БРАЦИГОВО-БЯГА. Лицето на една горда България отпреди 150 години видяхме в НЧ „Васил Петлешков“ в разгара на честванията на годишнината от Априлското въстание. Пред възторжените погледи на препълненото фоайе красиви жени, мъже и деца дефилираха, облечени както в характерни за този край народни носии, така и в дрехи от разцвета на Възраждането. Имаше всичко – от шевиците на Родопите до изтънчения градски шик. Звучеше класическа музика в изпълнение на Струнно трио FLAWLESS, а всяка нота и всеки шев разказваха истории. Преживяването определено си заслужаваше.
Модното дефиле на възрожденска визия бе своеобразно огледало на това
как социалните промени и културните сътресения са преобразявали
дрехите през годините. Идеята е на НЧ „Никола Й. Вапцаров - 1903“ в Бяга, което е и основният организатор с финансовата подкрепа на Община Брацигово. Безвъзмездно обаче са помагали и други хора и културни институции от различни населени места.
Всичко започнало със задълбочено проучване. За него пред „Знаме“ разказа Димитрия Ламбрева, секретар на читалището в Бяга:
- Изгледах безброй видеоклипове на модни ревюта. Още повече бяха снимките, публикациите и архивните материали - от архивите в Пазарджик и Пловдив, от Държавния архив, от Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и откъде ли още не. Ползвах както дигитални, така и хартиени източници. Няколко дни прекарах в музея в Брацигово. Изследвах целия район,
стигнах дори до османските архиви на Татар Пазарджик
Искахме да пресъздадем максимално автентично духа на времето.
Ключова роля за осигуряването на градските възрожденски тоалети е изиграл Драматично-кукленият театър „Константин Величков“ в Пазарджик:
- Предоставиха ни близо 40 рокли и костюма, както и аксесоари, шапки и т. н. Буквално разтвориха гардеробната си за нас и ни позволиха да изберем, каквото ни е нужно. Изключително благодарни сми им – подчертава Димитрия Ламбрева.
Тя и екипът й са изключително признателни и на Градския исторически музей в Брезник.
- Точно на Гергьовден съвсем случайно попаднах на клип в Ютюб с тяхно дефиле. Осем от роклите ми се сториха подходящи, затова
без да ги познавам, се свързах с тях с молба за съдействие
За щастие, откликнаха много бързо и ни заеха тоалетите, за които помолихме.
Читалището в Ракитово пък е осигурило мъжките костюми. Грозденка Великова от читалището в Исперихово също е съдействала за възрожденското ревю. Както и екипа на читалището-домакин „Васил Петлешков“.
Нямаше как да не попитаме г-жа Ламбрева и за модните тенденции при градските дами в разцвета на Възраждането:
- Буфан ръкав, дълги рокли, разкроени от талията надолу, но пристегнати в кръста – обясни тя. - Прилепнали поли не е имало, нито деколтета, яките са били високи. Ползвали са само естествени материи – вълна, коприна, памук и други. Никъде не видях разголени ръце и крака. Елементи като плетени на една кука якички, ръкавели и т. н. са се появили по-късно. Цветовете са били обрани, земни, маслени – зеленикаво, кафеникаво,
цветът на червения лук,
каквото описание прочетох в една от публикациите. Липсвали са ярки, искрящи тонове. Бели рокли също не срещнах. В жълто пък са обличали най-вече децата. А характерно за женските прически е, че са сплитали косите си леко отстрани, но краищата са падали свободно покрай лицето.
При мъжете задължително имаме сако, елек, наричан тогава жилетка и по-широки панталони от сегашните. Носели са и бомбета, макар не всички.
Роклите на малките момиченца също са били дълги, а момченцата са обличали с по-широки панталонки, ризки или бузки, подобни на днешните. Сака са им шиели само по специални поводи. Друг интересен факт е, че всички бебета до шестмесечна възраст са били с роклички, без значение от пола им.
Всичко това можеше да се види на дефилето в читалище „Васил Петлешков“. Имаше рокли, костюми, чадърчета, шапки, други аксесоари, специфични прически. С тъмна рокля с буфан ръкав бе дори водещата Веселина Александрова – една от младите красавици в Бяга. Показани бяха 28 модела, като първата част бе посветена на автентичните народни носии от региона на Брацигово, Равногор, Розово и Батак. Както и
родопска носия на 140 години,
собственост на семейството на г-жа Ламбрева.
Първоначалната идея била „манекените“ да са само доброволци, включително тримата мъже и деца. И много от тях действително бяха хора без опит пред камерите и по модните подиуми от Брацигово, Бяга, Пазарджик, Ивайло, Батак, Велинград. Те сами се свързали с организаторите, след като видели обявата за набиране на участници в социалните мрежи.
Неочаквано обаче се отзовали и от пловдивската модна агенция „А Моделскаутинг“:
- Толкова им беше харесала идеята, че изпълнителният директор Ангел Делчев дори дойде един ден по-рано в Брацигово – разкри Димитрия Ламбрева. - Градът и читалището, което също носи възрожденския дух, го очароваха. Искаше да ни помогне с професионални съвети за самото дефиле. Техните модели бяха седем, включително едно момче.
Гримьорката Невена Кавръкова от Батак гримирала абсолютно безвъзмездно всички. Мария Пейкова от Бяга се погрижила за косите, като за прическите също имало строги изисквания, за да не се отдалечават от епохата. Двама фотографи, отново доброволци – Самуил Величков от Пловдив и Тодор Ламбрев, синът на Димитрия Ламбрева, снимали през целия ден – подготовката, ревюто, реакциите на гостите. На участниците пък направили очарователни фотосесии с полъх на отминалите времена.
За тях много допринесли предоставените от Историческия музей в Брацигово реликви, някои от които са на повече от 140 години. Те са служеха за декор и на самото дефиле - стари радиа, подноси, автентични градски дрехи, шевна машина на повече от век…
Мария ДЪБОВА
