Поредната учебна година, завършваща с недобри новини и поводи за размисъл. Поредните лоши резултати от държавните зрелостни изпити и националните външни оценявания в седми и десети клас. Поредните анализи, статистики, проценти и класации. И отново едно усещане, което трудно може да бъде скрито: разочарование. Голямо, но очаквано.
Не защото отделни ученици са се представили слабо. Винаги е имало деца с различни възможности, интереси и мотивация. Притеснителното е друго – че слабите резултати вече не изглеждат като изключение, а като трайна тенденция. Тенденция, която се задълбочава и за която всички говорят, но
малцина имат доблестта да назоват истинските причини
Проблемът не започва в седми, десети или дванадесети клас. Той е натрупван години наред. Още от най-ранна възраст учениците разбират едно много опасно послание – независимо дали учат, дали полагат усилия и дали имат уж задължителните знания и умения, те ще продължат напред. Образователната система ще ги „пробутва“ в следващия клас и това е като даденост. Така постепенно се стига до абсурдни ситуации. Осмокласници изпитват затруднения да напишат правилно собствените си имена и фамилии. Не разпознават римските цифри. Не могат да определят стойността на многомилионно число. Затрудняват се при прочитането на четирисрична дума. Част от тях владеят единствено най-елементарни аритметични действия (само колкото е нужно, за да си смятат парите) и са убедени, че една пета е по-малко от една десета. Синус и косинус пък са нови думи, които за първи път чуват.
Стигаме до закономерния въпрос:
как тези деца са преминали успешно през началния и прогимназиалния етап на образованието?
Как са получили документ за завършен клас, без да покриват минималните държавни образователни стандарти за възрастта си? Това не е критика към отделни учители и училища. Това е въпрос към системата (не само образователната).
Още по-тревожно е, че подобни дефицити вече се наблюдават не само сред деца от социално уязвими общности. Все по-често те се срещат и при ученици от обичайни семейства. Ученици, които през годината получават четворки и петици, а на ДЗИ и НВО едва достигат минималния праг за тройка или дори не успяват да го преминат. Трудно е това да бъде обяснено само с моментно притеснение или лош късмет. Факт е, че изпитните варианти сега не са по-трудни, отколкото в предишни години.
Към всичко това трябва да се добавят и
учебните програми, които са претоварени със съдържание и написани на академичен език
с десетки сложни термини и чуждици, на много по-висок стил от разбираемия за ученици. Вместо да изграждат стабилни основи, тези програми нерядко принуждават учителите да препускат през теми, които децата не успяват да осмислят.
Същевременно възможностите на педагозите за въздействие върху децата стават все по-ограничени. Всяко изискване към ученика често бива тълкувано като прекомерна строгост. Всяка по-висока летва – като тенденциозно отношение или дори тормоз. Учителите носят отговорност за резултатите, но разполагат с все по-малко способи, чрез които да влияят върху поведението, мотивацията и отношението към ученето.
Съществува и друг проблем, за който рядко се говори открито:
принципът „парите вървят с ученика“
Това поставя училищата в деликатна ситуация, в която понякога запазването на всеки ученик се оказва много по-важно от поддържането на високи образователни стандарти. В крайна сметка обаче общественото недоволство от слабите резултати обикновено се насочва само към преподавателите по съответните предмети.
Но най-сериозният въпрос не е какви оценки са получили учениците тази година. По-важно е какво ще се случи след няколко години. Същите тези млади хора вече навлизат на пазара на труда. В свят, който става все по-технологичен, дори най-обикновените професии изискват базова грамотност, способност за работа с машини и устройства, умение за разбиране на инструкции и решаване на практически казуси.
Неща, които не се учат от клипчетата в ТикТок
Очакваните резултати: образователната система в сегашния си формат ще произвежда все повече клиенти на социалната система.
Ниската грамотност има и друга цена. Тя прави хората по-уязвими. Човек, който трудно разбира прочетен текст, също така трудно ще прецени условията по договор за работа, банков кредит, лизинг или покупка на жилище. Той ще бъде лесна жертва на манипулации, подвеждаща информация и финансови злоупотреби.
Още по-тревожна е перспективата пред следващите поколения. Образованието започва в училище, но неговите основи се полагат у дома. Когато толкова много родители са с почти нулева грамотност и никога не са имали нито една книга вкъщи,
вероятността техните деца да осъзнаят какъв е истинският смисъл да се стремят към образование и знания е нищожна. Така проблемът започва да се разраства лавинообразно.
Слабите резултати от НВО и ДЗИ не бива да бъдат възприемани само като поредната годишна статистика. Те са предупреждение. Не за провала на едно поколение, а за натрупващите се дефицити в една система, която твърде дълго избягва трудните, но важни разговори. Ако продължим да приемаме ниските изисквания за нормални, рискуваме след години да установим, че грамотността вече не е проблем на отделни ученици, а на застрашително голяма част от обществото.
„Знаме“
