От дете се опитвам да укротявам водата в рисунките си
ПАЗАРДЖИК. Дупнишкият художник Ивайло Орманков е уредник в галерия „Джамията“ в родния си град. Завършва бившия местен педагогически колеж „Св. Иван Рилски“ със специалност „Изобразително изкуство“. Повече от 10 години работи като художник и от 2015 г. отново хваща четката. Негов учител в колежа е известният български художник проф. Ивайло Попов, учи се и от големите творци Иван Попчев и Янаки Кавръков. Тук са картините под надслов „Възвишение“, „Синьо ухание“, „Още те чакам“, „Усмихнати трънчета“, „Самотник“, „Сънувах те отново“ и други. Първата си самостоятелна изложба открива през 2019 г. в Дупница, после следват в София, Самоков, Перник, Благоевград, а сега и в Пазарджик. Изложбата „Спомени и мечти“ може да се види до края на септември.
За магията на пейзажа и силата на мечтите и въображението, разговаряме с Ивайло Орманков:
- Г-н Орманков, как се роди идеята да представяте творчеството си в галерия „Георги Машев“ и какво е усещането да гостувате на пазарджишката публика?
- Благодаря на пазарджишката художничка Екатерина Иванова, която гостува при нас със самостоятелна изложба. Тя посочи художествените пространства в града с възможност да покажа творби си. Най-доброто за мен решение се оказа престижната галерия на името на големия творец Георги Машев. Благодарности и към председателката на Дружеството на пазарджишките художници Маргарита Иванова, която ме прие радушно да открия самостоятелната си изложба и да покажа творчеството си пред пазарджишката публика.
Излагам 40 картини акварел, 20 от които са специално рисувани за галерията и се показват за първи път. Творбите в „Спомени и мечти“ са именувани поетично на чувства, настроения и размисли за сезоните пролет и есен. Щастлив съм, че зарадвах пазарджишката публика, с която се срещам за първи път. За първи път съм в Пазарджик, макар че съпругата на малкия ми син е от вашия град.
- Какви техники и цветови палитри преобладават в експозицията и защо избрахте точно тях?
- Акварелната техника е мокро в мокро върху специален картон. Мократа техника ме влече още от дете. Мокрото е голямо предизвикателство, защото водата си ходи натук-натам, ти й говориш, но тя не те слуша и си прави, каквото си иска. Опитвам се да я укротявам, но не съм успял още. Водата е непослушна, но понякога дефектът ражда ефект и обратното. Акварелът е магия, изсъхне ли, не може да се поправя и усилията отиват в кошчето.
От студените гами първо ми свършва синьото, което ми е най-много на сърце. Обичам пейзажите с топли краски, защото пролетта и есента са любимите ми сезони. Пейзажът е състояние на духа между спомени и мечти. В изкуството ми няма трикове и изкуствен интелект. Сядам пред обилно намокрения лист и започвам с големите четки, после - с малките. В рисунките ми липсват прилики с реално съществуващи обекти. Всички те са плод на въображението ми и често нещата се променят от първоначалния замисъл.
Малкото колеги, които в България използват техниката мокро в мокро, по моя информация, са десетима. Най-възрастният акварелист у нас, който още рисува мокро в мокро, е големият Сава Цоновски и за мен е чест да го познавам.
- Как се променя усещането Ви за пространство и цвят, когато творецът сменя географския контекст?
- Пространството за мен е без значение, защото всичко е във въображението ми. Все едно е дали рисувам в Петрич, в Сандански или където и да било на друго място. Все още в картините ми преобладават мечтите ми. Всеки път те ме връщат към спомените. Важно е каква е мечтата, която ме води към минали мои усещания и преживявания. Винаги там някъде в творчеството ми мечтите срещат спомените.
Един скъп спомен пазя от небето над Източните Родопи и по-точно – от Ардино, където живях 2 години. Там още виждам най-ярките пъстри и добронамерени изгреви и залези. Пейзажите са доста шарени, щастлив съм, че в Родопа планина се нагледах на прекрасни моменти от памуковите слънчеви изгреви и залези. Така продължавам с мечтите и спомените, докато ми виждат очите и ме слушат и държат ръцете – все в стила мокро в мокро.
- Коя е нишката, която свързва показаните платна?
- Липсва определена свързаност между творбите, всичко се случва на мига без връзка с предишна картина. В процеса на рисуване разгръщам въображението си и се ражда акварелът.
- Какво Ви вдъхновява днес?
- Да застана пред мокрия бял лист, е най-голямото вълнение. И да творя красота. Започна ли да рисувам, всичко си идва по местата и магията се получава. Водата невинаги ме слуша, както вече споменах, недовършената работа отива за отпадъчен материал. В картините ми няма образи, хора, видяно, превидяно. Има само въображение.
- Какво искате да спре зрителя пред картините Ви?
- Всеки ще го открие сам. В творбите изливам душата и сърцето си от това, което мисля и ме вълнува. Правя изкуство толкова, колкото ми стигат силите и възможностите. Искам още да усъвършенствам мокро в мокро, виждам грешките си и се уча от тях. Надявам се изложбата да се превърне в част от културния живот на Пазарджик.
- Какво ново да очакваме от Ивайло Орманков?
- Той няма специални очаквания, намерения и планове. Важното е да е жив и здрав. Нека да рисува това, което най-добре умее да прави и да радва хората. Ако е казал Господ, в късната есен на 2027 г. ще открие самостоятелна изложба в Дупница.
Пенка МИХАЙЛОВА
