Едва 59 лева пък е декларираният среден размер на годишните премии
Или жителите на Пазарджишка област не работят достатъчно, или не го правят достатъчно качествено, та не заслужават годишни премии. А може би просто различните коледни, новогодишни и други бонуси и поощрения се раздават под масата и се „оправят“ документално по начини, които не изисква задължително официалното им деклариране.
На подобни размишления навяват последните данни на Националния статистически институт (НСИ), касаещи трудовите възнаграждения на наетите на трудови и служебни правоотношения в края на миналата година. От тези данни става ясно, че декларираният среден размер на годишните премии в края на четвъртото тримесечие при нас възлиза, цифром и словом, точно на 59 лева.
Цифрата е наистина нищожна, особено предвид изтеклите информации за тлъсти бонуси в държавни и други структури. Което поставя редовият работещ в още по-неизгодна позиция. Същевременно разликата в заплащането в частния и държавния сектор продължава да расте.
Средната брутна работна заплата в страната през четвъртото тримесечие на 2025 г. - последното, в което получавахме заплатите си в лева, е била 2 678 лв. лева: за октомври - 2 641 лв., за ноември - 2 654 лв., и за декември - 2 741 лева.
Възнагражденията в нашата област са били по-скромни. Средното за трите месеца не е надвишило 2 038 лева, а с декларираните годишни премии, които, цифром и словом, при нас са в размер точно на 59 лева - 2 097 евро.
По месеци през 2025 г. заплатите в Пазарджишка област са били съответно: януари – 1 817 лева; февруари – 1 788 лева; март – 1 882 лева; април – 2 077 лева; май – 2 042 лева; юни – 1 913 лева; юли – 1 977 лева; август – 1 917 лева; септември – 2 003 лева.
Разликите в заплащането в отделните региони у нас са значителни.
Най-високи заплати взимат работещите в София, като изпреварват осезаемо всички останали области на страната. В столицата средната заплата през декември е била 3 743 лева. Сред другите региони с по-високи доходи са Враца – 2 544 лева и Варна – 2 511 лева, както и София област – 2 535 лева.
На другия полюс са области като Видин, където средното възнаграждение не надвишава 1 822 лева. С по-ниски възнаграждения са и в Кюстендил – 1 864 лева, Благоевград – 1 874 лева, Монтана – 1 876 лева.
През последното тримесечие на 2025 г. средната месечна работна заплата в България нараства спрямо предходното тримесечие с 5.1%. В Пазарджишка област тя се увеличава от 1 966 лева на 2 038 лева (без премиите).
Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение общо за страната са „Образование“ - с 13.0%, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - с 8.5%, и „Култура, спорт и развлечения“ - със 7.9%.
Спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г. средната месечна работна заплата в България бележи 11-процентов ръст, като най-значителен е той в икономическите дейности: „Операции с недвижими имоти“ - с 18.1%, „Административни и спомагателни дейности“ - с 15.6%, и „Строителство“ - с 15.2%.
Икономическите дейности в България с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през последните три месеца на 2025 г. са: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - 5 739 лева; „Финансови и застрахователни дейности“ - 3 969 лева; „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - 3 840 лева.
Най-нископлатени пък са били наетите лица в следните икономически дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство“ - 1 617 лева; „Селско, горско и рибно стопанство“ - 1 770 лева; „Други дейности“ - 1 859 лева.
През четвъртото тримесечие на 2025 г. спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства с 10.6%, а в частния сектор - с 11.2%.
Почти всички работещи на трудови и служебни правоотношения са категорични, че заплатите растат далеч по-бавно от цените в магазините.
Методологични бележки
Данните са получени от тримесечното „Наблюдение на наетите лица, отработеното време, средствата за работна заплата и други разходи за труд“, което има за цел да изследва текущото състояние и динамика на основни аспекти на пазара на труда. Наблюдението е репрезентативно, като се използва стратифицирана случайна извадка от предприятия. Генералната съвкупност се стратифицира по следните критерии: териториален признак - 28 административни области, икономическа дейност по КИД - 2008, размер на предприятието според броя на наетите лица.
Мина ГЕОРГИЕВА
