След потушаването на Илинденско-Преображенското въстание турското правителство засилва репресиите спрямо българите в Македония. През юни 1908 г. кралят на Англия Едуард VII и руският император Николай II, на среща в Талин, предлагат мерки за реформи в Македония и Одринско. Месец по-късно в Турция е извършен преврат от младотурците. Затворниците са освободени, четите предават оръжието си и създават „Съюз на българските конституционни клубове“ и „Народно- федеративна партия“, „социалистически“ и „анархолиберални“ дружества за „областно самоуправление“, които до известна степен отлагат исканията за автономия.
Княжеството е в политически и икономически подем. Правителството на Малинов възстановява приятелските отношения с Русия. Превратът в Цариград е предпоставка княз Фердинанд да предприеме обявяване на независимостта на България, с което ще обезсили Берлинския договор. Със заем от руската страна от 82 милиона златни франка България изплаща компенсация на Турция за признаването на независимост, а разликата до поисканите 150 милиона ги заплаща Русия от дълга на Цариград още от руско-турската война. За Фердинанд е ясно, че присъединяването на поробените земи в Македония и Тракия минава през война с поробителя и засилва дипломатическите отношения с великите сили. Русите желаят „балкански съюз“ и го постигат. В преговорите между Сърбия и България се стига до неблагоприятен компромис за нас. Приемат се сръбските предложения за разделяне на Македония на „спорна“ зона с Дебър, Тетово, Гостивар и Скопие, определена за Сърбия, макар и без сръбско население, и „безспорна“ зона за България, включваща Константинопол, излаз на Бяло море и останалата част от Македония. Гръцкият договор от 1 май 1912 г. е с още по-неизяснени клаузи за България. Намеренията на сърби и гърци са за измама и заграбване на българските земи в Македония. Съюзниците извършват мобилизация и настояват с нота до Турция да се пристъпи към незабавно изпълнение на чл. 23 и 67 от Берлинския договор за реформи и автономия в областите Тракия и Македония. Предложенията са отхвърлени. В катедралния храм в Стара Загора, където е и Главната квартира на армията, цар Фердинанд прочита манифеста за освобождаване на поробените българи и обявяването на война. Сформираните три български армии много скоро изненадват великите сили със забележителните успехи и превземането на Лозенградската крепост, Бунархисар и Люлебургас. Превзета е Одринската крепост, а край Чаталджа българската армия е само на 40 километра от Цариград. По долината на Вардар и в Северен Епир сръбските войски, подпомогнати от българските чети на ВМОРО, окупират трайно завладените територии. По долината на Струма се включва победоносно Седма рилска дивизия. Турските войски са разбити от Родопския отряд, освобождават Родопите и достигат бреговете на Бяло море. Околностите на Солун са освободени от четите на Тодор Александров и Георги Манчев. Гръцките войски без особена съпротива превземат Солун. Вестник „Таймс“, уверен дотогава в турското превъзходство, пише: „В Източна Европа се явява нова и непозната досега военна сила, която дори великите сили не ще могат да удържат“. Русия изпраща спешна телеграма до цар Фердинанд: „Русия счита влизането на българската армия в Константинопол за нежелателно!“
Съюзниците утвърждават своя администрация и обезоръжават българските чети. Фердинанд е принуден да подпише примирие с турската страна на 20 ноември 1912 г. в Чаталджа. Турците са съгласни за автономия на Македония но без Одринска Тракия, но военният преврат на младотурците отхвърля договореностите. Гърция и Сърбия с таен договор поделят „безспорната“ за България зона в Македония и започват провокации - сражения с българите край град Нигрита и река Злетовска. Започва Втората балканска война, наричана Междусъюзническа. През май 1913 г. сдружена македонска емиграция в София пише Меморандум до чуждите дипломатически мисии: „Поведението на съюзниците на България и особено това на сърбите буди у нас дълбоко възмущение и навява ни тъжната мисъл, че се замислюва покушение върху нашето народно тяло, присвояване на наша родна земя.“ Цитират, че „завзетите македонски места правят мира на Балканите абсолютно невъзможен“. „Войната се свърши с блестящ успех, но – уви! – и радостта на македонското население бе мимолетна“.
Йордан МАДАРОВ
Следва продължение
--230.jpg)
