Трябва да се направи обучение на населението, за да не се ползва линейката като такси
ПАЗАРДЖИК. Търсим за дреболии спешните медици или не знаем как да им съдействаме, за да помогнат максимално бързо и ефективно на наш близък. Тази тенденция от ден на ден се увеличава, а на фона на задълбочаващата се кадрова криза в Спешна помощ (и като цяло в здравеопазването) в един момент просто ще избухне бомба. Положението е тежко, а по празници става два пъти по-тежко. За това разговаряме с д-р Пламен Еленин от Спешното отделение в МБАЛ-Пазарджик и Мариана Митева – главна медицинска сестра на Центъра за спешна медицинска помощ. И макар че часове остават до Празника на Пазарджик и Празника на Септември – 21 май, до Деня на българската азбука и писменост 24 май и 27 май – Световният ден на спешната медицинска помощ, телефоните звънят и екипи светкавично се отзовават на сигнали.
„Има много примери, които показват как
гражданите в региона като цяло не са наясно кога да се обръщат към 112
с молба за посещение на екип на ЦСМП и линейка и кога трябва да търсят личните лекари“, казва д-р Еленин и дава скорошен пример. „Обажда се разтревожена майка за „детенцето“ си, което е 21-годишен младеж, тежащ около стотина килограма. Поводът за повикването е… избивка на устната и температура от 37.4 градуса. За това отиде реанимационен екип, който включва лекар (т.е. мен) и сестра. А в същото време, докато бяхме на посещение на този „спешен“ случай, се оказа, че
има тежко болен човек, при който трябваше да отиде екип от медицински фелдшер,
и той доста се затрудни с пациента, защото този случай беше конкретно за реанимационен екип. А по това време реанимационният екип бе за нещо, които дори не е за личния лекар. Защото се оказа, че младежът с избивката е имал назначено лечение от специалист-кожен лекар два дни по-рано…“
На разположение за Пазарджик са три екипа – един реанимационен и два за първа помощ. Оборудвани са с необходимата апаратура – всяка линейка има дефибрилатор с монитор, има перфузор, има ЕКГ апарат, аспирация,
но кадрите не достигат
Не само според д-р Еленин и главна сестра Митева кадровият проблем е огромен, защото лекар не се става за един ден – нужни са минимум 6 години за някаква начална форма на лекар, но лекар се става в течение на 10, 20, 30 години. А при сестрите дефицитът е още по-голям. „Лекарите и медицинските специалисти също са хора – случва се да излязат в болнични, а заместници няма. А масово пациентите звънят директно на 112 за дреболии. По всяко време на денонощието. Недостигът на специалисти е в цялата област, в целия Център. В много от филиалите работят вече хора в пенсионна възраст. Да са живи и здрави, но възрастта в един момент ще си каже думата и ще зейнат огромни дупки в системата“, убеден е д-р Еленин.
Заплатите
са основна причина за недостига на специалисти, младите предпочитат чужбина. „Медицинските работници бяха на последно място по заплащане в държавата допреди няколко години. Всеки казва, че лекарската професия е най-благородната, но… И лекарите имат семейства, а средства са необходими, за да се поддържа квалификацията. Защото да отидеш на един курс, никой не ти го плаща“, казва докторът.
Но пък макар и малко, и тук има млади попълнения. В момента лекарски асистент – младо момиче, ще започне във Велинград. Друго вече работи в Сърница от половин година. И в Панагюрище има двама лекарски асистенти, а в Пазарджик млада жена също е част от екипа от 2 години. През 2027-ма ще завърши випускът в областния град и се очакват още попълнения.
Главна сестра Митева не крие, че тя и колегите й
трудно преглъщат обидите, които изтърпяват
„Човек си мисли, че неговото състояние е много спешно, че той е най-важният, не проумява, че в този момент злоупотребява с нашето време и целия ни ресурс. Все по-често ни търсят за нещо, което не е спешно. А хората започват да стават все по-арогантни. Настояват, карат се, обиждат, заплашват колегите, които са на телефона и сортират случаите. Да, засега в нашия филиал не се е случвало физическо насилие – да се надяваме да не се случва. Хората имат много неправилна представи за нашата дейност. Смятат, че ние работим, както на нас ни харесва, но има наредби и правила.. Задължени сме да използваме триаж – определяне на спешността на състоянието.
При нас триажът е в три кода – А1, В2 и С3
Суперспешното е А1 – това са животозастрашаващите състояния. За да определим правилния триажен код, трябва да зададем няколко въпроса. Още на първия въпрос обаче срещаме отпор, вербална агресия, да не кажа с псувни и други цветисти думи. Отсреща си мислят, че в момента, в който се вдигне телефона, ти си длъжен да пратиш линейка, но нали трябва да знаем какъв специалист да изпратим. Това е обидно. Пациентът може да се жалва, а ние трябва да търпим всичко и да нямаме думата за оплаквания. Отделно, хората
не правят основна разлика между Спешно отделение и Спешна помощ
Много хора смятат, че ние сме едно и също, че Спешна помощ е Спешно отделение в МБАЛ. Да не говорим, че на пътя шофьорите масово нямат култура да направят път на линейката – може би не го правят нарочно, но се панират и вместо да помогнат, те пречат. Трябва да се направи обучение на населението – кое е спешно състояние, за какво трябва да се вика линейка, какво трябва да се направи. Това трябва да се знае, за да се спасят човешки животи“, категорична е главната сестра.
Събеседниците ни споделят и друга масова практика - хора отиват към Спешно отделение за маловажни случаи, но на място виждат, че има много чакащи, решават, че не им се чака, прибират се вкъщи и оттам повикват 112, за да бъдат посетени от линейка.
Викат линейката като такси
Или още по-лошо – те са пред Спешно отделение и звънят оттам, за да дойде линейката при тях, та да влязат по-бързо... Все още ги има и фалшивите сигнали, макар и по-рядко – вероятно заради вече санкционираните телефонни терористи. А освен че се увеличават обажданията за неотложните случаи, които не са неотложни, и се увеличава обема на работа, спешните медици вършат и други несвойствени неща – като установяването на смърт.
„Това не е наш ангажимент и не можем да обясним това повикалите ни - ние сме там заради живите хора, не заради мъртвите.
Не срещаме подкрепа от личните лекари за мъртвото проверителство
Джипитата се опитват цялата тази работа да я прехвърлят на нас. Но ние не познаваме пациента – не знаем какви са били заболяванията му, а най-често при починалия няма никаква медицинска документация, която да ориентира нашия екип. Това е задача на личния лекар, особено в работното му време, но ние го правим постоянно. Той е длъжен да си познава пациента, заболяванията му, лечението му, за да напише официално съобщение за смърт. Всичко вече е в електронните системи, а ние нямаме достъп до тях. Дори да са заети с амбулатория в момента на обаждането на близък на починал, те си имат график за домашни посещения“, напомня д-р Еленин. „Линейките“ правят това, но пациентите се опитват да шикалкавят и няма гаранция, че се получава достоверна и коректна информация.
ЦСМП си партнира с институциите. „Полицията и Пожарната ни помагат при ПТП, както и ние помагаме от човешка гледна точка. В началото те мислеха, че със шофьора ни върви и санитар - но разбраха, че няма и някой трябва да му помогне. Колегите от Пожарната винаги откликват, когато ги викаме
да помагат за свалянето на много тежки пациенти до линейка
Докато близките на пациент – не. Когато на посещение отиде медицински фелдшер жена и с шофьор и не могат да преместят 120-килограмов мъж, роднините нерядко отказват с мотив, че имат операции, болки. Казват, че сме длъжни, ние се въртим и се чудим, влачим човека, а те стоят и гледат“, тъжно се усмихва главната сестра на ЦСМП.
По повод публикация в „Знаме“ за колабиращ таксиметров шофьор
до затвора и дошла линейка след 15 минути нашите събеседници опровергават твърденията за времето. И поясняват, че мисия 11451 – повикване за мъж - таксиметров шофьор, който е в безсъзнание и вероятно прави и гърчове, е отнела точно 7 минути от приемането на сигнала в централата на 112 в Кърджали до отиването на екипа на място. А от тези 7 минути 4 минути е отнело на линейката да тръгне и да вземе пациента. „Линейките ни са оборудвани с таблети, всичко влиза в електронна система, където не може да бъде манипулирано. Всяко едно наше действие се фиксира с точност до секунда, а за линейките – до линеен метър от джипиес системата“, казват специалистите.
Те си обичат работата, въпреки стреса и предизвикателствата
Ходят редовно на обучения на различни теми. В момента има медици на еднодневни и двудневни курсове в София, а преди това били на едноседмично обучение в „Пирогов“. „Новостите в медицината са непрекъснати. Сега започват програми по разширяване на въздушната помощ. И в момента в МБАЛ-Пазарджик се подготвя хеликоптерна площадка и по този повод наши екипи бяха на обучение в София. Дано тази дейност да се разшири – ще бъде от полза на пациентите в цяла България“, убеден е д-р Еленин.
Всички дежурства са натоварени, но по празниците най-много. Сега предстоят празници, включително и техния професионален.
Какво си пожелават за 27 май – Световния ден на спешната медицинска помощ?
Д-р Пламен Еленин: „Желаем на всички колеги и на всички, ангажирани със спешната помощ, първо да са здрави, за да могат да помагат на всички други хора. И късмет!“
Главна сестра Мариана Митева: „Искам да пожелая на колегите да са здрави, търпеливи и да продължават да работят все така всеотдайно в тази динамична среда. Да имат кураж и търпение! И повече спокойствие!“
Д-р Борис Манев, директор на ЦСМП-Пазарджик: „На 27 май ще отдадем заслужена почит на всички, посветили професионалния си път на спешната медицина – едно от най-натоварените направления в здравния сектор, което изисква не само висока квалификация, но и 24-часова отдаденост, способност за бърза реакция и себеотрицание. Вие, колеги, сте първата надежда на нуждаещите се в условия на напрежение, несигурност и недостиг на време. Сигурен съм, че за вас спасяването на човешки живот е на първо място житейска философия, а после – професионален избор. Бъдете здрави и все така отдадени на мисията си! Благодаря за професионализма, човечността и куража, които ви помагат да продължите напред.“
Тодор ГРОЗДЕВ
