Мотоциклетно пътешествие из Киргизстан и Таджикистан – 13 дни и почти 4000 км, от които към половината офроуд. Пазарджишкият пътешественик Владимир Чорбаджийски-Владич е на 71 и е добре познат на читателите ни. В продължение на няколко броя ще ви направим съпричастни с пътеписа-фотопис – съвместна продукция между Владич и Мирослав Михайлов, с когото заедно изминали пътя. Част от снимките също са на Мирослав.
Продължение от предишния брой
18-ти август
Тука в Хорог беше и най-далечната точка от Бишкек, оттам откъдето бяхме тръгнали.
До Рушон от тука имаше към 70 км лош път покрай река Пяндж. Ние имахме три дни за Бартанг. С отиването до Рушон оставаха два дни и половина. Ако карахме един ден нататък по Бартанг и трябваше да се връщаме още един ден, ни оставаха 5 дни до Бишкек. Ако минехме за два дни през Бартанг, което беше почти невъзможно, защото най-бързите са го минавали за три дни, пак ни оставаха 5 дни до Бишкек. Работата при всички случаи се оказваше мнооого на кантар... Разбира се, това бяха сметки на маса, а ние бяхме в Памир с лошите и тежки пътища и непредвидените случайности. Решихме накрая, че два и половина дни за Бартанг са нещо почти невъзможно. Удължехме ли този срок сигурно щяхме да го направим това преминаване, но пък щяхме да изтървем самолета на 26-ти.
Планината Хиндокуш и река Пяндж
И така за пореден път теглих едни яки псувни на белоруските чукундури за забавянето от над 15 дни и поредната промяна на плана. Нямаше да минаваме през Бартанг. Щяхме да караме към Калайкхум и Душанбе и да се прибираме през Узбекистан. Път, по който сме минавали през 2023 г. Тука някъде по този "прекрасен" път от Хорог до Калайкхум, Миро успя да строши на парчета стойката на задния си куфар. Завърза го с колани за задницата на мотора и така стигна до Бишкек.
19-ти август
И така в Калайкхум Миро си беше взел хотел с 4 звезди и беше дал камара пари за едно спане. Май над 100 лева. Аз не бях склонен да плащам толкова, така че се насочих към гест хаусите. Там стаята ми струваше 230 сомони или 23 долара, с включени вечеря и закуска, и въпреки че беше с две легла, бях сам...
20-ти август
На следващия ден тръгнахме от Калайкхум към Душанбе по долния път през Куляб. От Калайкхум към Душанбе има два пътя. Горният през превала Хабурабат 3252 м нмв, който е черен в по-голямата си част, и долния през Куляб, който е по-дълъг, но целият е с асфалт. Ние сме ги минавали и двата пътя през 2023 г., но сега предпочетохме асфалта. Оттам е по-бързо, а освен това задният куфар на Миро беше завързан с колани и не бе за черно каране.
В този гестхаус пренощувахме в Калайкхум
На тръгване от Калайкхум трябваше да заредим. Първото, което видяхме, се оказа газстанция. Второто вече беше бензиностанция, но нямаше бензин. Карай - рекох си - ще заредя по пътя. Имах две чертички за бензин в резервоара от общо 6. Подкарахме по дефилето покрай Пяндж. Тука има гледки, но реката е оградена с телени огради и бодлива тел откъм Таджикистан, да не би някой афганистанец да прегази Пяндж... По тази причина снимки не съм правил. Започнаха военни поделения и застави през 15-20 км, но никаква бензиностанция. Минахме към 60 км и останах с една чертичка. На един чек пост, където ни проверяваха паспортите, попитах служителя за бензиностанция. „След 100 километра“ каза той. Това беше в Куляб. Калайкхум - Куляб е 160 км... Взех леко да се притеснявам. След още 30 км чертичката ми започна да мига. Минах на резерва. Бензиностанции все така нямаше. След 20 км видях бензиностанция, но не работеше. След още 10 км друга, но тя пък нямаше бензин. Момчето каза, че имало криза за бензин в Таджикистан. Чак сега се усетихме, че почти всяка втора бензиностанция (където ги има) е със завити с найлон колонки. А в тези бензиностанции, които работеха, бензин А 95 беше много рядка стока. Имаше А 92, където изобщо имаше бензин. Оставаха по-малко от 50 км до Куляб. Лампата за резервата ми мигаше усилено, но нищо не можех да направя. Само карах и се ослушвах.
Нурекското водохранилище
Спрях в някакво населено място и попитах за бензиностанция. „След 30 километра“, ми казаха местните. Успях да стигна... Брояча ми показваше, че съм минал 390 км от предишното зареждане. Сипах над 17 литра. Значи в резервоара ми бяха останали малко над 2 литра. Аз си знам на теория, че с този 20-литров резервоар мога да мина 400 км, защото мотора гори 4,3 - 4,5/100, но нямах никакво намерение сега да пробвам точно този показател.
Владимир ЧОРБАДЖИЙСКИ
Следете продължтението на пътешекствието в книжния ни брой.
