Във връзка с позицията на председателя на ОНЧ „Кирил и Методий“ – Велинград Мария Чорбаджиева поместваме и становищата по темата на Иван Пещерски и Аделина Пещерска, които бяха изпратени до редакцията заедно със сканирани документи. Съзнателно спряхме и забавихме текста на г-жа Чорбаджиева по причина, че г-н и г-жа Пещерски бяха в невъзможност да отговорят веднага на нейния коментар по темата с читалището и избухналите разпри.
Отговор от Иван Пещерски:
Когато лъжите и клеветите надделяват, страда читалището и трудът на всички в него.
Нито една стотинка читалищни пари не е дадена за пътуването на ансамбъла за фестивала в Италия. Всички разходи по това турне са покрити от самите самодейци, читалището не е дало нито лев за това пътуване. Ръководителите на групи към ансамбъла и ръководителят на цялата група са пътували безплатно и това е било определено от самите организатори. Решението на гл. худ. ръководител да не се покриват разходите по пътуването е на самото читалищно настоятелство, което се ръководи от председателя. Между мен като секретар и фирмата организатор има сключен договор. По този договор, по банков път, са преведени 52 080 лева. Нека е ясно още веднъж – тези пари не са собственост на читалището. Вменяването на подобни твърдения е абсолютно невярно. За мен е абсурдно да се тиражират явни неистини при наличието на документи – договор, платежни нареждания, протокол от заседанието на читалищното настоятелство.
Глобата, която инспекцията по труда наложи на читалището, е по вина на ръководителя на читалището, тоест на председателя. Читалището е санкционирано заради липса на инструктаж за безопасност на служителите, въпреки направени за това предписания, което е ангажимент и задължение на председателя на читалището. В качеството ми на секретар съм изпълнил предписания, касаещи пожарната безопасност и това е видно от възложена ми със заповед задача. Не съм присъствал на нито една от проверките на ИТ. Бил съм в отпуск, впоследствие в болничен, след което и напуснах работа.
Изрично искам да стане ясно, че не съм освободен по взаимно съгласие. Напуснах сам заради липсата на условия за нормална работа, заради клевети и обвинения без доказателства, заради това, че за по-малко от година едно работещо читалище, активно, живо, със сериозна концертна и творческа дейност, бе буквално сринато заради егоизъм, лични амбиции, неистини и най-лошото – настройване на самодейците едни срещу други.
Аз знам, че 20 години за мен читалището е било свързано с емоции, лично време и отдаденост. Като лична кауза съм приел и идеята да възстановим старото читалище. Всички дарения за старото читалище са отчетени публично на отчетното събрание в началото на миналата година. Без забележки, без коментари. Тези отчети винаги са гледани и от настоятелството, то е запознавано с всеки етап от работата по старото читалище, а за всяко дарение е давана „Грамота за добротворство“. Събраните средства от благотворителни концерти са броени и описвани в присъствието на работещите в читалището колеги. Всички финансови средства са предавани на касиерката. Всички документи, фактури за материали и протоколи за извършена работа – също. За съжаление, от началото на миналата година до ден днешен нищо не е свършено по старото читалище. Всеки, който влезе в старата сграда, може да види направеното, а хората, които толкова много критикуват, всъщност нямат особени заслуги за това, което е свършено.
Не желая да ставам част от задочни разговори в медиите – така не се решава нищо. Не желая да отговарям на клевети и лъжи. Нека всеки, изрекъл ги, носи отговорност за думите си.
….........................
Отговор от Аделина Пещерска:
Истинската сила на читалището е в екипността и честното решаване на проблемите.
Като ръководител на танцовия състав и като изпълняващ функциите на главния художествен ръководител, още през пролетта на 2025 г. се изправих пред всички самодейци – певци, танцьори, музиканти – и споделих, че назрява конфликт между ръководството и работещите в читалището, в това число и срещу мен, че се нагнетява напрежение, че се разпространяват клюки, които влошават творческата среда и настройват самодейци едни срещу други. Честно и отговорно застанах пред всички и споделих това, без да се крия, защото самодейците са и част от общото събрание на читалището и е редно, когато има проблем, той да бъде поставен на обсъждане, за да се намери най-доброто решение. Вместо това аз и колеги получихме заплахи за уволнение от председателя и част от настоятелите, а впоследствие с още над 70 членове на общото събрание давахме обяснения в полицията заради това, че съобразно Закона за читалищата сме поискали извънредно общо събрание, за да се намери решение на проблемите. Така наречената експертиза, за която говори председателката, никой от нас не е виждал. Тя е поръчана от председателката, а не е направена от прокуратурата. До момента, вече повече от 7 месеца, от прокуратурата няма официално становище, че в подписката има фалшиви подписи. Всичко това са само лични мисли и изявления на г-жа Чорбаджиева.
Пак тя подаде сигнал в отдел „Закрила на детето“, за подписка за която нито съм знаела, нито съм организирала. Бях извикана за разговор и към мен няма обвинение, нито официално становище от „Закрила на детето“, че има някакво нарушение или че аз по някакъв начин съм виновна за каквото и да е. Не мога да танцувам със счупен крак и с патерици, затова подобни думи просто ще подмина, Но знам, че е незаконно публично който и да е да коментира здравословното състояние на друг човек.
Никога не съм отказвала танцовите състави да участват в концертни изяви. Тъкмо обратното – до настоятелството съм входирала поредица от докладни, с които искам, настоявам и ги моля да вземат мерки, за да се провежда нормален репетиционен процес – да се репетира с корепетитор, да се провеждат оперативки между ръководителите, да се обсъждат участията предварително, да се планира. Всичко това се е случвало досега, но от година и половина, за съжаление – не.Обвинена съм, че водя децата на творчески лагери? Сериозно ли е това? Нали за това те идват в читалището – да творят, да се развиват, да се изявяват. Аз съм ръководител на тези деца с решение на настоятелството (не съм се самопоставила) и мисля, че точно това трябва да прави един ръководител – да ги мотивира, да ги вдъхновява, да ги кара да имат желание да творят, да се изявяват. Жалко е, че в този процес последната година и половина читалището отсъства. Родителите плащат всички разходи за тези лагери, а парите от такси отиват в касата на читалището.
Лесно е да обвиняваш и да критикуваш, когато реално в целия този процес си стоял отстрани и си се качвал на сцената само за да обереш аплодисментите. Читалищната работа е екипен труд. Резултатите от нашата работа са налице – концерти, проекти, нови продукции, нови носии, изяви на големи сцени. Ние към това сме се стремили и за това сме работили. Ако това не е добро, нека общото събрание и настоятелството вземат друго решение. На 20 март се проведе отчетно-изборно събрание. Лично председателката го организира, по нейно желание в това събрание не бяха допуснати десетки редовни членове на читалището. Становището на проверителната комисия, че това е неправилно и че се нарушава Законът за народните читалища и уставът на нашето читалище, бе посрещнато с освиркване. АВ обяви събранието за нелегитимно, а взетите решения в неговите рамки – за незаконни. Сега, с решение на настоятелството, се организира ново събрание. В него ще участват всички редовни членове на читалището и това никак не се харесва на част от ръководството, защо ли? Искрено се надявам на предстоящото събрание да се говори с факти и документи, да се говори и мисли за читалището, защото лъжите, интригите, злословенето не доведоха до нищо добро.
Бел. ред. Редакцията е готова да помести и други гледни точкси за проблема на едно от най-старите читалище в Чепинското корито.
„Знаме“
--230.jpg)
