали да знаят пациентите за възможностите, които ще имат при Вас?
- За мен е важно пациентите да знаят, че в кабинета ми ще получат качествена, съвременна и достъпна съдова диагностика.
Разполагаме с висок клас ехограф, който ми позволява още по време на първичния преглед да направя детайлна оценка на артериалната и венозната система. Това спестява време и дава ясен отговор на въпроса какво е състоянието на съдовете и каква е правилната следваща стъпка.
Стремя се прегледът да бъде максимално ясен за пациента – с точна диагноза и индивидуален план за проследяване или лечение. Всеки, който има симптоми или рискови фактори, е добре дошъл на консултация.
„Знаме“
