При това положение ще има бизнеси, поставени в риск, и отлив на инвеститори - правителството не иска да ни чуе
На пресконференция днес съпредседателят на Сдружението на частните презприемачи и работодатели инж. Нишан Бъздигян очерта тревожна и мрачна картина, ако се приеме Бюджет 2026 в този му вид.
„Управляващите
останаха глухи за позициите на работодателските организации
и критиките, отправени към бюджет 2026. Той не само беше набързо приет на първо четене, но и бяха скъсени сроковете за внасяне на предложения – от 7 на 3 дена - така този бюджет ще се окаже най-скоростният”, започна встъплението си инж. Бъздигян и припомни поговорката „Бързата кучка слепи ги ражда“. Той посочи и още един „рекорд” на бюджет 2026 - по държавни разходи, което е близо 46% от БВП.
„Страната ни върви към икономическа стагнация, към висока инфлация, голям дълг и са необходими спешни реформи, които безотговорно се отлагат. Така гласувания бюджет ще доведе до увеличаване на външния дълг на България, който един ден нашите деца ще трябва да плащат.
Сриваме икономиката
Управляващите избират популизма пред спасителни за държавата действия. В държавния сектор се раздават едни пари на принципа „дайте да дадем“, но те няма откъде другаде да дойдат – трябва да бъдат изработени от реалния сектор. А именно този реален сектор държавата удари с повишението на осигуровките с 2 процентни пункта, а това означава увеличаване на разходите за бизнеса, на себестойността на продукцията, което ще доведе до инфлация”, категоричен е предприемачът, който говори и от името на ръководител на една от най-големите фирми в региона - РАИС.
„По-високата осигурителната вноска за фонд "Пенсии" ще засегне 2,3 милиона работещи на трудов договор и техните работодатели, както и всички свободни професии. И понеже повечето бизнеси са без резерв, това ще стигне
до работещите, които ще взимат по-малко, защото 2% ще бръкнат в техния джоб
На всеки 100 лева като работодатели досега плащахме 53, сега ще плащаме 58. Тоест на всеки един служител, койтополучава 200 заплата в момента, от 1 януари 2026 г., вместо 2120 лева, ще получи със 120 лева по-малко Освен това от догодина се повишават и осигурителните прагове - минималният в синхрон с минималната работна заплата до 620.2 евро, а максималният с 11.4% до 2352 евро, като увеличението е по-голямо от това, което беше заложено в предходните планове на правителството и което бизнесът очакваше”, каза инж. Бъздигян. И обърна внимание на другата промяна в данъчно-осигурителната тежест –
удвояването на данък „Дивидент” до 10%,
който се очаква да засегне най-вече портфейлни инвеститори в публични компании и капиталовия пазар като цяло. Според експерти,нереалистични са очакванията за приходи от този данък в размер на 340 млн. евро.
Представителят на предприемачите обърна внимание, че в същото време в държавната администрация ръстът е тотален – и като брой на служителите, и като заплащане.
„В последните 15 години, въпреки драстично намаляващото население, чиновниците, които издържаме, са близо 141 400. За сравнение, 2010 г са били 83 379. Или иначе казано,
по 21 чиновници на всеки 1000 българи - в Германия са 15 на всеки 1000 души, а в Гърция – 13
Освен че са много, постоянно се увеличават заплатите им, а и издръжката им - само в МВР има над 5000 служебни автомобила. Ясно е, че почти 150 000 души са гаранцията на управляващите за изборите – те са хранилка, послушни са и гласуват правилно. Колкото повече чиновници, толкова повече гласове”, каза инж. Бъздигян.
„Значителен ръст има както в издръжката на МВР, така и на отбраната, на НСО, ДАТО, КПК, а на всички останали служители в обществения сектор възнагражденията ще бъдат увеличени с 5%. Резултатът от всичко това е, че догодина разходите за персонал в бюджетната сфера ще набъбнат с около 886 млн. евро и ще достигнат рекордните 13.1 млрд. евро, или почти 11% от БВП. Разликата между приходи и разходи в бюджета, която е 3.2 млрд. евро, ще бъде финансирана с дълг, но реалната ножица е доста по-голяма. Предвидените нови заеми за догодина обаче са далеч над тази стойност - 10.5 млрд. евро.
Така публичният дълг ще продължи бързо да нараства и за първи път се очаква да надхвърли 30% от БВП,
а до 2028 да достигне 36.6%.
Какво ще предприемете оттук нататък, попита „Знаме” г-н Бъздигян. „Каквото и да превдприемем, би било пагубно за държавата. Имаме ясното съзнание, че от нас зависят плащанията към държавата – едно спиране на производството би било пагубно. Но се обмисля протест на работодателските организации”.
За краткото време преди второто четене на проектобюджетаа обаче няма изгледи мнозинството в парламена да промени позицията си, въпреки новините за чужди компании, които изтеглят бизнеса си от България.
„Какво очакваме? Корекция на бюджета между първо и второ четене с ясни политики в него”, каза в заключение работодателят. Според него, ако все пак управляващите да проявят отговорност към реформиране на администрацията, ефектът от това ще е двоен – ще се осигури работна ръка за реалната икономика и ще намалеят разходите за издръжка на администрацията.
„Какво очакваме? – Корекция на бюджета между първо и второ четене с ясни политики в него. Най-трудно ще е управляващите да проявят отговорност към реформиране на администрацията. За числовите корекции в бюджета трябва да се търси баланс, който да позволи на бизнеса да работи. Нужно е редуциране на разходите – от 38% преди пандемията, те нараснаха на 40%, за да стигнат до планираните 45% от БВП в бюджет 2026. И не на последно място, реформата в администрацията трябва да е съобразена с едно ново и адекватно определяне на регионите и административно деление“. Не увеличение на данъчното бреме, а намаляване на административния апарат, трябва да предприемат управляващите, защото повечето бизнеси са без резерв и всички, предвидени от управляващите увеличения, ще стигнат до работниците под формата на спад на възнаграждението“, прогнозира от името на Сдружението на предприемачите в Пазарджик инж. Бъздигян.
(Зн)
