Докато обмислях встъпителните думи за новооткритата изложба на Лъчезар Ошавков в Арт галерия „Боев” в Пазарджик, съзнанието ми бе озарено от мисли, принадлежащи на Светлин Русев: „Ако искате да видите какво се крие зад маската на човека, опитайте се да надникнете в това, което се крие зад картината на художника”.
Изтънченост и яснота – това съзирам в картината на художника. Той е създал живопис със средства, по-високи от човека. Тя внушава и стимулира.
Към цвета художникът е особено чувствителен. Това е една бликаща живопис, която има своите етапи, своята еволюция, своето минало и бъдеще. Потапяйки се в изографисаното стигам до извода, че природата е дарила ръката на Лъчезар Ошавков с точност и непрекъсваща свежест.
Картините му изглеждат спонтанни, имам усещането, че са създадени на един дъх и за това се възприемат с възторг.
Това е безспорно, тъй като Ошавков е чужд на скуката и бездействието. Живописта му е с особено излъчване и аура. Майсторският рисунък очарова. Сътвореното е озарено от цветовете. То ни внушава, че живописното изкуство е храм и убежище на душата и за това трябва да го пазим чисто.
Живописта на Лъчезар Ошавков е живопис на една изключителна творческа личност. Той е сред най-добрите посланици на българската живопис в чужбина.
Картините трябва да се гледат непредубедено, пристрастно, за да се почувства естетическата наслада от видяното.
Перифразирайки знаменития Гийом Аполинер, ще кажа: „Сърцето ми гласува за надеждата, че изкуството на Лъчезар Ошавков ще пребъде във времето.
И ако трябва да подредя в един свой иконопис образите на онези художници, които трайно са се вселили в моята памет, там ще бъде Лъчезар Ошавков.
Хари ХАРАЛАМБИЕВ
