От Ню Йорк и Пазарджик Ценов и Ашикян разказват за споделянето на една клавиатура и една отколешна дружба
Има срещи, над които времето и географските ширини нямат власт. Такава е приятелската и творческа връзка между диригента Герган Ценов и режисьора Гаро Ашикян. Родени и закърмени с възрожденския дух на Пазарджик, днес те творят в различни точки на света с различни изкуство. Единият дирижира на нюйоркски сцени и превежда емоциите на езика на драматургията, а другият вдъхва живот на театралните декори и е влюбен в музиката. За поредна година, в днешния 4 август, от 19 часа, Герган и Гаро отново ще се изявят с „Концерт за приятели“ на сцената на зала „Маестро Георги Атанасов“ в областния град.
За силата на приятелството им, пулса на родния град и магията, която се ражда, когато двамата творци споделят една клавиатура, разговаряме с Гаро Ашикян.
- Г-н Ашикян, Вашият „Концерт за приятели“ се превърна в красива традиция за Пазарджик. Какво е усещането двама творци да споделят една клавиатура?
- За нас е удоволствие отново да свирим на пазарджишка сцена и да зарадваме почитателите на класическата музика. Най-приятната част от концертите е подготовката им, т. е. репетициите. Любопитното при мен е, че те се случват на места с класен инструмент – пиано – в Историческия музей, в концертната зала на „Маестро Георги Атанасов“, в оркестровата зала на театър „Константин Величков“. И на пианото у дома, разбира се.
Герган свири в Ню Йорк, където живее и работи. Дни след пристигането му, двамата изглаждаме звученето на музиката на четири ръце. То си е истинско предизвикателство, защото използваме една и съща клавиатура. Иначе, предварително обмисляме репертоара, тънкостите на изпълнението и други музикални тайни.
Когато сме заедно тук, очи в очи си казваме неща не само за музиката и концертите, но споделяме и истини за живота - такъв, какъвто е. Тези срещи носят смисъл и са значими за нашето приятелство.
- Споменахте за репертоара. Как избирате произведенията?
- Грижата е на Герган, заради възможностите му да предлага най-доброто от архива на богатата си библиотека. Пиесите са писани за симфоничен оркестър с транскрипция за изпълнение на четири ръце. Това лято ще изпълним творби на композитори с буквата „Б“ – Бах, Бетовен и Бизе. Понякога те са познати на публиката, друг път ги изпълняваме за първи път.
- Музиката е общата Ви страст, но, както споменахме, се изявявате в различни сфери: единият – в театъра, другият – на диригентската и драматургична сцена. Как различното си взаимодейства, когато сте заедно пред пианото?
- Надявам се то да се усеща при изпълнението на концерта. Защото ние не просто свирим, а откриваме и драматургията в музиката. Определям взаимодействието ни на сцената като забъркана амалгама, като по-широк поглед при интерпретацията на творбите.
- Вие успешно съчетавате режисурата на драматичен театър с музикалната композиция. Как музикалното Ви мислене помага при изграждане на ритъма и структурата на театралния спектакъл?
- Музиката е универсално познание и мислене. Те помагат на човека, независимо от професията му. Това важи особено при драматургията и театъра. Режисьорът вижда структурите на представлението, които за други са невидими. Иначе, музиката намира приложение в живописното изкуство, в инженерните науки, в архитектурата, та даже и в търговията.
- Герган от години живее и твори в САЩ, а Вие сте свързан с родната театрална сцена. Променя ли се пазарджишката публика и с какво тя е по-специална от тази в залите в чужбина или в други градове в страната?
- Няма световна, пазарджишка и провинциална публика. Тя е една и съща, съставена от любители на изкуството и в частност – на музиката, която носи положителни преживявания на човека от сцената. Концертите на четири ръце са инспирирани да създават приятна атмосфера в залата. Свирейки, ние се забавляваме - нещо, което се стремим да предадем и на присъстващите. Нека удовлетворението ни са бъде взаимно.
Няма разлика и между публиката в театъра и на нашите концерти. Защото посетители там са пазарджиклии, ценители и на двете изкуства. Когато бях част от театъра, имах възможност повече да общувам с пазарджишката публика. Надявам се, че вратите на Мелпомена не са напълно затворени за мен, защото има какво още да дам на моя театър, както го наричам.
Радостно е, че все повече млади хора припознават класическата музика. Те умеят да отсяват стойностното, да го откриват и ценят.
- Приятелството Ви не е подвластно на времето и на дългите географски разстояния. Как поддържате творческия тандем между Ню Йорк и Пазарджик?
- С Герган се познаваме от деца, с няколко години съм по-голям от него. Той завърши музикално училище и двамата имаме общ учител – големият музикант проф. Иван Спасов, когото обожаваме като човек и творец. С Герган редовно си говорим по телефона, виждаме се при завръщането му в Пазарджик и не пропускаме да си посвирим. И така вече десетилетия наред. Както и Вие споменахте, „Концерт за приятели“ се превърна в красива традиция за Пазарджик и тя ще продължи.
- Какво си пожелавате и какво ще кажете на пазарджиклии, които с нетърпение очакват да ви чуят на 4 август?
- Първо, любезно ги каня да заповядат в зала „Маестро Георги Атанасов“, за да бъдем заедно на „Концерт за приятели“, който събира любители на музиката години наред. Щастливи сме, че залата винаги е пълна, макар че на първия ни концерт свирихме пред десетима души. Иначе, си пожелаваме да сме живи и здрави, да продължаваме да свирим на четири ръце и да радваме пазарджишката публика.
Ден по-късно продължаваме разговора за концерта и за още нещо с Герган Ценов, долетял от Америка. Той побърза да напомни, че „Концерт за приятели“ е специален за него, заради възможността да работи читав човек – музикант и режисьор, с когото споделят общи мисли и идеи.
- То е сътрудничество с артист и приятел с друг поглед за изкуството и всеки път подготовката за музикалната изява е малък майсторски клас. Удовлетворението е огромно и за това, че най-близките ни хора ще са около нас и отново ще ги зарадваме с красива музика, обеща Герган Ценов.
Освен диригент, той се изявява и като писател и драматург. На въпроса
какво го провокира да премине от езика на нотите към езика на думите и драматургичния текст,
Герган Ценов отговори така:
- От доста време все повече се занимавам с писане на художествена литература, отколкото със симфонична музика. През последните 6-7 години издадох в България четири книги, някои от тях – с пиеси, една от които е радиопиесата „Фантазия в до минор“. Излезе от печат и сборник с разкази, преден на английски, а някои от произведенията там са публикувани в американски издания, уточни пазарджиклията.
Той сподели, че пише от малък и че няма изненада да го припознаваме не само като музикант и диригент, но и като човек сред пишещите люде. Герган Ценов разкри още, че ангажиментите му към дирижиране стават все по-малко, като свърза професията си със Софийската филхармония, Нов симфоничен оркестър и Българско национално радио – БНР, и то основно по проекти за българска музика.
- Напоследък интересът към този вид музика намалява, за съжаление, намалява и работата по дирижиране. Това ме провокира да търся друга изява – в литературата.
Писането е самотно занимание
и всеки път се изненадвам от себе си. Нося и отговорност за това, което правя. В началото исках да науча повече за света и хората около мен, а сега намирам за най-вълнуващо в процеса на писането възможността да науча повече за себе си, призна Герган Ценов.
Какво ново е научил за Герган Ценов, остава тайна за читателите, като нещо лично и съкровено за човека.
„Знаме“ пожела на автора още книги и житейски истини в литературните произведения и музиката, а на режисьора и музикант – нови изненади на сцената и на пианото. Не остава нищо друго, освен очакваната музикална наслада от „Концерт за приятели“ на Герган Ценов и Гаро Ашикян.
Пенка МИХАЙЛОВА
