Изложбата „През платното на времето. Престилката – символ и апотропей“ бе открита в НЧ „Епископ Дионисий-1925“ – с. Драгор. С нея официално да приключват събитията от второто издание на фестивала „Магична красота“ – фестивал, който още веднъж доказа своята значимост като културна платформа, която събира общности, пазители на традицията и съвременни изследователи на българското наследство.
Изложбата обаче е надградила показаното преди това във Величково, Юнаците и Ивайло
От Регионалния етнографски музей са предоставени табла с носии, дарени от проф. Юлия Дилова през 2022 г. (в каталога на дарението са записани над 200 носии от различни райони на българските земи, б.р.).
Паралелно с престилките, посетителите могат да видят и детската изложба „Шарени нишки от традицията“ с рисунки на престилки на учениците от Величково и от СУ „Георги Брегов“-Пазарджик, също част от „Магична красота“.
„Българската престилка е визитната картичка на женското облекло. Тя е първото, което се набива на очи, и има най-различни функции – основно предпазни – заедно с пафтите и колана пази утробата, но няма нито случаен знак или орнамент. По нея околните съдят от кой край, от кое село е жената, женена ли е, вдовица ли е, родилка или бременна е. Всяка престилка има свой код“, подчертава секретарят на НЧ „Епископ Дионисий“ Мария Танева, с която разговаряме в навечерието на събора на селото.
Празникът на Драгор е на 31 май, а на фасадата на читалището вече е поставен впечатляващ керамичен барелеф на патрона Епископ Дионисий Агатоникийски,
изработен от Маргарита Иванова. Тя показва носия, обличана от участничка в някогашния женски певчески хор на Драгор. Тя е прототип на днешните носии на певческата група. „Г-н Атанас Чолаков, доскорошният ръководител на ансамбъл „Пазарджик“, ни е казал, че това е црънчанска носия. Тук няма местна носия, защото драгорци са преселници. Но пък ето тази носия, е от санданското село Брежани. Тя е на над 100 години – сукман с риза, дарена от Снежана Владова. Някога майка й се е оженила с тази носия“, разказва г-жа Танева.
В изложбата като намигване може да се види и домакинска престилка, има и други автентични престилки - типичните от Ивайло, Априлци, Пищигово, Черногорово, има и от други краища на страната. Виждаме и по-нови авторски модели, много снимки от фестивала „Магична красота“, много снимки на престилки, дори направени от Изкуствения интелект – и резултатът е впечатляващ. Пространството във фоайето на читалището е приютило и други везби и красиви дантели - върху покривки, възглавници, чорапи, търлъци…
Секретарят на НЧ „Христо Ботев-1897“-Пазарджик Веска Минова, която присъства на откриването на изложбата в Драгор като съмишленик и съорганизатор на фестивала „Магична красота“, също приканва неизкушените от магията на престилките да пристъпят прага на читалище „Епископ Дионисий - 1925“. И пояснява, че младите хора трябва да знаят корените си. А защо не и да пробват как се прави. Като майсторка на бродерии в Попинци, която е предала занаята си на своите дъщери.
Изложбата „През платното на времето. Престилката – символ и апотропей“ ще може да бъде посетена до 15 юни 2026 г. в Народно читалище „Епископ Дионисий-1925“ в с. Драгор.
А за символите, които крие престилката, може да се говори дълго.
Женската престилка – дреха за преход
Престилките са сред най-често описваните елементи от носиите на българките – един от разгаданите женски символи в обредите и признат социален знак. Те неизменно присъстват в празника на готовите за брак девойки – Лазаровден, както и във венчалното облекло. Предназначението им в традиционния костюм е много повече като украса, много по-знаково, отколкото свързано с определен тип женска дейност. Макар и елементарни, те са оформени дрехи, рамкирани по ръба, често със съединителен шев и прикачени връзки. Разнообразието на българските престилки се дължи на факта, че са сред най-ярките (търсени) знаци за местопроизход. Те притежават своя специфична украса – като цветове, орнаменти или допълнително пришивани монети, ресни, помпони, пискюли, маниста, пайети, ширити, кадифе, дантели и т. н. Съществуват много наименования, произлизащи от характерната им декорация, строго съблюдавана във всяко отделно село. И когато местното население говори за разпознаване чрез облеклото, на първо място посочва престилките. Със знаците им би могло точно да се очертае карта на селищата в България и на съществуващите връзки между тях.
Като един от главните декоративни центрове в костюма престилката се изравнява по значение с ризата. Неслучайно всички символи, заложени във везбената орнаментика на ризата, се открояват дори по-силно и в нейната тъкан. Подчертано е присъствието на ромба – фигура, открита в най-древния съществуващ документ, изобразяващ световното дърво – стилизирано дърво, оградено с ромбове. Мотив, често срещан върху престилките в Македония, Сърбия, Румъния, Молдова. В научните разработки той е разгадан като предизвикващ сексуалността и плодовитостта. Открива се още в неолитни глинени женски фигури (покриващ задната част) – вариант на първата сватбена дреха.
Възприемането на престилката като „вещ като утроба“ определя и обредните действия, свързани с нея. Вероятно обемността, която предава отпред на целия костюм, я прави равнозначна на тази женствена част, която прикрива.
На нейния вид бременността на жената подчертано влияе. Затова се акцентира на включването ѝ като атрибут в сватбата. Вярва се, че в граничните, критични ситуации в живота тази дреха предпазва и подпомага прехода. Особено по време на раждането. Популярни са практиките за облекчаване и стимулиране на родилния процес, за прогонване на лошото и за предаване на допълнителна женска сила чрез докосване, удряне през кръста или прекръстване с престилка (тази на бабата – акушерка, или на свекървата). Или задължителното развързване на връзките и смъкването ѝ не само от родилката, но и от всички присъстващи жени, дори тези, които са научили случайно за започването на раждането и не са в непосредствен контакт. Новороденото бебе, за което се вярва, че идва от друг свят – света на прадедите, задължително се поема в женска престилка. Чрез нея символично се осъществява постепенното му въвеждане като нов член на селищния колектив. Дрехата присъства със своя роля и при погребалните обреди. В обратен на раждането ред с нея се приготвя изходът от този към оня свят. Последното премитане на гроба се извършва с престилката на най-близката до покойника жена (майка, съпруга). Отново престилките на присъстващите жени се свалят.
Тясна е връзката между този елемент от облеклото и участието на девойките в празника лазаруване. В районите, където липсва, като част от носията престилката задължително се включва в обредното облекло. Чрез първото ѝ поставяне и правото на носене се съобщава за достигнат полов разцвет, за това че могат да приемат необходимите предложения. Затова престилките на младите са ярки, обшиват се с многобройни звънтящи монети (стари пари), по тях се закачат дори звънчета. Като подвижен елемент престилката-знак често участва в негласния обмен на формули за привличане на вниманието, за установяване на общуване, за поддържане и прекъсване на комуникация, дори за любовно обяснение, с начина, по който влюбеният докосва нейния край.
В костюма на младата омъжена жена задължително присъства и напластяването, поставянето на няколко броя от дрехата с различна декоративност една върху друга. Отличаването на неомъжените и омъжените жени става възможно и чрез вида и цвета на обхващащите кръста връзки. Те са разноцветни, допълвани с много пискюли и са връзвани по специален начин, наричан на ключ, вляво от девойките, вдясно от жените. В облеклото на стариците изненадва предпочитанието към по-широките престилки от два плата, обикновено използвани от бременните. Съвпадението не е случайно и е свързано с възприемането на бременната жена като стояща на границата между световете. Същото се стремят да изразят със своя костюм и стариците. Престилката се възприема изключително като обозначаваща възможността на жената да има деца. В хоризонталния план на традиционния женски костюм тя затваря втория предпазващ кръг, гарантиращ по-добра реализация в заобикалящия свят и посочващ точната позиция в женските статусни групи.
(Зн)
