Ново изследване и откритие за превземането на гара Саранбей на 31.12.1877 г. – дела и документи

Документалното изследване, чиито резултати са представени в тази публикация, бе вдъхновено от прочитането на книгата „Първопроходецът“, с автори проф. Ангел Бакърджиев и г-н Гаро Агопян, посветена на живота и делото на първия началник гара Саранбей Каспар Беширян. То започна като опит да се осветли още по-добре контекстът на един от най-важните епизоди от живота на началник Беширян, свързан с Освобождението, но доведе до нови, а надяваме се – и бъдещи, интересни открития, от значение за историята на град Септември, община Септември и област Пазарджик.

Изследването е фокусирано върху част от освободителната за България Руско-турска война 1877 – 1878 г. – събитията непосредствено преди, по време и след превземането на гара Саранбей в нощта на 30 срещу 31 декември 1877 г. (по стар стил). То е улеснено от факта, че публикуваните от Военно-историческата комисия на Главното управление на Генералния щаб на Руската армия в периода 1906-1911 сборници материали по Руско-турската война (1877-1878 г.) на Балканския полуостров, общо 97 тома, са дигитализирани и публично достъпни. Съдържащите се в сборниците документи позволят възстановяване на събитията от войната буквално по часове.

Дигитализирани и с публичен достъп са и други документални произведения, които хвърлят светлина върху важни аспекти от историческата истина относно лица и събития от този период. Това са полковата хроника „Лейб-гвардейският Улански на Негово Величество полк в кампанията 1877-1878 г.г.“, написана от щаб-ротмистър Александър Осипович Талма, буквално месеци след края на войната, а така също и издания, посветени на историята на Михайловската Воронежка военна гимназия и Николаевското кавалерийско училище в Петербург.

В хода на изследването се очерта и неговата нова цел – да се установят фактите около освобождаването на гара Саранбей, чрез документи и свидетелства на участниците на събитията, както и лицата и делата, с най-голям принос в този акт.

Обстановката в навечерието …

От значение за разбирането на мотивите и делата на участниците в това историческо събитие е знанието за контекста – военно-политическата обстановка в навечерието му, в тази част от фронта. А тя, накратко, е следната.

На 29 декември 1877 пехотата от корпуса на генерал-адютант граф Павел Андреевич Шувалов, командващ 2-ра гвардейска, 5-та и 31-ва пехотни дивизии, пристига в Ихтиман, настигайки авангарда от 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия на генерал-адютант Йосиф Владимирович Гурко. Още в 11 часа сутринта от турска страна идват парламентьори с твърдение, че е сключено примирие, искайки спиране на огъня. В 17 часа вечерта като парламентьор се явява адютантът на Сюлейман паша с писмо до главнокомандващия руската армия великия княз Николай. Известен за това по телеграфа, със своя телеграма до генерал-адютанта Гурко, който също е вече в Ихтиман, от същия ден той му отговаря, че до приемане на основите на мира не допуска примирие и че указания за това от Господаря (император Александър II) не са получавани. Заповедта е да се продължи възможно най-бързо напред.

Сутринта на 30 декември 1877 руските аванпостове докладват, че турците са отстъпили от позициите си на Траянови врати. Това затвърждава у руснаците убеждението, че парламентьорите от предния ден са имали за цел, освен другото, и да спечелят време за оттеглянето на армията на Сюлейман паша от прохода в посока Татар-Пазарджик.

В 12 часа по обяд на 30 декември 1877 авангардът на 3-та бригада на 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия, от Астраханския драгунски полк, Лейб-гвардейския Гродненски хусарски полк и Лейб-гвардейския Улански на Негово Величество полк, под командването на генерал-майор граф Александър Петрович де-Балмен получава заповед да се насочи към с. Ветрен. Най-отпред са астраханските драгуни, следвани от гродненските хусари, а накрая, спускайки оръдията на конната батарея по заледения път, се придвижват лейб-гвардейските улани.

Към 11 часа вечерта авангардът достига с. Ветрен. На 4-ти ескадрон от лейб-гвардейските улани е заповядано да се разположи аванпост. Ротмистър Хрульов разполага ескадрона на 2 версти (малко повече от 2 км) от с. Ветрен, в посока към Саранбей, близо до  разклона. Напред, на още 3 версти, е изпратен дозор 3-ти взвод на 4-ти ескадрон, под командването на поручик Талма, който през нощта изпраща разезди на разузнаване. По-долу е неговият разказ за последвалите събития:

Превземането на станция Саранбей …

„Въпреки съвършено тъмната нощ и пронизващия студ, разездите на 4-ти ескадрон се приближиха много близо до неприятелските лагерни огньове, разтеглени в безкрайна редица от червени точки покрай железопътната линия и по дясната страна на долината на р. Марица. Непрогледната тъмнина и пълното безгрижие на полузамръзналите турци много спомогнаха на смелия набег на 3-ти взвод от 4-ти ескадрон под командването на корнет Горчаков над железопътната станция Сарамбей (Саранбей).

Нощният набег над железопътната станция Сарамбей. Изпратен към железопътната линия за наблюдение на неприятеля, корнет Горчаков, с поверения му 3-ти взвод на 4-ти ескадрон, достигнал много близо до ст. Сарамбей. Оказало се, че недалеч от релсовия път около лагерните огньове стоял, по всяка вероятност, ариегардът на отстъпващите турски войски, а самата станция била заета от неголяма част пехота, разположена около огньовете.

Решавайки да се възползва от така благоприятната за неочаквано нападение обстановка, корн. Горчаков стремително се хвърля срещу турците. За минута време около 50 защитаващи се със стрелба пехотинци са обърнати в бягство, при което няколко човека са съсечени и около 12 са взети в плен; на място са пленени няколко коли с оръжие и военно имущество.

Без да губи ценно време, корнет Горчаков влиза в зданието на станцията и пленява телеграфния апарат.

На това смело дело енергично способства и щаб-ротмистър Хрульов, пристигайки с командвания от него взвод. Но и при нас не се размина без загуби: редник Сорочкин бе смъртно ранен от куршум в главата.“

Запазена е полевата записка на самия корнет Горчаков, с която докладва на командира на бригадата за превземането на станция Саранбей.

„Корнет Горчаков до щаба на отряда на члена на Свитата на Негово Величество генерал-майор граф де-Балмен (полева записка), 31 декември 1877, 2 часа след полунощ, ст. Саранбей.

„Станцията е превзета. Турците са заминали вчера вечерта. Вагони и локомотиви няма ни един: всички са отведени във Филипопол и Базарджик, но телеграфният апарат и всички принадлежности на станцията са в цялост, а така също служителите немци са налице. В с. Саранбей има до към 60 коли с турски жители. Там е оставен пост от 4 човека. Телеграфът е повреден. Пост поставих и разезди ще изпратя веднага. Подписал: корнет Горчаков“

Изпратените от корнет Горчаков разузнавачи установяват, че колона от 60 каруци отстъпва по шосето от Самоков (Цариградско шосе), охранявана от 70 човека пехота и конни черкези. По заповед на корнет Горчаков, под командването на вахмистър Степан Бутенко и ефрейтор Тонасевич уланите провеждат разузнаването и нападението над конвоя. Заповедта на вахмистър Бутенко е чрез конна засада част от гвардейските улани, под командването на ефрейтор Тонасевич, внезапно да атакуват пехотата в челото на колоната и да я отделят от колите, за да не успее да ги използва за прикритие, докато останалите атакуват самата колона. Кавалерийската атака е успешна, взети са 26 пленника, а останалите са съсечени в ръкопашния бой. Но откъм колите въоръжените турски бежанци откриват огън и се налага, спешени, уланите да влязат в престрелка с тях, докато ги принудят да се предадат. За този бой вахмистър Бутенко е представен за награда със знак за отличие Военен Орден 2-ра степен от командира на 4-ти ескадрон ротмистър Хрульов.

И така, да обобщим. Честта да бъде назован освободител на станция Саранбей и село Саранбей (днешният град Септември) се пада на корнет Горчаков, Александър Николаевич и командвания от него 3-ти взвод на 4-ти ескадрон на Лейб-гвардейския Улански на Негово Величество полк, в състава на 3-та бригада на 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия на генерал-адютант Гурко.

Но кой е корнет Горчаков и каква е неговата по-нататъшна съдба? Какво знаем за него?

Личността на корнет Горчаков, освободителя …

Александър Николаевич Горчаков е роден на 19.02.1856 г. От 20.5.1866 г. за военните заслуги във войните в Кавказ и бойните награди на баща му Николай Илич Горчаков, с решение на Дворянското Депутатско Събрание, старинният му род е причислен към благородното съсловие и внесен в Родословната книга на Воронежска губерния. Така, дворянин и потомствен военен, няма изненада във факта, че през 1867 година младият Александър Горчаков постъпва в Михайловската Воронежка военна гимназия, която завършва успешно през 1873 година. За отличния си успех, той е приведен в Николаевското кавалерийско училище, което завършва през август 1875, отново с отличен успех и звание корнет I-ви разряд. Дворянин и отличник в учението, младият Александър Горчаков получава назначение като гвардейски корнет в Лейб-гвардейския Улански на Негово Величество полк – елитна гвардейска кавалерийска част на Руската армия, с дълга и славна история, полк, чийто шеф е самият Император.

С този си чин, гвардейски корнет Горчаков преминава през бойните полета на Руско-турската война.

След войната, последователно е произведен в гвардейски поручик (01.04.1879 г.), гвардейски штабс-ротмистър (24.03.1885), гвардейски ротмистър (24.04.1888) , полковник (28.03.1893). Четвърт век в родния Лейб-гвардейски Улански на Негово Величество полк, през последните десет години от службата си в него е командир на ескадрон, после и заместник-командир по стопанската част.

От 28.01.1900 г. е командир на 12-ти Драгунски Мариуполски полк, а от 18.06.1904 г., със звание генерал-майор, командва 2-ра бригада на Кавказката кавалерийска дивизия. На 9.02.1914 г. преминава в запаса със звание генерал-лейтенант, с право на мундир и пенсия.

Генерал-лейтенант Горчаков, Александър Николаевич умира на 16 октомври 1914, на 58 години, след 41 години активна военна служба. По време на Руско-турската война 1877-1878 година, при нощната конна атака на станция Саранбей, гвардейски корнет Горчаков е само на 21 години.

Генерал-лейтенант Горчаков е кавалер на ордените: св. Анна 4-та ст. (1878), св. Станислав 3-та ст. с мечове и лента (1878), св. Анна 3-та ст. (1883), св. Станислав 2-ра ст. (1892), св. Анна 2-й ст. (1895), св. Владимир 4-та ст. (1901), св. Владимир 3-та ст. (1902), св. Станислав 1-ва ст. (1906), св. Анна 1-ва ст. (1911), румънски Железен кръст за преминаването на Балкана (1879), персийски орден на Лъва и Слънцето 3-та ст. (1890), Командорски кръст на румънския орден на Короната (1899).

„Ваше благородие, госпожа Удача …“

Започнахме този разказ с възможната връзка между началник гара Саранбей, служителят на Източните железници Каспар Беширян и гвардейски корнет Александър Горчаков, чиито улани, в тъмната и жестоко мразовита безлунна нощ на 31 декември 1877, със смела нощна  кавалерийска атака, превземат железопътната и телеграфна станция на Саранбей.

Каприз на историята ли е това, че двама млади мъже (началник Беширян е на 23, а корнет Горчаков – на 21 години) преплитат съдби на това място, в това време? Тази нощна атака дали е безразсъдна юношеска бравада на младия офицер? Желание да се отличи с боен подвиг пред началството? Късмет на бойното поле? Не, не мисля така.

За да разберем постъпката на корнет Горчаков, трябва да потърсим основанията ѝ в неговото военно обучение.

Фактът, че името му е на мраморната плоча на манежа на Николаевското кавалерийско училище в Петербург, доказва по най-добър начин нивото на уменията му като ездач и кавалерист. Оттук и смелостта му да атакува с взвода си в конен строй, от мрака,  в леда и снега, с пики и саби, разположения около лагерните огньове турски аскер.

Но истинската причина е друга. Тя е ясна от съдържанието на полевата записка, изпратена до командира на бригадата генерал-майор граф де-Балмен. Телеграфът. Телеграфът е истинската причина. Както и железницата.

Корнет Горчаков е от първите випуски на Николаевското кавалерийско училище в Петербург, които преминават, макар и начално, обучение по телеграфия и телеграфна техника, за целите на разузнаването и диверсията. С поуките от Гражданската война в САЩ и от Френско-пруската война, както, по-рано, и от Кримската война, руското командване е наясно с ролята на телеграфа и железниците в съвременната война и подготвя младите кавалерийски офицери за тях. Първата работа на корнет Горчаков, при атаката на станция Саранбей, е лично да плени телеграфа и да не позволи унищожаването му от турците. Докладваната от него повреда на телеграфа, вероятно, е резултат от прекъсване на телеграфната линия към Татар-Пазарджик при отстъплението им, доколкото апаратът и принадлежностите в станцията са проверени и са в цялост. Това, както може да се предположи, е дало възможност на началник Беширян, след възстановяване на линията, да се свърже с началник Ованес Съваджъян в станция Татар-Пазарджик на другия ден и да го извести, че станция Саранбей е превзета от руските войски.

Два дни по-късно корнет Горчаков се отличава при провеждане на бойна рекогносцировка, под черкезки обстрел, скицирайки отбранителните позиции на турските части между с. Бошуля и Татар-Пазарджик. С това дава възможност на уланите от неговия полк с кавалерийска атака първи да влязат в Татар-Пазарджик, да се закрепят в покрайнините и отбранявайки се да водят престрелка с редовните турски части и черкезите в града до идването на руската пехота.

„Ваше благородие, госпожа Победа …“

Малките победи, като тази на 3-взвод, при станция Саранбей и после, на Цариградско шосе, в съвкупността си формират успеха на замисъла на цялата кампания, която 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия на генерал-лейтенант Гурко води в Тракия, след преминаването и през прохода Траянова врата. Задачата е да бъдат заобиколени отстъпващите турски части, да се прекъснат пътищата им за отстъпление и комуникациите и да се напредне възможно най-далеч в Тракия, пред риска от влизане във войната на Великобритания и последващо примирие. Кавалерията едва дочаква пехотата и артилерията. Така е и при Татар-Пазарджик, така е и при Филипопол. Споменавайки Филипопол, задължителна е аналогията с действията на кавалерийския отряд на капитан Бураго от 63 ездачи от Лейб-гвардейския драгунски полк, който влиза във Филипопол и атакува противник с численост 25 пъти по-голяма от неговата. Неговата цел отново е телеграфът, пощата, железопътната гара, които превзема. Същият модел на действие, същите цели, със същите основания.

Паметта …

Всяка местна общност е суверенна в избора си да помни и тачи своето минало и история. Така е и с град Септември. Независимо от формата и начина, по който корнет Горчаков ще бъде почетен, фактът на неговия и на командваните от него гвардейци улани от 3-ти взвод на 4-ти ескадрон на Лейб-гвардейския Улански на Негово Величество полк подвиг е известен, надлежно документиран и вече обявен и тук, в съвременна България. Никоя политическа конюнктура няма власт над факта, истината, спомена и времето. Нека използваме добре оставащите две години до 150-годишнината на Освобождението на България, за да решим как достойно да почетем подвига и паметта на допринеслите.

Светлан КАРТАЛОВ

Пазарджик, 19 декември 2025 г.