Днес Окръжен съд – Пазарджик взе мярка за неотклонение „Задържане под стража" спрямо мъж, обвинен в два грабежа, за когото "Знаме" писа. Определението може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативния съд в Пловдив в тридневен срок.
Срещу М.А.К. на 08.01.2026г. е повдигнато обвинение за извършен от него квалифициран грабеж по смисъла на чл.199 ал.1, т.3, във вр. с чл.198 ал.1 и с чл.26, ал.1 от НК, а именно затова, че в гр. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, в периода 05.01.2026г. – 06.01.2026г., е отнел чужди движими вещи от владението на лицата Е.Т. и Д.К., от гр.Пазарджик, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, като грабежът е придружен с причиняване на средна телесна повреда на пострадалата Д.К., изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник, в резултат на счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка.
Съдът намира, че от събраните до настоящия момент по досъдебното производство доказателства преценени на пръв поглед, съобразно стандартите наложени от Европейския съд по правата на човека в Страсбург, може да се направи извод, че е налице достатъчно обосновано подозрение за съпричастност на обвиняемия в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Налице е и реална опасност от извършване на престъпление от страна на обвиняемия. Този извод съдът направи, след като съобрази високата степен на обществена опасност не само на конкретното деяние, за което е повдигнато обвинението, но и високата степен на обществена опасност на дееца.
В конкретния казус обвиняемият е извършил деянията демонстративно, на публични места – улици в областния град и с чувство за безнаказаност. Очевидно е подбирал предварително жертвите си, насочвайки се към жени, които са лишени от възможност за ефективна самоотбрана спрямо него. Степента на обществена опасност на деянието също е висока, защото то е извършено спрямо възрастни жени.
Съдът счита, че по отношение на обвиняемия, при наличието на предвидените за това в закона предпоставки, следва да бъде взета именно най – тежката мярка за неотклонение – задържане под стража, с което единствено ще се постигнат целите, обслужващи мерките за неотклонение. Всяка друга мярка за неотклонение на този етап не би била в интерес на правосъдието, доколкото оставен на свобода, макар и ограничен в правото си на свободно предвижване посредством домашен арест, не би било гарантирано отпадане на опасността от извършване на престъпление.
(Зн)
