Неотдавна се изминаха 110 години от рождението на Яко Молхов. Наш земляк и забележителен литературен и филмов критик. Покойният ни поет Михаил Берберов попита веднъж: „Откъде тази интимност и внимание на пишещите събратя към този критик? „Бай Яко“ – това спонтанно обръщение към него може да чуете от различни по възраст словомъченици по литературните стъгди и в столицата, и в провинцията...“. Помня как в популярното навремето столично писателско кафене, на ул. „Ангел Кънчев“ 5, тъкмо влизахме за поредната ни среща с него там и още на входа към него нетърпеливо се втурна Атанас Наковски – и му връчи развълнуван най-новата си книга, за да чуе тежката дума на авторитетния ни литературовед. И други такива сцени имаше…
Яко Молхов е роден на 29 декември 1915 г. в с. Каменица
/днес квартал на Велинград/. Още преди това баща му загива на фронта в Македония. Овдовялата майка с децата си търси спасение в София през 1926 г. Там невръстното момче учи и работи. През 1934 г. завършва Първа мъжка гимназия, в която наред с учението е и един от най-дейните членове на РМС. Оттогава датират и първите му уроци на литературното поприще. В литературния кръжок „Хр. Смирненски“, ръководен от Челкаш, го отвежда приятелят му Арманд Барух. Там се сродява с Андрей Гуляшки, Камен Калчев, Павел Вежинов, Иван Мартинов... Записва право в Софийския университет, но Законът за защита на нацията хлопва вратите на Алма Матер за младия евреин. Сътрудничи на вестниците „Работническо дело“, „Заря“ и други леви издания. По време на Втората световна война попада в менгемето на еврейските трудови лагери на монархо-фашистката власт. След Девети септември 1944 г. той отприщва завиряваната с години творческа енергия, завършва висшето си образование и се отдава на
интензивна журналистическа и литературно-творческа дейност
Работи в „Българска кинематография“, учи в Московския държавен киноинститут, след което е главен редактор на сп. „Киноизкуство“, а от 1957 до 1970 г. е редактор в Студията за научнопопулярни филми, после завежда и отдел „Белетристика“ в сп. „Пламък“. В течение на десетилетия следи отблизо и анализира текущия ни литературен и кинопроцес като един от водещите ни духовни барометри. Задълбочените аналитични проучвания и впечатления споделя в нескончаем поток от статии и рецензии в централния ни печат, нерядко и в телевизията. Първите му приносни произведения са „По следите на съвременността“ /1956/, „Кинокритика“ /1963/, „Съвременни белетристи“ /1964/... Помня, когато ми попаднаха в ръцете някои от сетнешните му издания. Към „Пловдивски силуети“ /1980/ Борис Делчев се отнесе критично, като го упрекна, че не бива да се занимава с подробностите на пейзажа, но това издание беше първото по рода си и бе оценено като креативно. Яко Молхов с право загърби тази нездрава оценка на близкия си приятел от Пазарджик. Спомням си колко много нашумя през 1985 г. появата на
капиталния му труд – двутомникът „Времето на критика“
Яко Молхов се изяви и като ярък и талантлив пътеписец. Спомням си с какъв радушен прием се посрещнаха книгата му „Пътуване към Америка“ и пътеписът му за Англия, Белгия и Холандия. И само това ли? Литературната му анкета с Веселин Андреев беше истинско събитие в края на 80-те. „Аз – споделял е пред мен – никога не ги търся, те ми звънят и се отзовавам, доколкото ми позволява времето, с което разполагам.“
Помня как прекрачих за пръв път прага на скромния му дом през пролетта на 1985 г., на ул. „Христина Морфова“ 24, в Драгалевци. Седнах в малкия му уютен кабинет, затрупан от книги от пода до ниския таван, подарих му моята „До хребета на безсмъртието“ и го помолих, ако му допадне, да сподели с няколко реда впечатления. Той отсече усмихнат: „Ще пиша за книгата ти, ако ми хареса!“. Изпрати рецензията си „Епичен идеализъм“ до редакцията на окръжния ни официоз „Септемврийско знаме“ и ми звънна да ме поздрави. Станахме приятели, имахме низ от незабравими срещи и разговори в столичните писателски обиталища и в Пазарджик, където е гостувал неведнъж и у дома. Бай Яко стана и един от
учредителите на писателското ни дружество
на 4 октомври 1985 г., участваше пълнокръвно в неговия живот и помагаше за творческото израстване на по-младите колеги. Прекланяше се пред Валери Петров. С възторг говори за него по време на срещата ни с именития ни творец на 17 юни 1994 г. в Младежкия дом на града ни. Живееше с пулса на духовния живот на Пазарджик, но нали майка му е родена в града на Константин Величков. По мое предложение организирахме първи на 28 декември 1995 г. тържествено честване на 80-годишния му юбилей в Младежкия ни дом. На следващия ден подобен юбилеен празник се състоя и в столичния литературен салон „Старинният файтон“, организиран от Велин Георгиев.
Много по-внушителни, грандиозни, бяха тези тържества във Велинград
на 12 януари 1996 г., организирани с неописуем ентусиазъм от тогавашния кмет на града – колегата Георги Аврамов.
За съжаление, заболявания го сполетяха. На 21 октомври 2000 г. отидох при него в Драгалевци. Щом ме зърна, потънал в болничен халат, понадигна се изнемощял, прегърна ме: „Много мило, че си се сетил за мен!“ – каза унило. Рекох му, че по повод идещата му 85-та годишнина съм наумил да подготвим интервю. Той ме помоли да му оставя въпросите и като се посъвземе, ще изпрати отговорите. След повече от месец ги получих, придружени от последното му писмо до мен:
„Драги Продруме,
Изпращам ти отговорите на твоите въпроси. Намирам ги за много подходящи за случая. Закъснението ми се дължи на това, че през цялото това време – месец ноември бях болен. Ходих на дълги прегледи по болници. Лежах и не можех да пиша. Сега се лекувам от тежка пареза. Мъчно ходя, краката ми са неустойчиви. Вече не слизам в града, живея като домашен пленник… Мъча се да не се предавам, но годините са си години. Оценявам вниманието ти към моя милост и дано това интервю види бял свят. Благодаря ти за всичко.
8 декември 2000 г., Драгалевци
Твой Яко Молхов“
Отиде си на 8 април 2001 г., но спомените за този прекрасен човек не ме оставят на мира. Седнах зад машината и ги възкресих в мемоарно-документална книга „Бай Яко. Струйки от чистия извор“. Защото Яко Молхов е точно това.
Продрум ДИМОВ
Валери Петров и Яко Молхов в Пазарджик
1976 г. Честване в КДК – Пазарджик, поетът от Велинград Ангел Горанов поздравява юбиляря
ИЛИ
28 декември 1995 г. Яко Молхов на сладка раздумка с Цветанка Убинова, Продрум Димов, Асен Кисимов и Георги Маринов в КДК - Пазарджик
