Кметът Куленски: Това не е просто естетическо преживяване, а мощен хуманитарен документ
ПАЗАРДЖИК. Дълго време - до 1998 г., коренното население Паташо в бразилския щат Баия се бори да придобие законова собственост върху земята си. Един от адвокатите им, вече съдия, е бащата на фотографа Педро Нунес. Така, още от детските години, у него се ражда интерес към този народ. И до днес нарежда техните истории и сред най-красивите, и сред най-тъжните, които някога е чувал.
Педро Нунес снима хората от Паташо много. Прави го през целия си живот, особено след като през 2010 г. получава камера като подарък от приятел и фотографията се превръща във втора негова професия.
Всички постъпления от кадри с Паташо, той им ги дарява
С техни снимки Педро Нунес подрежда и първата си международна изложба „Арагуаксан — Голямата победа на територията“. И то не къде да е, а в Пазарджик. Историите, разказва в нея, са от Арагуаксан. Арагуаксан е не просто празненство, а ритуал на съществуването. Борбата на Паташо за собствената им земя заема важно място в обредите. Както и това колко много се гордеят с нея. Друга любопитна подробност е, че три жени, а не мъже, са повели народа си в тази нелека битка.
На снимките, подредени във фоайето и голямата зала на Младежкия дом, може да се видят и сватбени обичаи, които също се извършван в Деня на Арагуаксан – 1 август. Например как младоженецът се подготвя за бягане с дървен ствол на раменете си, тежащ, колкото е теглото на бъдещата му съпруга. Така той доказва, че може да я носи във всяка ситуация, при риск и в нужда. След това улавя животно в гората, за да покаже, че е готов да осигурява прехраната и да защитава най-близките си.
Кауимът — свещена напитка от ферментирана маниока,
пък закрепява връзката между двойката.
В деня на Арагуаксан се кръщават и децата, като се помазват с жълта глина, каквато се среща в изобилие в селото. Така и най-малките се свързват здраво със земята, където са родени, и със спомените, които тя носи. Накрая цялото село се събира в кръг на песни и танци, които вибрират подобно на колективна молитва. По този начин участниците изразяват благодарността си към земята и празнуват своето оцеляване.
Всяка година на 1 август резерватът „Жакейра“ в Бразилия ухае на смола, глина и зелени листа. В този ден Паташо приемат гости и от други кланове. Всъщност всеки е добре дошъл, за да празнува заедно с тях, както също става ясно от фотосите. Снимайки Арагуаксан, Педро Нунес запечатва нещо, което не може да бъде заличено – паметта на коренните жители. Всяко тяло е послание - за история и принадлежност. И той показва всичко това на целия свят. Ето защо вълнението преди откриването на първата му международна изложба бе голямо.
Със същата съпричастност, както към хората от Паташо, Педро Нунес подхожда и в адвокатската си работа. В нея пък
е посветил силите и знанията си на своите колеги-фотографи, като защитава авторските им права
Пазарджик също привлече вниманието му на фотограф. Макар да бе гост на града само за няколко часа, той успя да заснеме любопитни и жизнерадостни кадри, от които направи клипче и то веднага се завъртя в социалните мрежи. Айрянът, бирата, дюнерите, вкусната скара, Тортата и Мекхемето са намерили място в него. Работещите фонтани на централния площад са го впечатлили силно, а облепените с некролози дървета са го изненадали. Педро Нунес е уловил и част от хората в Пазарджик, включително уличните музиканти,
един от които дори го поздравил с акордеона си на език, който Педро Нунес разбира
На Младежкия дом, домакин и организатор на изложбата в партньорство с Културен институт „Зенон“, той обръща специално внимание:
- Поразен съм от богатата и разнообразна дейност, която кипи тук. Само тази вечер – след откриването на моята изложба, имаше още две събития – годишният концерт на „Вокал Академи“ и представянето на книгата от фантастичния форум „Булгакон“.
„Днес Пазарджик се превръща в пресечна точка на два свята, се казва пък в поздравителния адрес, който бразилският фотограф получи от кмета на Пазарджик Петър Куленски. Благодарение на обектива на Педро Нунес, ние имаме привилегията да се докоснем до духа на далечна Баия и до неподправената сила на народа Паташо. Тези фотографии не са просто естетическо преживяване – те са мощен хуманитарен документ, който ни напомня за значението на родовата памет, за връзката със земята и за непреходната ценност на
човешкото достойнство
Уважаеми г-н Нунес, благодаря Ви, че избрахте Пазарджик, за да споделите тези „магични секунди“ и че ни правите съпричастни към каузата за видимост и справедливост на коренните народи. Вашето изкуство премахва географските граници и обединява хората чрез езика на емпатията.“
На екипа на Младежкия дом пък кметът благодари за това, че продължават да утвърждават нашия град като културен център с международно значение. „Тази изложба е поредното доказателство, че Младежкият дом е живо пространство за смислен диалог и високи артистични стандарти“, се казва още в поздравителния адрес.
Мария ДЪБОВА
