Кметът на Стрелча инж. Георги Павлов изпрати писмо до председателя на Българската академия на науките по повод националния призив „150 години Априлско въстание“, в който градът не е сред посочените въстанически центрове. В него се заявява, че ролята на Стрелча в събитията от 1876 г. за пореден път е пренебрегната, въпреки историческите свидетелства за активното участие на местното население, многодневните сражения и пълното опожаряване на селището след потушаването на въстанието. Кметът посочва, че стрелчани ще продължат да отстояват историческата истина и да пазят паметта за събитията чрез ежегодните чествания и възстановки. Ето и текста на писмото му:
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ЧЛ.-КОР. ЕВЕЛИНА СЛАВЧЕВА
КОПИЕ ДО:
ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА-БП
МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА
МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО
ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ
НАЦИОНАЛНОТО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РБ (НСОРБ)
РЕКТОРИТЕ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА
РЪКОВОДСТВАТА НА ТВОРЧЕСКИТЕ СЪЮЗИ
СТОПАНСКИТЕ, ТЪРГОВСКИТЕ И ПРОФЕСИОНАЛНИ КАМАРИ
БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ И НЕДЕЛНИ УЧИЛИЩА ЗАД ГРАНИЦА
РЕГИОНАЛНИТЕ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕИ
СЪЮЗА НА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА
ОТНОСНО: Националния призив „150 години Априлско въстание“ и отсъствието на град Стрелча сред посочените селища
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
С изненада и недоумение се запознахме с Националния призив „150 години Априлско въстание“ - част от иначе достойна инициатива на Българската академия на науките. Причина за това писмо е обстоятелството, че за пореден път е пренебрегната ролята на град Стрелча в Априлското въстание от 1876 година.
С основание инициаторите на призива отбелязват, че организацията на честването на едно от най-знаменитите събития в българската история - събитие, което преобръща народната съдба - е фрагментарна и закъсняла.
Ние не оспорваме значимостта и приноса на изброените в призива градове - Панагюрище, Копривщица, Карлово, Брацигово, Перущица, Севлиево и Клисура. Същевременно с изненада констатираме, че Стрелча отново е оглушително премълчана сред селищата, понесли тежестта на дързостта да пожелаят свободата и правото на национална идентичност.
Историческите свидетелства са категорични. Стрелча е първото селище, в което се водят многодневни сражения, и единственото, в което цялото българско население одобрява и участва активно във въстанието. Въстаниците водят настъпателни боеве със собствена конна чета, подпомагаща Клисура и Копривщица, вследствие на което селището е изцяло опожарено и разрушено.
Нещо повече - Стрелча е единственото селище, което продължава борбата до Освобождението с ясно изразено четническо поведение. Оттук произхожда и един от най-достоверните и художествено стойностни летописи за събитията - „Приказница за българското въстание в 1876 г. в село Стрелча“, написан от куриера на стрелчанския революционен комитет Мильо Тодоров Балтов.
С особена горчивина и възмущение констатираме, че именно това селище - което разбира, прокламира и отстоява свободата като саможертва чрез възванието „Смърт или свобода“, изписано на печата на своя революционен комитет - не намира място в „редицата на славата“, очертана от историците на Българската академия на науките.
За щастие Стрелча пази паметта за кървавите събития от Априлското въстание и всяка година отдава почит на въстаниците и жертвите на страшния погром. Част от тези прояви е мащабната възстановка на събитията - от създаването на революционния комитет до Освобождението, която и тази година ще бъде представена по време на тържественото честване на 29 април.
За щастие ние носим частица от дързостта и непримиримостта на стрелчанските априлци и няма да жалим усилия да „въставаме“ срещу всяко изкривяване или премълчаване на историческата истина.
