Режисьорът на големия победител „Битка след битка“: Направих този филм за децата си - за да им се извиня за бъркотията, която им оставяме
ЛОС АНДЖЕЛИС. 98-ата церемония по връчването на наградите на Академията премина под знака на дългоочакваното признание за един от най-големите визионери на съвременното кино. Политическият трилър „Битка след битка“ („One Battle After Another“) доминира вечерта, спечелвайки шест статуетки, включително за най-добър филм и най-добра режисура.
След близо три десетилетия в индустрията и множество номинации, 55-годишният Пол Томас Андерсън най-сетне спечели своите първи „Оскар“-и. Освен за режисура, той бе отличен и за най-добър адаптиран сценарий.
Андерсън не просто адаптира Пинчън. Той създаде визуална опера на гражданското неподчинение. Наградите за монтаж и адаптиран сценарий потвърждават, че
лентата е математически прецизна в своя хаос
„Направих този филм за децата си, за да им се извиня за бъркотията, която им оставяме в този свят, но и с надеждата, че те ще бъдат поколението, което ще върне здравия разум и благоприличието“, сподели режисьорът в една от най-цитираните речи на вечерта.
А Шон Пен, макар и отсъстващ, завоюва своя трети „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля. В „Битка след битка“ той е полковник Локджоу – образ, който се превърна в плашеща метафора за „държавната машина“, която не прощава на идеалистите. Актьорът, известен с неприязънта си към светската суета, обаче не присъства на церемонията.
Победата на „Битка след битка“ бе предсказана още в началото, когато филмът взе и първия в историята „Оскар“ за кастинг – признание за Касандра Кулукундис, която
сглоби този човешки пъзел от лица като Шон Пен, Леонардо ди Каприо, Бенисио дел Торо,
Теяна Тейлър и Чейс Инфинити.
Хорър драмата „Грешници“ (Sinners) на Райън Куглър пък си тръгна с четири отличия. Майкъл Б. Джордан спечели първия си „Оскар“ за най-добра мъжка роля за превъплъщението си в близнаците Смоук и Стак. Джордан, който еволюира от екшън герой в сериозен драматичен актьор, направи елегантен поклон пред „гигантите“ преди него — от Поатие до Дензъл Уошингтън.
Исторически прецедент бе поставен в категорията за операторско майсторство, където Отъм Дюрал Аркапау стана първата жена в историята на наградите, спечелила златната статуетка.
Най-добра женска роля - ирландската актриса Джеси Бъкли, триумфира за превъплъщението си в „Хамнет“. Тя посвети наградата на „красивия хаос в майчиното сърце“ в нощта, в която Обединеното кралство празнуваше Деня на майката.
Най-добра поддържаща женска роля - ветеранката Ейми Мадиган бе отличена за „Weapons“, отбелязвайки първата си номинация и победа от 40 години насам.
В света на анимацията Netflix записа безпрецедентен успех с популярния хит „KPop Demon Hunters“. Филмът не само бе обявен за най-добра анимация, но и спечели за най-добра оригинална песен с химна „Golden“. Продуцентът Маги Канг подчерта значението на представителността на екрана в един от най-емоционалните моменти на нощта.
„Франкенщайн“ на Гийермо дел Торо (Netflix) окупира естетическия спектър, печелейки три награди - за най-добър дизайн на костюми, сценография, грим и прически.
Високотехнологичният състезателен трилър „F1“ бе признат за най-добър звук, улавяйки до съвършенство рева на моторите
„Avatar: Fire and Ash“ очаквано доминира в категорията за визуални ефекти.
Церемонията поднесе изненада в категорията за най-добър късометражен игрален филм, където се стигна до рядко равенство между проектите „Two People Exchanging Saliva“ и „The Singers“. В документалния сектор „Г-н Никой срещу Путин“ спечели приза за най-добър пълнометражен документален филм, изпращайки остро послание срещу автокрацията. Късометражният документален филм „All the Empty Rooms“, посветен на жертвите на училищни стрелби, също разтърси залата със своята болезнена актуалност.
Церемонията премина под засилени мерки за сигурност и осезаем политически тон. Наградата за най-добър документален филм отиде при „Г-н Никой срещу Путин“, чийто
екип отправи остро предупреждение към американското общество за опасностите от автокрацията и „тихото съучастие“
Испанската звезда Хавиер Бардем също използва трибуната, за да призове за мир и свобода на Палестина, докато връчваше наградата за най-добър международен филм на норвежкия „Сантиментална стойност“, а режисьорът на филма норвежецът - Йоаким Триер, апелира да не гласуваме за политици, които не обичат децата.
Корпоративни трусове и край на една ера
Въпреки триумфа на Warner Bros. (студиото зад двата най-големи победителя), над церемонията витаеше сянката на предстоящата продажба на компанията на Paramount за 111 милиарда долара. Анализатори отбелязват, че тези победи идват в момент на мащабна консолидация и несигурност за работните места в Холивуд.
Тазгодишната церемония се проведе в момент, в който филмовият бизнес продължава да отстъпва културното си превъзходство на видеоигрите и YouTube, а боксофисът остава сянка на това, което беше преди пандемията. Самото излъчване се състоя, докато вниманието на света е насочено към войната в Иран. Поради предупреждения на ФБР за възможна иранска атака с дронове над Калифорния, сигурността – винаги засилена на Оскарите – бе още по-осезаема, с
полицейски кучета на червения килим и хеликоптери, кръжащи в небето
Конан О’Брайън се завърна като водещ за втора поредна година. Иконата на късните токшоута откри вечерта с видео пародия, в която е преследван от група ученици през номинирани филми като „F1“, облечен като героинята леля Гладис от „Weapons“. В своя встъпителен монолог той се пошегува с неуспешния опит на Netflix да купи Warner Bros. Discovery, както и със заглавията на номинираните филми.
О’Брайън завърши с по-сериозен тон: „Всички, които гледат в момента по света, са напълно наясно, че това са много хаотични и плашещи времена. Именно в такива моменти вярвам, че Оскарите са особено значими. Отдаваме почит не просто на киното, а на идеалите за глобално изкуство, сътрудничество, търпение и оптимизъм. Нека празнуваме не защото мислим, че всичко е наред, а защото работим и се надяваме на по-добри дни занапред.“
Дани КОЦЕВА
