Хората отдавна заживяха в един нов свят – дигиталния, без който вече не могат да съществуват. Тенденцията е постоянно увеличаване ролята на изкуствения интелект в обществения и личния живот на човека. Това безспорно носи много позитиви, но крие и огромни рискове за неговото здраве и човешките взаимоотношения. Предлагаме статията на нашия земляк – роденият в Жребичко , проф. д. пс. н. инж. Илия Пеев, който е капитан I ранг от резерва.
Преобразуването на аналогови данни (звук, образ) в цифров формат за съхранение, обработка и предаване, улеснява компютърната работа, дава висока точност, устойчивост, лекота за редактиране и обработка на информацията чрез използване на числови алгоритми, копията на цифровите данни са идентични с оригинала, висока скорост на обработване в цифровите устройства и компютрите.
Китай предприема стъпки за въвеждане на ИИ в класните стаи
в най-ранна възраст чрез инициативата „AI Plus Education“. Така страната ще ускори усилията си за развитие на технологията и за адаптиране на икономиката си към засилващата се роля на цифровизацията. Нещо повече: През 2026 г. Китай открива нови университетски специалности - мозъчно-компютърни технологии, въплътен интелект, интелигентен ландшафтен дизайн и др.
Дигиталният принцип е фундаментален за цялата съвременна цивилизация. Без него е невъзможно да си представим каквито и да е модерни технологии, наука, образование и производство в днешния свят. В литературата се срещат много термини за пристрастяването към модерните технологии, а сред опасностите в цифровата ера особено място заема т. нар.
„фабинг“ (phubbing; от англ. phone - телефон и snubbing - пренебрежително отношение)
За да видим същността и симптоматиката на фабинга, ще си послужим с изкуството:
Фото №1: Скулптурата „Целувката на века“ (The Kiss of the entury) от август 1945 г. има известен източник, „Целувката на Деня на победата“ на Таймс Скуеър в Ню Йорк след края на Втората световна война. На зелената поляна на военното пристанище на Сан Диего красив моряк (Джордж Мендън) страстно целува младата медицинска сестра (Грета Цимер Фридман) и изразява екстаза на американския народ след войната. Този прекрасен момент е уловен от репортера на списание Life Алфред Айзенщат.
Фото №2: Банкси. Мобилни любовници (Banksy. Mobile Lovers.), април 2014 г. Графитът в Бристол, Великобритания, иронизира smart-любовниците чрез прегръдка между двама влюбени - всеки с мобилен телефон в ръка зад гърба на другия.
Фото №3: Скулптурна инсталация „Погълнати от светлината”, 2018 г., Амстердам, Light Festival. Трима младежи седят на пейка, „погълнати” изцяло от своите смартфони, пренебрегвайки присъствието си. Хората са осветени от мобилните си телефони, а светлината, която ни свързва, също така ни изолира напълно и ни отделя от реалния свят…
Фото № 4: Човешката еволюция и технологиите (Human Evolution and Technology), карикатура – маймуна до човек с компютър. Етапите на "де-еволюцията" и съвременния заседнал начин на живот със зависимостта ни от технологиите, а еволюцията на човешкото изправяне се обръща обратно в дигиталната ера, оформяйки нова, прегърбена стойка.
В началото на новото хилядолетие GSM-ите навлязоха трайно в живота ни. От удобни телефони за разговор те се превърнаха в устройство, без което не можем. Пристрастяването към смартфона може да има сериозни последици за психичното здраве на хората. Ако не можете дори един ден без телефон, вие сте дигитално зависими! Много фактори могат да доведат до фабинг. Открита е връзка между депресията, социалната тревожност и засиления фабинг.
Той има различни симптоми, включително:
1. Уединяване и усамотяване.
2. Постоянна проверка на телефона.
3. Тревожност при изчерпване на батерията или липса на сигнал.
4. Избягване на ситуации, в които използването на телефона е ограничено.
5. Психическа депривация.
6. Стрес и дистрес.
7. Агресивност и насилие на работното място, което има много лица и измерения.
8. Интерпретационен синдром.
9. Спадане на толерантността.
10. Личностно пресищане.
11. Фрустрация.
12. Сензорна изолация.
13. Когнитивен дисонанс.
14. Хиподинамия.
15. Монотонност.
16. Психическа депривация.
17. Информационен дефицит.
18. Депресия.
19. Професионално изчерпване, изгаряне, изпепеляване (бърнаут).
Тези симптоми могат да доведат до социална изолация, намалена продуктивност и други психически и физически проблеми.
Как да предпазим себе си и близките ни от вредните му последствия?
Трябва да поддържаме баланс между дигиталния и реалния живот, за да запазим психическото си здраве и благополучие. Превенцията започва в семейството! За да се справим с фабинга е нужно:
1. Да ограничим времето, прекарано на телефона.
2. Да установим периоди без използване на електронни устройства.
3. Да потърсим професионална помощ, ако симптомите са тежки и пречат на ежедневието.
Важно е да се установят ясни граници за употребата на мобилни устройства в социални ситуации и да се укрепи значението на прекия контакт и внимание към хората около нас.
Да се вслушаме в гласа на учените от България
Проф. д-р Георги Ончев, председател на Българската психиатрична асоциация, предупреждава, че екстремното използване на екрани, над 6 часа дневно, влияе върху нервното развитие на децата, включително върху способността им за концентрация и внимание. Неврологът проф. д-р Димитър Масларов, началник на Клиниката по нервни болести в Университетска Първа МБАЛ “Св. Йоан Кръстител” в София и член на УС на Фондация “Съвет за мозъчно здраве”, съветва родителите и учителите да не използват назидателен тон по отношение ползването на телефони. Неврохирургът член кореспондент проф. д-р Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве”, препоръчва без екрани под 2 години и един час преди лягане. Той предлага не забрана на устройствата, а ограничение на времето и алтернатива на телефоните.
В българското общество продължава да доминира схващането, че зависимостите предимно са наркотична и алкохолна. Фабингът за голяма част от населението е непозната рискова територия.
Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ предупреждава: Всеки десети тийнейджър прекарва над 6 часа дневно на смартфона. Един от всеки десет тийнейджъри проявява признаци на дигитална зависимост, но в България не се осъзнава достатъчно огромната застрашеност на дигиталното поколение от т. нар. brain rot, избрано от Оксфордският речник за дума на 2024 г. Словосъчетанието буквално означава “мозъчно гниене” или “мозъчен упадък”. Изборът е направен чрез гласуване на повече от 37 000 души, което е продължило две седмици. Brain rot получава ново значение в цифровата ера, особено през последната година.
Проф. д. пс. н. инж. Илия ПЕЕВ, капитан I ранг о. р.
