Млада докторантка, изследваща връзката между изкуство, наука и нови технологии, бе авторка на изложбата
ПАЗАРДЖИК. Преди дни в галерия „Вагабонд“ Койя Чехларова представи първата си интерактивната изложба „Гората на Питагор“. В нея младата авторка подреди свои художествени произведения и картини с добавена реалност (AR) и 3D mapping. За създаването им тя е използвала различни съвременни техники, похвати и технологии. Изложбата има научно-изследователска цел - да проследи ефекта от технологиите върху изкуството и влиянието им върху зрителя.
Койя Чехларова е художник и изследовател в сферата на изкуството и технологиите, като основният й интерес в момента е насочен към интерактивните технологии в галерии и музеи. Има участия в десетки съвместни изложби и четири самостоятелни.
От 2023 г. до момента следва редовна докторантура
в УниБИТ, а изложба „Гората на Питагор“ е част от нейното изследване за дисертаницонния й труд.
И 12-те картини, показани в Пазарджик, са създадени на компютър. Темата на всички е „Дървото на Питагор“, като самото дърво е под различна форма. И върху 12-те картини Койа е програмирала добавена реалност. На въпроса защо се спряла точно на „Дървото на Питагор“, младата жена отговори така:
- Харесва ми да свързвам науката и в частност – математиката с изкуството. А Питагор е разпознаваем не само за специалистите.
Част от изложбата бе и абстрактна картина, нарисувана от авторката с акрилни бои. С добавена реалност и 3D mapping, на нея се повява създаден с изкуствен интелект
модел, позиращ с бързо менящи се тоалети,
до един вдъхновени от багрите, мотивите и абстракциите на акрилната картина.
- Исках да покажа на зрителя, че AR и 3D mapping действително добавят стойност – поясни Койа.
А че толкова свързана с математиката изложба бе подредена именно в галерия „Вагабонд“ не бе случайно. Нейни са собственици са пазарджишкият художник Ангел Ангелов и съпругата му Румяна Ангелова, която близо 35 години преподава математика, както и информатика, а 6 години е била математик и асистент в Института по математика и информатика към БАН.
След края на изложбата-пърформънс, по време на която авторката разказа детайлно за работата си и използваните прийоми, присъстващите – хора от различни поколения, включително ученици, трябваше да оценяват картините, както и да споделят емоциите, които те са породили в тях – преди и след добавянето на реалност. Най-голямото предизвикателство бе да напишат свой кратък разказ, вдъхновен от видяното и преживяното.
Последва доста оживена дискусия с участие на Коя, сестра й Рада Чехларова, която е доцент в Института по роботика, Румяна и Ангел Ангелови и други.
На по-възрастните зрители добавената реалност им напомни за
калейдоскопите и Латерна магика
Както и за начина, по който Ел Греко е рисувал картините си – пласт по пласт. Дърворезбарят Михаил Тодоров направи аналогия с дърворезбите, които изработва и клиентите сами оцветяват по желание. Аналогия бе направена и с тунинговането на автомобилите, а и с пластичните и козметични интервенции.
По-младите участници пък наблягаха на по-съвременните приложения на добавената реалности и 3D mapping-а. Разказаха например за хитов ресторант, в който клиентите наблюдават пред себе си как готвачът приготвя поръчаните от тях ястия. Или за онлайн магазини, предлагащи персонализирани цени. Стана дума, разбира се, и за мястото AR и 3D mapping-a в киното, театъра, образованието. Както и за оцветяването на сгради и светлинните шоута и фестивали, така популярни през последните години.
Мария ДЪБОВА
