Едно стихотворение може много. Наскоро ми попадна стар брой на вестник „Септемврийско знаме“ с дата 27 април 1990 г. – тогава излизаше във вторник, четвъртък и събота. За моя радост намереният вестник беше съботният – когато се печаташе страницата за хумор и сатира „Бодлив пазар“. Ние, пишещите хумористи и сатирици, рисуващите художници, с нетърпение очаквахме страницата. В нея срещахме имената си под фейлетони, басни, епиграми, карикатури и шаржове. В този брой обаче много приятно ме изненада сатирично стихотворение на Цвятко Събев – „Пред паметника на Алеко“. Цвятко Събев по онова време заемаше високи постове в местната ни културна администрация. Ние, по-младите автори, знаехме, че белият лист го изкушава. Той пишеше и белетристика, и поезия, а и сатирични творби – най-често в мерена реч. Бе завършил право и дипломация, дори няколко години беше изкарал в нашето посолство в Берлин, тогавашната ГДР. Имаше към онзи момент няколко издадени книги. Винаги добре облечен, с приятна външност, интелектуалецът в него си личеше отдалеч. Роден бе в панагюрското село Баня – партизанин и участник във Втората световна война.
И реших да предложа на читателите на „Знаме“ тази творба – за повечето от тях със сигурност ще бъде първи прочит и първа задочна среща с нашия земляк.
Тази година се навършват точно 100 години от рождението му – на 30 октомври. С баща ми, без да са се виждали и чували, бяха набори. Бях му го подхвърлил веднъж и той понякога изпращаше едно „много здраве на набора!“.
А поводът за написването на това стихотворение са били бурните страсти в буйното време на промени, големи очаквания и разочарования.
Когато обаче имаш таланта на творец, ти гледаш с други очи всички тези неща, и със своя си тънка ирония. Закачката на Бай Ганьо с неговия създател е чудесна находка. Думите се леят леко и ненатрапчиво, а всяка от тях тежи на своето място. Няма нищо излишно. Мярата е удивителна. А пък самият финал трябва да бъде препрочитан.
И толкова злободневно звучи.
Това са качествата на голямата творба.
Няколко години по-късно Цвятко Събев бе включен в антология „Пазарджик“ с поетична творба – една книга, която за мен си остава най-добрата сред издадените сборници за местни автори, появила се благодарение на литературния критик Никола Иванов.
И друго ме провокира да напиша тези редове. От време на време някакви хорица в града ни подхвърлят, че видите ли, песента на местните хумористи и сатирици е изпята, и ние едва ли не берем душа. На което отговарям с иронична усмивка. Има ни още и никога не сме губили ориентир. Всяка седмица имената ни се появяват в периодичния печат редом с думата „Пазарджик“. Разбира се, тиражът на тези издания е далеч по-скромен от флагмана на световната сатира „Крокодил“, излизащ по онова време в тираж от 6,5 милиона и където наши автори също бяха печатани. Да, няма никаква грешка, така беше.
Приятно четене на тази великолепна творба. И нека споменем с добро нейния талантлив автор.
Александър ЙОТОВ
--230.jpg)
