Телефонът на Хари Хараламбиев прегрява от обаждания, но първоаприлската лъжа се оказа прогноза
ПАЗАРДЖИК. Една статия във вестник „Септемврийско знаме“ отпреди почти 50 години още се помни от по-старите любители на футбола, а повод да си спомним за нея бе Денят на шегата, хумора и сатирата – Първи април. Нека да я прочетем заедно, след което да видим какво се случва по-късно и… по-рано.
БОБИ ЧАРЛТЪН: НАУЧИХ МНОГО ЗА „БЕНКОВСКИ“
Новината, че знаменитият в далечното минало английски футболист Боби Чарлтън е отседнал за кратко време в хотел „Тракия“, на път за Турция, дойде до мен благодарение на бай Нанко – дългогодишният хотелиерски служител, верен приятел на футбола.
В ранното утро на 1 април една поизвехтяла от времето кола с английски номер спряла пред хотела и, както обикновено в такива случаи, бай Нанко бил първият посрещач. За човек като него не било трудно да познае футболната знаменитост. И преди още Боби да бъде настанен, сетил се за мен, завъртял телефонната шайба и скоро след това поднесох пролетни поздрави на Чарлтън.
Едно от качествата, с които ме впечатли, бе отзивчивостта. Макар и след известно колебание, той се съгласи на разговор.
- Откровено казано, не обичам интервютата, но като че ли понатрупаните години ме принудиха да се преклоня. Пък и след такова сърдечно посрещане в този непознат, но с приветливи хора град, човек не може да не откликне.
Още в началото Чарлтън ме грабна с непринудеността си, така нехарактерна за обитателите на Албион. За мен обаче тя бе твърде важна. Най-малко за това, че преодолях смущението си. Та пред мен стоеше един истински „сър“ на футбола.
Сякаш отгатнал мислите ми, първоаприлският ни гост обясни:
- Наскоро получих покана от турската федерация по футбол да застана на кормилото на държавния тим. Изглежда, че неотдавнашният успех срещу вашите национали в мача за балканската купа ги е импулсирал и за това чертаят планове за бъдещето. След дълга борба на мотиви „за“ и „против“ приех поканата. Не познавам тази част на Европа и за това, покрай преките си задължения на менажер, реших да попълня и географските си познания.
Спирането ми в Пазарджик обаче е съвсем преднамерено. Малко преди да тръгна узнах, че тук се подвизава отколешният ми приятел Петър Жеков, с когото, вярвам, спомняте си, играхме в онзи незабравим мач в чест на знаменития Лев Яшин.
Все ощe не съм забравил как след мой пас Жеков принуди Яшин да върши онова, което на малцина нападатели се е удавало – да вади топката от мрежата. Щастлив ще бъда, ако стисна ръката му…
Навлязъл в руслото на любимата тема, Боби се връща назад в годините, в онова лято на 1966, което направи името му популярно сред приятелите на футбола във всички континенти. Тогава треньорът му Алф Ремзи беше казал, че „той е единственият футболист, когото не можеш да замениш с друг“.
Улисан в спомените, които се редят един след друг, интересни, вълнуващи и винаги в канавата на футбола, Чарлтън не забравя да пита и за нашия отбор.
С гордост разказвам за победите на „Бенковски“ над елитните отбори „Пирин, „Академик“, пловдивския „Локо“, за всеотдайната и искрена обич на местните любители на футбола към любимото дружество. За това как лелеят да го видят отново сред отборите на „втория ешелон“…
Междувременно уведомяват Боби, че всичко по настаняването му е готово. Разбирам, че трябва да се разделим. В мига преди раздялата той неочаквано изважда от чантата своя снимка, замисля се за миг, а сетне със замах написва: „С най-добри пожелания“.
- Та как би могло да бъде иначе? Научих толкова много неща за „Бенковски“…
1 април 1977 г.
Хари ХАРАЛАМБИЕВ
Датата над подписа не приземява много от читателите – те наистина вярват, че Хараламбиев се е срещнал с английската знаменитост, а причината за това е снимката с автограф на Чарлтън! Снимката заслепява всички съмнения, а малцина виждат, че вестникът, който излиза във вторник, четвъртък и събота, е с дата 31 март 1977 г., ден четвъртък – тоест,
интервюто е взето след като е отпечатан с бойкото уводно заглавие „ПЛАНЪТ – РИТМИЧНО ОТ ВСЕКИГО, ПО ВСИЧКИ ПОКАЗАТЕЛИ!“
И днес Хари Хараламбиев се смее, когато си спомня как телефонът му прегрял от обаждания от любопитни приятели, които искали да научат още подробности от срещата и в крайна сметка били разочаровани, че Боби Чарлтън нямало как да научи, че в Пазарджик изпълняваме национален план, защото въобще не е минавал оттук.
- Снимката с автографа изигра решаващо значение за „хързулването“ на читателите. Но тя наистина съществува. Ето я – показва реликвата пред репортер на „Знаме“ адвокат Хараламбиев. – Откъде я имам ли? През 70-те години на миналия век преимуществено
летувах във Варна, където имах приятели. Един от тях бе Стоян
Той беше барман и за жалост вече не е между живите. Но Стоян имаше постоянни клиенти от Англия, включително известен лондонски фотограф – работещ в известен лондонски вестник. И веднъж Стоян го помолил за снимка на Боби Чарлтън, но с автограф. Защото фотографът го познавал лично. И на следващата година фотографът му носи снимката със саморъчен подпис на сър Чарлтън и посланието „Best wishes“. Щом я видях, казах на Стоян: „Ти не си толкова отявлен привърженик на английския футбол. Аз съм негов поклонник. Моля те, дай ми я!“. И Стоян ми я подари. И ми сподели, че фотографът доста се поизпотил, докато я вземе. Макар да се познавал с Боби Чарлтън, признал, че
цели 6 месеца го дебнал, докато вземе заветния автограф
А аз бях изключително щастлив. Защото за мен Боби Чарлтън е специален футболист, а и не само за мен. Неслучайно той бе първият футболист, посветен в рицарство от кралица Елизабет и стана сър Боби Чарлтън. Изключително интелигентен футболист, сдържан, експлозивен, с отработен дрибъл, точен пас и резултатен далечен удар. Удивително четеше играта! – Хари Хараламбиев изрежда качествата на най-великия английски футболист и видимо се вълнува. В спортната си колекция той притежава и автографи на звезди като Христо Стоичков, Роберто Баджо, от Манол Манолов – Симолията, от Божидар Искренов – Гибона, от целия звезден футболен тим на „Бенфика“. Е, почти целия.
- „Бенфика“ гостуваше на „Левски“ за КЕШ (Бел. ред. На 10 ноември 1965 г. мача завършва 2:2, като в него един срещу друг се изправят двама от най-силните футболисти в света за времето си - Георги Аспарухов - Гунди и Еузебио. В ответния мач "сините" отстъпват на европейския колос с 2:3, но отново Аспарухов блесва с двете си попадения.). Издебнах португалците и само двама от отбора не ми дадоха автографи – голямата им звезда Еузебио и треньорът Бела Гудман. Всички останали, начело с вратарят Перейра, с усмивки положиха подписите си на предварително приготвения от мен лист. А подписът на дясното крило Симоес беше най-интересен…
Автографа от Роберто Баджо пък донесе синът ми от Италия
– той и съпругата му имаха приятели, които са съседи на най-добрия футболист, спечелил през 1993 година европейско и световно признание за номер едно - Златната топка и „Футболист на годината“ на ФИФА… А Симолията – бате Симо, беше обичан от мен и от него имам снимка – как стои прав на стадиона на „Ювентус“ в Торино – „Стадио деле Алпи“, с чаша кафе в ръка, облечен в безупречно скроен костюм, и оглежда стадиона преди мача на ЦСКА. И ми написа „На моя приятел Хари, защото обича ЦСКА“…
Хари Хараламбиев се смее, защото е отявлен фен на „Левски“.
А що се отнася до Боби Чарлтън, все пак в лъжата му има и доза прогноза.
Английската звезда ще дойде в Пазарджик, но осем години по-късно,
през юни 1985-та. Преди сме писали за гостуването на световния шампион от Англия’66 в Пазарджик. Поводът за визитата на голмайстора-рекордьор на „Манчестър Юнайтед“ е реклама на Завода за акумулатори в града, а тогава сър Боби посещава и Толбухин, и Търговище. Появата му предизвиква истински фурор сред местните фенове. Английският легендарен футболист посещава България в качеството си на рекламно лице на концерна „Хлорайт“, партньор на АЗ „Енергия“. И разбира се, няма как да не отиде на стадион „Любен Шкодров“ и да не се срещне с футболистите на „Хебър“. И не отказал снимка с футболистите и автографи.
Дочо ЧАНЕВ
--230.jpg)
--230.jpg)
