Да има ли музей Величко Минеков в Пазарджик? Този въпрос битува в културните среди и все по-често ще ни навестява с приближаването на 100-годишнината на големия творец, която ще се навърши на 13 октомври 2028 г. Наистина, има още време дотогава, но времето лети, а създаването на значим монументален дом на големия наш скулптор-монументалист е свързано и с немалко препятствия. В това ме убедиха първите стъпки, които предприех. Вече месеци наред събирам и подготвям документален и снимков мемориален материал с намерението да подготвя и издам в близко време скромна монография за него. И ми хрумна да изляза
с предложение пред местните общински органи
за реализация на тази музейна идея. За целта на 30 октомври миналата година запознах общинския кмет г-н Петър Куленски, очаквайки нужното разбиране. И наистина, впечатленията ми са, че общинското ни ръководство не е безразлично към идеята. С писмо от 17 ноември 2025 г. ме уведомиха, че Общината подкрепя инициативата, но се препоръчва : „Необходимо е да обсъдите Вашите предложения със собственика на имота и в случай на желание от негова страна да подкрепи идеите Ви, Община Пазарджик остава на разположение да окаже съдействие при последвалата реализация“.
Всъщност случаят се нуждае от задължително обяснение. В моето изложение посочих, че въпросният музей може и най-логично е
да бъде разположен в дома, в който е живял големият художник, на ул. „Каймакчалан“ 8
в Пазарджик. Тази къща се нуждае от генерален ремонт, за да приюти колекцията от рисунки и пластики на знаменития скулптор. Тази занемарена къща може да бъде освободена, като се предложи в замяна апартамент на собственика, ако той пожелае. А както проверих, Общината е в състояние да предложи друго такова жилище. За съжаление, не срещнахме разбиране от негова страна. Този отказ ме огорчи, но нямах намерение да се отказвам. С ново писмо на 26 януари тази година се обърнах с ново предложение пред кмета, като го помолих
да се изясни собствеността на Абаджиевата къща
– историческа сграда и паметник на културата на ул. „Хан Крум“ 1, до Съдебната палата. Тя е изоставена и се руши от доста време. За нея преди години Общината водеше спор, а след разговор с професионално подготвени юристи ми стана ясно, че след като е спечелила делото за собственост, по време на кметуването на г-н Тодор Попов Общинският ни съвет е взел решение да бъде продадена, но за наша радост Административният съд е отхвърлил решението на общинарите, след като е било обжалвано. (Бел. ред, след приключване на съдебната сага с оспорването на продажбата, през ноември 2022 г. съветниците взеха поредно решение за продажбата на имота, който е със статут на архитектурно-строително културна недвижима ценност, облягайки се на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, а имотът със 1034 кв. м площ, от които 116 кв. м разгърната площ на сградата, бе оценен на 454 800 лева). До днес обаче
няма официална реакция от страна на г-н Петър Куленски или на Община Пазарджик
за това мое предложение. Този застрашен от разрушаване апетитен имот в центъра на Пазарджик е най-подходящ за превръщането му в музей на творец, чието епохално дело отдавна е прекрачило границите на отечеството ни и разнася славата му по света. Тази изоставена на произвола историческа къща е двуетажна, с 8 стаи, с паркинг. И защо, освен творби на Величко Минеков, в Абаджиевата къща не бъдат приютени и картини на майстори на четката като Георги Машев, Стоян Василев, Цветан Радулов?… Защо край Абаджиевата къща не бъде разположена открита галерия, по примера на дома на Огюст Роден в Париж – с пластики не само на Величко Минеков, но и на Стефан Лютаков, Спас Киричев, Марин Кузев, Петко Спиридонов и други наши скулптори?
Успешната реализация на Абаджиевата къща в музей ще допринесе Пазарджик да бъде търсен туристически културен център, вместо да бъде оставена да тъне в немара. Общинската собственост може и трябва да извисява духовната чест на Пазарджик.
Продрум ДИМОВ
--230.webp)
