ПАЗАРДЖИК. Писахме, че четвъртото издание на Международното триенале „Духът на акварела“, гостува с изложба и в ХГ „Станислав Доспевски“, а фондация „IWS – България”, организатор на събитието, отбеляза 10-годишнината от създаването си. За пореден път в изданието участваха и пазарджишките акварелистки Мария Баракова с абстрактен акварел „По пътя на Итака“ и Петя Стойнова с творба „В края на зимата“, отличена с награда на един от спонсорите – полският производител на бои Roman Szmal. Жители и гости на областния град се докоснаха до 293 избрани акварелни творби с различни стилове – от хиперреализъм, абстрактна и експресивна живопис до жанрово и стилистично разнообразие. Членове на журито са световноизвестни имена на акварела у нас и в чужбина.
Пазарджишката художничка Петя Стойнова (родена през 1977 г.) завършва художествената паралелка в СУ „Георги Брегов“ в Пазарджик, после и специалността „Педагогика на изобразителното изкуство“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград. Има две самостоятелни изложби. Нейни творби са собственост на галерии и колекционери.
- Г-жо Стойнова, какво е за Вас отличието, което спечелихте на международното триенале?
- През 2019 година участвах за първи път в този форум, това е третото ми участие и приемам тази награда с благодарност като признание за положения труд, като знак, че вървя в правилната посока, защото от толкова добри акварели журито да се спре на твоята творба, е наистина признание за добре свършена работа.
- Защо акварел? Казват, че акварелът е техника, която не познава грешки.
- Обичам акварела още от гимназията. През годините го бях оставила встрани, но преди десетина години се върнах към тази техника. Лекотата на акварелната техника най-много ми допада и удовлетворението от самия процес е най-пълно. Акварелът е особена „магия“, съчетание на вода и пигмент, водата носи енергийният заряд на живота, на началото, а заедно с пигмента върху белият лист се раждат вселени. Затова от десет години работя само с акварел. Наистина, при работата с него грешките трудно се коригират, но като натрупаш много листове с грешки, става по-лесно. Изискват се познание, сръчност, предварителна представа и подготовка. Като всяко нещо в живота и акварелът изисква работа и опит.
- Откога рисувате? Четка или молив?
- Откакто се помня, винаги съм рисувала. И трябва да благодаря на родителите си, че ме оставиха да се развивам в тази насока. В детската градина, учителка е обърнала внимание на майка ми, че имам заложби. От всички деца само аз съм нарисувала къща в перспектива. По онова време имаше кръжоци към Пионерския дом и като поотраснах започнах да посещавам кръжок по рисуване. Тогава го водеше Стефан Лютаков. В основното училище учител по ИИ ми беше Стоян Димитров, който ми помогна с подготовката за изпита за художествената паралелка в „Брегов“. И през годините на гимназията продължих да се обучавам при Стефан Лютаков. От всички преподаватели в гимназията и после в университета съм научила по нещо различно, което ме е оформило като автор. Всеки е оставил следа. Относно четка или молив, и двете. Обикновено не могат едно без друго.
- Как се рисува акварел по памет и въображение?
- Какво ще остане на белия лист зависи от човека с четката. Пленерната живопис много ми допада. Досегът с природата, която се променя пред очите ти с промяната на светлината е вдъхновяващ. После пренасяш усещането, чувството в ателието си и се ражда нещо ново и различно.
- Коя е любимата Ви техника в рисуването?
- Много харесвам да работя ала прима, на прима виста, когато емоцията е водеща, но има моменти, когато бавното изграждане на картината също ми носи голямо удовлетворение. Акварелът може да бъде много бърза техника. С няколко нанасяния на пигмент да се изгради цялата композиция. Друг път изисква заиграване с детайлите или бавно и постепенно изграждане на композицията с много полупрозрачни пластове. Вече има много качествени пигменти и памучни хартии, така че всеки автор може да намери подходящите за неговия начин на работа. Има както много прозрачни, така и много плътни пигменти и резултатът при нанасянето им е различен. Изборът на пигмент зависи от търсения резултат от автора.
- Какво Ви вдъхновява в работата на художник?
- Вълнува ме природата и се надявам зрителят да усеща поне част от радостта и смирението, което изпитвам при досега си с нея, да съм успяла да дам простор на пейзажите, радост на цветята и да вдъхна живот на моите птичета. В тях усещам себе си, частица от душата ми. Първото „птиче” се появи 2022 г. и оттогава серията надхвърли 70 броя.
- Кой е Вашият идол в изкуството?
- Нямам идол. Има художници, които харесвам, такива от които се уча. Любим период ми е постимпресионизма, а от българските автори Константин Щъркелов. Той казва: „Когато рисувам – било пейзаж или цвете, аз чувам музика или като че ли прочитам стихове на Лермонтов или Надсон…“, което ми е много близко. Напоследък се вълнувам от азиатското изкуство, съчетаващо минимализъм, простота и дълбок символизъм.
- Вие сте част от екипа на ХГ „Станислав Доспевски“. Колко от времето си отделяте за рисуване?
- Не толкова, колкото ми се иска. Вече 19 години съм част от екипа на галерията, а работата ми там ме среща с друг вид предизвикателства. С колегите художници се стремим да балансираме и да има време и за лично творчество и изява.
- Какъв е светът през очите на художничката Петя Стойнова?
- В моите картини светът е спокоен, светъл, жив. Мисля, че го виждам такъв какъвто ми се иска да бъде. За съжаление живеем във все по-мрачна реалност и изкуството е вид бягство, начин да се съхраниш. Рисуването ме спасява, то е моята медитация.
- Накъде в художественото изкуство оттук насетне?
- Ще продължавам да рисувам, да се уча, да греша. С малки стъпки напред. Надявам се да балансирам ежедневието си, така че да намирам повече време за рисуване и да успея тази година да направя самостоятелна изложба.
Пенка МИХАЙЛОВА
