Пиша тези редове по повод 80-годишнината от рождението на Виолета Гиндева, дни след откриването на тематичната фото изложба, която открихме преди дни във фоайето на зала "Маестро Георги Атанасов" в Пазарджик.
За мен г-жа Виолета Гиндева ще остане звездно явление в духовния живот на Пазарджик, но съвсем не само като блясък. Когато я поканих за зам.-кмет през ноември 2003 г., имаше общественици, които ме упрекваха – защо съм го направил, та нали в Пазарджик има достатъчно дейци на културата с богат управленски опит. Тя също в началото бе малко смутена и притеснена дали ще се справи. Казах й: „Г-жо Гиндева, аз съм с Вас, дайте размах на Вашия изключителен потенциал”. И само за няколко месеца с нейния екип тя се развихри и доказа на скептиците, че освен изключителна любов към културата, има и качествата на управленец. Виолета Гиндева съчетаваше идеалните добродетели на българката – неповторима физическа и духовна красота, кристално чиста, изключително справедлива, добра и скромна, с чест, достойнство, трудолюбие, всеотдайност и креативност, и не на последно място - със завиден морал в работата. С тези качества, с обаянието и авторитета си, тя има принос за подарения на Пазарджик орган от Виенската църква „Сърце Исусово“ и организирането на Първия международен органов фестивал (органът, с какъвто могат да се похвалят още само две общини в страната, се използваше и за концерти, за защита на дипломни работи от студенти, но след нашия мандат замлъкна). Нейна инициатива е изграждането на паметника на св. св. Кирил и Методий, който, по мнение на експерти, е сред най-добрите монументи на светите братя. С нея и с министър Стефан Данаилов реставрирахме напълно църквата „Света Богородица“, която бе в плачевно състояние, направихме основен ремонт на ДКТ „Константин Величков“, получихме от акад. Величко Минеков подарък – скулптурната експозиция на открито в центъра на града, поставихме със съдействието на зам.-министъра на МОН проф. Ваня Добрева паметни плочи на Константин Величков в Академията за изящни изкуства във Флоренция, в Цариградския императорски френски лицей и в Гренобъл. Издадохме и 5 тома избрани творби на Величков. Поставихме началото на Общинския фолклорен фестивал на всички пенсионерски клубове в общината, а Надка Караджова и квартет „Славей“ уважиха първото издание на Добра вода. В присъствието на президента Първанов открихме новопостроено читалище в Паталеница, след като 35 години това не бе направено на мястото на опожареното (Виолета Гиндева режисира в местния Шекспиров театър и постановка), поставихме бюст-паметник на Мария Шутич, глава на проф. Иван Спасов пред зала „Маестро Георги Атанасов“, бюст на Хаджи Найден Йованович, на Иван Динков, преместихме паметника на Ованес Соваджиян пред старата автогара… Личен е приносът й за откриване на център в Пазарджик на ВУАРР-Пловдив, на 7 нови пенсионерски клуба в града и 12 в селата…
За мен е недопустимо, че за Празника на града ни Виолета Гиндева не бе удостоена посмъртно със званието „Почетен гражданин“. Комисията към ОбС е приела, че наследниците не са дали съгласие, но нали синът й е зам.-председател на Инициативния комитет, внесъл предложението?!
Вечна й памет!
Иван ЕВСТАТИЕВ
Председател на Инициативния комитет и бивш кмет на Пазарджик
--230.jpg)
