Понеделник, 13 Юли 2026
 
Други

На фокус:Театрална бангаранга

  13.07.2026 06:23             
На фокус:Театрална бангаранга

Светът се е фокусирал тези дни във футболната топка и в краката на Хари Кейн, Лука Модрич, Меси, Роналдо, Дембеле, Салах, Холанд и прочие известни и не толкова известни ритнитопковци.

В голяма театрална прозрачна сфера преместихме нашия фокус от световното първенство в Америките и го насочихме към храма на Мелпомена - по-точно към голямата сцена на ДКТ „Константин Величков” на 2 юни за постановката „Любовъртеж”. Сцената е тъмна, загадъчна, телефоните са изключени. Гръмва музика и даже да не бяха изключени телефоните, няма кой да ги чуе. Рампата светва, сферата светва и представлението ,,Любовъртеж” се завърта. В полумрака виждаме обичания Деян Донков. Той е автор на текста и режисьор. В сферата с Динката е и талантливата млада актриса от нашия театър Анна Кошко, която му партнира.

Пиесата започва със шеметен световъртеж на изображения, на реквизит, последван от думовъртеж на емоционално хвърлени слова и на  естетически изпипан теловъртеж и сексовъртеж като един съвременен прочит на ,,Декамерон”. Музиката от популярния шлагер „Амада миа, аморе мио” на Ел Пасадор звучи по различен начин и неусетно става равностоен участник в представлението. Магията, усещането е много повече от разбирането. Вихреният темпоритъм, дузината различни персонажи, изиграни майсторски от двамата актьори, карат зрителя да занемее. Някои от възхита, други от ужас, трети от липса на въздух, защото климатиците не работеха. Немалко хора напуснаха преждевременно (основно пенсионери, които имаха осигурени безплатни билети), сравнявайки еклектиката на видеостената на Тортата с представлението „Любовъртеж”.

Останалите в залата продължават да гледат. В един момент театърът свършва. Аплаузи, цветя, поклони, след което започва катарзисът. Зрителите си тръгват бавно и едни други се питат с очи: „Какво беше това?”. Същия въпрос си задавам и аз, но отговор нямам. И тогава дочувам спокоен мъжки глас да казва: „Това е театрална бангаранга”.

Мина цяла седмица от представлението и още се чудя похвала ли беше това или укор.

Но спонтанно и искрено.

Михаил ТОДОРОВ


Свързани