Спомени в бъдещето
„Спомени в бъдещето“. Така озаглави рубриката си в „Знаме“ Методи Пешунов. От далечния Сан Франциско известният пазарджишки художник вижда някогашния Пазарджик и на страниците на вестника пренася градски легенди, от които е останало само заглъхващото ехо. Пренася пазарджишки лица и пазарджишкия дух, случки и събития, места и знаци – тук и сега, за да останат и утре в наситения с технологии забързан свят.
В поредица морски статии ще ви пренесем в легендарния къмпинг „Каваците“. Вече разказахме как Пазарджик има голям принос в историята на българското водно спасяване - десетима пазарджиклии бяха първите специално обучени спасители на новооткрития курорт Слънчев бряг, а след това част от пазарджиклиите с момчета от други места се установихме в местността Каваците, на легендарния къмпинг „Каваци“ в продължение на много години. Там първият български космонавт Георги Иванов специално за нашата група инициира първи за района конкурс за атлетично тяло, а пазарджишкият майстор на канадска борба Лазар Станев смая всички като победи легендата Боян Радев на дясна и лява ръка и именитият борец го взе в охраната на Тодор Живков…
На морето всичко е обвито в романтика. Дори и сексът. И пазарджишката група спасители на Каваците си падахме по романтиката. И аз, и колегите ми Рапана, Бубата, Дядо Дочо, Кемана, Баче Ваньо (Иван Цървуланов бе част от нашата група и беше сервитьор в казиното, а после се присъедини към нас). Ето Кемана да речем, беше денди – спасител от нашите, но идва на плажа заради жените. Но и много пазарджиклии бяха на морето, без да са спасители, заради жените. Като тримата братя от известната пазарджишка фамилия Джалъзови. Те, Джалъзите, бяха харесвани от момичетата. Най-големият, Светослав Джалъзов - Джото, бе преводач на английски в шведския клуб – едно от най-примамливите заведения. Веднъж обаче средният брат Методи, или Джури-фури (така се пееше в една популярна тогава песен, а той много добре танцуваше и му излезе прякор),
взе че спечели 10 000 лева от тотото
Тогава и Джото, и Джури-фури, и Хавата (най-малкият Джалъз бе плувец) обърнаха парите в долари на морето и духнаха от България, зарязвайки и мадамите, и родината. Имаше и двама близнаци. Бачетата им викахме. Единият се занимаваше с водните колела, другият продаваше сладолед... Двамата бяха свалячи и се случваше братът, който ревнува, че другият е вкарал жена в бунгалото, да го издебне като остави за малко мадамата си и да се представи за брат си пред нея. Затова и редовно се биеха…
Но беше интересно и различно! Бяхме млади, красиви, пращяхме от енергия. На морето светът е причудлив и магичен, свеж и приключенски. И тази енергия се предаваше на хората, стимулираше чакрите и хормоните.
Викаха ни „айгърите“
Жребци. И си измислихме емблема – водно конче. И си я нарисувахме на жълтите тениски. Имаше едни много хитри екскурзоводи от „Балкантурист“ - с нас джумбиш си правят. Лъжеха бабичките, че и ние, спасителите, влизаме в тяхната консумация. И баби, а и не само баби, идваха и ни търсеха. Някои слизаха до Каваците чак от Албена, защото разбрали, че сме в менюто. Понякога нямахме нищо против. Но не сме били женкари, мъжки момчета бяхме, които спасяват животи. Е да, всеки спасител ще ви каже, че стара спасителска практика е да се прави състезание за завоеванията на нежния фронт. В такива случаи се сформира комисия, която гледа за измами. Гледа… през дупчици на вратите на бунгалата… И накрая на сезона се дава награда на победителя – седмица-две да отмаря в черноморски луксозен хотел, в самостоятелна стая с телефон, като чуждестранен турист. За целта се събират по 5 лева от всяка заплата в специален фонд. Е, и по време на наградата победителят също не остава без момиче… Знам една история за спасители, които веднъж при преброяването установили, че в списъците им фигурира една и съща дама. Тоест, не те нея, а тя тях е прекарала. Като я натиснали, тя признала: „Всичките ми харесвате“… Но това са морски истории, които може да са се случили на други колеги-спасители, не на нас…
Но спасителите не гонят момичета. Те идват при тях.
Как ли? Трябва да си артист. През деня събираш изхвърлените от морето дървета, вечерта напалиш огън на брега на морето, където са бунгалата на спасителите, отварят се изстудените бутилки бяло вино, компанията се намята с чаршафи и полуголи или направо голи спасителите започват да танцуват и да пеят около огъня, отнякъде се появява китара... Момичетата идват. И те започват да пеят, да пият вино (винаги под ръка трябва да има една каса „Карловски мискет“, изстудена в морето – една бутилка бе 1 лев и 15 стотинки), да танцуват около огъня, да се разсъбличат. И по някое време, дето се вика, момичето само дърпа за ръката спасителя към бунгалото…
Когато спасяваш на морето, си харесван дори от мацки-нудистки
Ето ние например бяхме като в хитовата френска комедия „Полицаят от Сен Тропе“ с Луи дьо Фюнес. Филмът излезе през 60-те (1964 г., б.р.) и горе-долу по същото време като жандарма Крюшо водехме война с нудизма. Имаше евин и адамов плаж на Харманите до Созопол, там си беше регламентирано. Цели семейства си се печаха голи, с едни платна се отделяха едни от други мъжете и жените, а кибиците от селата – стари мераклии и малки дечурлига, се криха зад платната, пробиваха дупки и зяпаха. Някои влизаха и под платната. Но имаше и нерегламентирани плажове – дюните на Каваците бяха добре дошли за натуристите, идваха любители на голото плажуване от цяла Европа, че и от други държави.
И ние ги дебнем – досущ като в Сен Тропе
Даже ние бяхме по-смешни от „колегите“ във филма, защото имахме само двама милиционери на целия район – на 3 километра плаж. Милиционерите ни викаха да помагаме, че това било развращение. Тези хорица кротки, ама по цял ден се пекат по зарзават. И милиционерите – двамата бяха от Созопол и Равадиново, викат, айде, момчета, отиваме на лов - ще гоним нудистите. Даваха ни по едни дълги пръчки по 3 метра и ние ги забирахме с тях като стадо. Първо ги предупреждаваме, но те нехаят. Или уж тръгват и после като глутница се върнат обратно и разпъват хавлиите. И тогава пак хукваме със свирките и прътовете – гоним ги, те бягат като зайци.
После се изхитриха, копаеха дупки и цели тунели в дюните
– не можеш да видиш кьорав нудист. Отидеш, гледаш с бинокъла, пясъкът уж чист, а те се наврели в дупките – същински лалугери! Но ги усетихме. И тогава ги обкръжаваме, и хорицата скачат като ужилени - някакви „човекоядци“ свирят със свирки, замахват с тояги! И като застигнеш някой и го припляскаш през дупето, без друго червено от слънцето, и човекът подскача още по-високо и по-бързо хуква, с червена линия на задните части. Смешно ни беше тогава, само дето удареният повече не може да седне и другия път ще трябва да се пече по корем. Обаче сред нудистите имаше симпатични мадами. Бързо-бързо се сдушихме и тях не ги барахме. Пък покрай тях и други, които през деня наказвахме, ама по тоя начин ги прикъткахме.
Вечер ни черпеха биричка, винце, гледаха да завържат контакти с нас,
че да ги подминаваме на другия ден. И така беше с всяка смяна. В началото ги гоним, после ставаме приятели – хем гаджета си намирахме, хем и за нас, и за тях, тази игра си беше нещо като забава. Накрая на смяната се разделяхме като приятели. Нудистите ни оставяха за подарък дрехи, обувки, палатки... Впрочем и други туристи го правеха.
Разбира се, имаше идиоти-българи, които се промъкват, събличат се и се правят на нудисти, без да изповядват философията на натуризма. Просто искат да забият някоя мадама. Някои от местните или пък шофьори, които искат да намажат нещо, освен кратката морска баня – те запълваха с коли и тирове пътя от Каваците до отбивката за Приморско и вместо на шофьорския плаж, ходеха на нудисткия. Такива ги гонехме до дупка и техните дупета бяха по-шарени от тези на натуралните нудисти. А някои нудистки си падаха по нас. Имаше две французойки, които оставаха и след края на сезона. Идваха и в следващите години и си отваряха палатката, ако бяха сигурни, че и това лято сме там. Нудизмът вече не впечатлява никого. И днес има много пазарджиклии нудисти – едно семейство архитекти, едно семейство доктори… Пекат си се хората, ама то е полезно.
И понеже сме на сексуална тематика, ще споделя
за първата проститутка на Каваците
Жената е циганка и отговаряше за тоалетните, но се оплакваше как всеки път като влезе да чисти, все се намира някой, който уж пикае, ама го е наточил, и тя го гони с метлата. Тя беше от близкото село Равадиново и беше черна, знойна, с атлетично тяло, готина. Ама много крадеше. Взимаше тоалетната хартия на „Балкантурист”, която се полага за стаите. Крадеше с кашони, даже беше отворила магазин в циганската махала на Равадиново - продава ролката по 10 стотинки. Ние я ловяхме, че краде, но тя се смееше: „Трябва да се яде, бе!“. Имаше ни доверие и след като се оплакваше от наточените мъже, сподели, че вместо да се ядосва, ще изкара някой друг лев. Дадохме й терен. Тя и без друго отговаряше за хигиената в района, а така работата беше по-хигиенична. Имахме палатка, за която не плащахме (на Каваците всяка педя земя беше разграфена от „Балкантурист”), тя си настаняваше там гостите. Даваше и на нас някой лев. Пък и тя ядеше при нас – защото ние се хранехме с намаление, а всеки ден някой спасител пишеше един допълнителен порцион. Къмпингът се пълнеше до дупка, но нашата палатка беше със специален статут – пред нея единствено можеше да запалиш огън… За циганката германските дъртаци първи научиха и идваха да я търсят. Тя после ни призна, че от едно само лято от германците и австрийците е изкарала за една къща в Равадиново.
Та така със секса по морето – някои го практикуват за романтиката, други за спорта, а трети – за едната къща.
Методи ПЕШУНОВ
1--230.webp)
