Ето какво каза за „Знаме“ олимпийският шампион от Мюнхен-1972 и почетен гражданин на Пазарджик и Септември Георги Мърков за успеха на своя внук Георги Мърков и за заложбите му в спорта:
„Георги аз го насочих към борбата преди 5 години, беше на 10. Премина в „Левски“, след като станах председател на клуба – взех го при мен. Но той има не само заложби за борец. Беше всестранно развито за спорт дете – тренираше и карате, и футбол, и тенис, а гимнастиката в клуба на Йордан Йовчев бе първата му „любов“. И във футбола беше много сериозен, но борбата е неговият спорт. На това европейско го гледах – въобще нямам забележки, той се бори като професор. Не вярвах, че така ще се сбори, защото знам колко голяма е конкуренцията. А ние на световно ниво вече сме много по-назад, защото дълго време на детско-юношеската борба не се обръщаше никакво внимание. В последните 2 години лека-полека започна да се гради национален отбор, да се правят лагери, но дотогава нямаше нищо. Имаше само състезания и родителите плащаха всичко.
На Георги му казвам, че ако иска да става борец, трябва да се труди, да е постоянен, да е сериозен и най-вече да върви училището заедно със спорта. Защото нашият спорт е много труден и трябва да си добре с главата, за да имаш успехи. Той е сериозно дете, много е мераклия. Като се захване за нещо, кара до дупка. Има талант, има чувство, усет. Прави суплеси, влиза с центури, носи през мост – като мен е, аз правех хватки, каквито не съм си представял, че мога да правя. Показвам му и някои неща на тепиха, но общо-взето избягвам да се меся в работата на треньорите. Той набързо израсна. За една година смени три категории, сега пак е качил килограми – дилемата е дали да сваля килограми за досегашната си категория или да се качи в по-горната. Аз съм на мнение, че трябва да се качи и да се бори там където са му килограмите. Да не сваля, ако иска да се налага. Защото при децата е важно да се налагаш, но сериозната борба е при мъжете. Но треньорите решават. Той има данни, но ще видим. Народът е казал - на малко прасе, на малко дете и на нов началник не бързай да се радваш много.
Журналистите се усетиха, че ми е внук, след като чуха името. И направиха паралел как след 74 години наново се свири химна на това име. Иначе Георги е много скромно дете и винаги избягва да афишира. Като отида на националния отбор, родителите и децата се радват да ме видят, идват, ръкуват се. Той бяга настрани, все едно не ме познава. И не дава на родителите си да ходят. Скромен е. Ама ще се отрака – като вземе още един медал. Но съм му казал да не забравя откъде е тръгнал. Защото всичко е временно“.
Дочо ЧАНЕВ
Интервюто с Георги Мърков - младши четете ТУК.
