Със смесени чувства си спомням случая, когато Наум Лабковски и Сигизмунд Кац - едни от най-големите творци на СССР, сътвориха по моя идея в 1983 г. Химн на Пазарджик - сравнително малък град на Балканите, но запленил ги с големия дух на неговите хора.
ХИМН НА ПАЗАРДЖИК
Гордо несет свои воды Марица
вдоль серебристый как снег тополей
солнце на спелых плодах золотится
светится в золоте тучных полей.
Тканю ковровой пестреют разнины
горы седые на страже стоять,
город мой юной,мой город старинный
солнечный город цветущий как сад ...
Пазарджик! Пазарджик! Пазарджик !
на земле ты стоиш пять веков.
Пазарджик! Пазарджик! Пазарджик!
сбросил иго османских оков.
Пазаржик! Пазарджик! Пазарджик!
Ты навеки закрыт для врагов,
но друзей ты встречаеш с открытой душой,
Пазарджик! Пазарджик! Пазарджик,мой!
Пусть не гигант город наш, не столица -
в дело народное долю он внес .
Песню о том нам слагает Марица
как он боролся, трудился и рос.
Годы уходят, меняются люди -
етот состарился, етот устал...
Юность на смену! Но мы не забудем
тех, кто свободу и счастье нам дал!
1983 г.
Прекрасна песен. Композиторът Сигизмунд Кац бе легенда в музиката. Текстът бе от автора на песни от Великата отечествена война Наум Лабковски - песни, които се пеят и до днес в окопите от руснаци и украинци. От тях най-популярната безспорно е "Песента на фронтовия шофьор" - "Ех, помирать нам рановато, еще у нас в доме дела"...
Много усилия положихме навремето в Клуба на хумористите да се направи премиера на песента в Пазарджик с гостуване на двамата руски автори. Но тогавашната пазарджишка бюрокрация не показа обществена благодарност към създателите на песента!
Песента за Пазарджик прозвуча все пак - в изпълнение на дамския хор на Дома на учителя, с диригент Ангел Ценов, който имал честта да бъде навремето и личен гост на Наум Лабковски в московския му дом на улица "Малый пионерский переулок".
А големият композитор Сигизмунд Кац си отиде от живота месеци след сътворяването на песента - това бе неговата последна песен, химнът за хората от слънчевия български град Пазарджик.
За съжаление повече от четири десетилетия тази чудесна песен във валсово темпо не звучи даже и на Празника на Пазарджик.
С чувство на неудобство си спомням, че когато през 1983 г. Лабковски дойде в града и уредих да го поканят на среща в тогавашния Градски съвет за култура, където той връчи партитурите на химна с текста, то от страна на културното ръководство на града благодариха за химна конфузно с дар за побелелия стар човек - свещник! Липсваше дори благодарствена грамота за създателите, сътворили с талант и вдъхновение песента. И хонорар нямаше. А в моето въображение бе логично те да бъдат поканени за премиера на химна в ПРАЗНИК НА ПАЗАРДЖИК.
Със съдействието обаче на Лазарина Велинова - ръководителка от тогавашния Градски съвет за българо-съветска дружба, издействахме за Наум Лабковски – неуморният преводач на българска литература, Златната значка на Националния съвет за българо-съветска дружба.
Тя му бе връчена в Пазарджик. А не в столицата, където той бе превел дотогава куп тикани към славата партийни сатирици от „Стършел“, недосетили се обаче партийните принцове оттам да отредят дори ГРАМОТА като награда на големия съветски преводач.
Лабковски си отиде от света през обърканата и за руснаците, и за българите, 1989 година.
…
И така започна да се слага масово под забравата какво ли не.
В това число и песента химн на Пазарджик, сътворен от двама големи творци на Русия от миналия век.
Денчо ВЛАДИМИРОВ
