ПАЗАРДЖИК. Преди броени дни Пазарджик събра науката, изкуството и технологиите в първия Национален фестивал „ФИНТ“. Работите бяха главните действащи лица.
Запознахме се например с робота Т800, който е действащ „полицай“ в Китай. Той вече патрулира по улиците, рамо до рамо с тежко въоръжени SWAT части (специални сили), като перфектно имитира тяхната стъпка и маниери. Може да тича със скорост над 10 км/ч, да удря с юмруци и да прави завъртащи ритници. Към момента роботът Т800 не е пълноправен полицай – няма право да извършва арести и не носи оръжие. Официално се води експериментална демонстрация на технология за поддръжка на обществената сигурност. Използва се за наблюдение, 5G предупреждения в реално време и психологически ефект над тълпата. Батерията му все още издържа само 4 часа.
Името му нарочно е заимствано от киборга на Арнолд Шварценегер,
за да демонстрира силата на китайските технологии в реалния свят.
Макар и само виртуално, „срещнахме“ компаньонката Eva.i. За разлика от индустриалните или домашните роботи, предназначени за чистене и физическа работа, единствената цел на Eva.i е да бори самотата и да осигурява емоционална подкрепа. Тя има трислойна реалистична бионика кожа, оборудвана с 21 сензорни зони по цялото тяло, които улавят промени в натиска и температурата – когато я докоснете или хванете за ръка, тя усеща топлината и реагира, като променя изражението си или се накланя към вас. Освен това, Eva.i. има вградени AI алгоритми за разпознаване на емоции. През камерата и микрофона си чете изражението на лицето и тона на гласа ви в реално време. Притежава и дългосрочна памет –
може да запомни какво ви е разсмяло преди седмица и да го използва в бъдещ разговор
Роботът работи в тандем със специално мобилно приложение. Всички данни от разговорите ви се синхронизират, създавайки персонализиран дигитален характер, който се развива спрямо вашите навици. Докато суперреалистичните хуманоиди на пазара често струват десетки или стотици хиляди долари, Eva.i влезе в продажба на начална цена от около 7000 – 8000 долара, което я прави най-евтиният робот от този клас.
Надникнахме и в завода за електрически автомобили на Xiaomi в Пекин, където роботи сглобяват и
пускат чисто нов автомобил от Xiaomi SU7 от поточната линия на всеки 76 секунди,
като в процеса участват над 700 автоматизирани машини
Жив интерес сред присъстващите предизвикаха още автоматизираните медицински кабини (наричани също така здравни павилиони), каквито вече има с хиляди в метростанции, молове и по-изолирани региони в Китай. Пациентът влиза в кабината, където AI система сканира основните му жизнени показатели като кръвно налягане, сърдечен ритъм, температура и нива на кислород в кръвта. Той от своя страна описва симптомите си, а AI алгоритмите анализират данните. Предварителен резултат се генерира за по-малко 4 минути. За по-леки състояния кабината може автоматично да отпусне базови лекарства или да свърже пациента с реален лекар чрез видеовръзка, който да одобри електронна рецепта. Когато обаче кабината или алгоритъмът засекат критично състояние (или при инциденти на открито), идват безпилотните спасителни апарати.
Първият в света медицински дрон,
в разработването на който участва и Китайската академия на науките, има полезен товар от 300 кг – достатъчен да транспортира зле пострадал пациент или реанимационен екип заедно с оборудването. Наричат го „истинска летяща болница“, защото далеч не е просто транспортно средство. Той е оборудван за дихателна поддръжка, интравенозни вливания, дефибрилация и постоянно следене на жизнените показатели. Лекари от голяма болница могат да наблюдават пациента в реално време чрез камери и да контролират апаратурата дистанционно. Да не говорим, че в градове като Тиендзин и Шънджън вече работят постоянни дрон линии, които пренасят запаси от кръв, ваксини и спешни проби между отдалечени клиники и централни болници за минути, напълно избягвайки трафика. Цялата тази мрежа се допълва от проекти като „Agent Hospital“ в Пекин –
виртуална болница с AI лекари,
способна да обработва хиляди пациенти, превръщайки фантастиката в работещо обществено здравеопазване.
Стана дума и за родните достижения в тази област. Например „Спесима“ ООД (Spesima) - безспорният пионер в българската промишлена роботика с над 35-годишна история. Произвежда специализирани индустриални роботи (манипулатори) главно за леярската индустрия и автоматизация на металообработката. Техни роботи автоматизират производства в над 30 държави на 3 континента.
В трите дни на ФИНТ в Пазарджик пък участниците и гостите се опитаха да дадат отговор и на много въпроси. Като този дали отиваме към соларпънк или към киберпънк. При първия човечеството и природата живеят в перфектна хармония, благодарение на чистите технологии, докато при втория шепа корпорации управляват света. Дали автоматизацията и роботизацията
ще ни освободят от тежкия и монотонен труд
или всичко се прави в името на максимизиране на печалбите на шепа милиардери, бе друго питане, което разпали страстите. Както и кой ще контролира труда, кой ще контролира бъдещето.
Технологиите, сами по себе си, са неутрални. Кой обаче ги създава, програмира, обучава, насочва, използва, никак не е без значение – около това мнение се обединиха присъстващите. Напомнен беше още един любопитен факт, а именно, че преди въвеждането и на парните машини, и на електричеството, хората са вярвали, че човешкият труд ще намалее. Нищо подобно обаче не се е случило. Дали и сега с автоматизацията и роботизацията няма да е същото? Ще направят ли те по-добър живота ни или ще създадат нови форми на дигитално поробване?
За да е първото, се изказаха предложения да се развива
роботика с отворен код,
при която всеки може да изтегля схемите и дори да си направи робота, от който има нужда. Изцяло ползване на възобновяема енергия, кръгова икономика, отказ от свръхпотребление в полза на качеството и т. н., гласяха други контрапункти. Както и общностни работилници за колективно ползване или нар. библиотечна икономика. (Защо всеки да притежава собствен комплект скъпи строителни инструменти? Не може някъде те да са на разположение за общо ползване?)
Разбира се, в рамките на ФИНТ, стана дума и за куп други неща – за иновативните градове, надзорен капитализъм, кибесигурност и т. н. Подредени бяха две изложби. Представен бе сборникът с научни статии „Минало, настояще и бъдеще на фантастиката“. Имаше и дискусии, кръгла маса, провокативни артистични пърформънси.
Мария ДЪБОВА
