„Подарявам 50 тона зеле“. Обява с това съдържание пусна неотдавна 35-годишният Пламен Тафраджийски от Кнежа. Причината – не искал да го продава на безценица. А още по-тъжното е, че дори безплатно е имало желаещи за едва 500 килограма.
Макар Пламен да не е от нашата област, и при нас не липсват стопани, които са дисковали, без да откъснат дори една зелка. При това става дума за големи полета, за големи блокове. На други места пък зеленчуковата култура, от която приготвяме емблематичната зелева чорба, си останала непипната, затрупана под снежната покривка. А немалка част от преговорите с търговците завършвали с караници и буквално гонене от полето, показа проверка на „Знаме“.
- Ситуацията тази година бе наистина тъжна – половината зеле действително остана по полето - обясни Иван Кабуров – зеленчукопроизводител от Мало Конаре и зам.-председател на Българската асоциация на производители на оранжерийна продукция (БАПОП). - Причините са няколко. Първата е, че бе засято доста зеле - Това е една сравнително лесна за отглеждане култура.
С нея започват доста от младите фермери, които за пръв път ще се занимават със земеделие
Зеле садят и доста нашенци, които се връщат от гурбет, с намерението тук да се захванат със зеленчукопроизводство.
Освен това, годината е била добра за зелето:
- Паднаха късни дъждове, които благоприятстваха развитието, защото зелето обича въздушната влага. Точно тогава доста наля и станаха хубави зелки. Качеството ни радваше, но пък пазарът се насити – допълват Иван Кабуров и колегите му.
От Румъния пък е имало доста евтин внос, особено за Северна България, което също е наляло масло в огъня:
- Интересното тук е, че
обикновено ние изнасяме за Румъния, но тази година се случи точно обратното
Тяхното зеле родило много и нещата се обърнаха. Така е в земеделието – всяка година е различна.
Именно прохождащите земеделци с по 3-5 до 10 декара, без трайни и утвърдени контакти за реализация, са сред най-пострадалите от неблагоприятните пазарни тенденции. Най-отчаяните са продавали на цени 15-20 стотинки за килограм зеле, при себестойност, по думите им, между 35 и 40 стотинки. Или дисковали, без да берат, както вече стана дума.
- А разходите са не по-малко от 1500 лева на декар. Смятайте сами какви загуби понасят.
Спокойни за продажбите са най-вече производителите с договори с големите вериги.
И тази година не минава без земеделски производители, които
се заричат, че повече никога, ама никога няма да гледат зеле
Иван Кабуров обаче не смята, че страната ни ще се откаже от традиционния си зеленчук. Включително в нашата област.
- Земеделците сме корави хора – казва той. - Закърмени сме със земеделие, много от нас са го наследили от родителите си, това е нашият поминък. Ще продължим. Българският стопанин никога не е гонил големи печалби. Да можем да изхранваме семействата си и да образоваме децата си, ни е достатъчно.
Катя ФИЛИПОВА
