Имаме резултати в подготовката на дефицитни кадри, подобрява се и училищната инфраструктура
ПЕЩЕРА. През изминалата седмица образователният министър Красимир Вълчев бе на посещение в родопския град. Заедно с кмета на общината Йордан Младенов прерязаха лентите на две напълно обновени училища – ОУ „Любен Каравелов“ и СУ „Св. Климент Охридски“. Той припомни, че още преди пет години държавата е взела стратегическо решение да инвестира в модернизацията на образователната инфраструктура чрез Плана за възстановяване и устойчивост. Двете училища обновиха материалната си база с близо 7 млн. лева - извършено е цялостно саниране на сградите, ремонт на покривите, подмяна на настилки, модернизиране на класните стаи и общите пространства, нови зони за отдих на учениците и фотоволтаична централа.
- Министър Вълчев, смятате ли, че нещата се подобряват в българското училище по отношение на инфраструктурата?
- Смятам, че нещата се подобряват, особено откъм инфраструктура. През следващата година във всички училища ще имаме СТЕМ центрове – това е комплекс от модернизирани кабинети по математика и приложни науки. Над 100 училища в момента са обект на цялостна модернизация по ПВУ, изграждат се и младежки центрове, включително и тук, в Пещера. Ремонтират се студентски и ученически общежития из цялата страна, физкултурни салони се правят над 100, една част от тях вече се откриха. Правят се и над 450 спортни игрища. Смея да твърдя, че нашата система като цяло е добре в организационно отношение. Преди 10 години говорехме, че нямаме електронни устройства, сега Организацията за икономическо сътрудничество и развитие отчита, че сме една от най-електронизираните системи като държава, без разлика между селски и градски училища. Всички имат Wi-Fi. Сега проблемът е обратен – как да направим така, че децата да стоят по-малко време пред екраните.
- А други проблеми?
- Това са положителните неща, разбира се, имаме и проблеми, най-вече по отношение на учебните програми, мотивацията за учене, функционалната грамотност… Затова сме започнали редица промени в учебните програми, в начина на оценяване – да направим така, че да променим утвърдилата се култура на заучаване, да се поставя фокусът върху уменията, върху ученето с разбиране. А учителите да имат повече възможности за затвърждаване на знанията и формиране на умения у учениците. Това става с упражнения, а не с препускане през материала.
- Това ли е най-големият проблем, който се отчита при обратната връзка от учителите към МОН?
- Да. Проблемите до голяма степен се дължат и на учебните програми. За съжаление през последните години те ставаха все по-тежки – повече материал се включваше в тях. Разбирането, че по този начин децата ще научат повече обаче се оказа погрешно. Напротив, те най-малко учат, защото се демотивират. Мотивацията и разбирането са ключови тук. Най-големи проблеми имаме с математиката и природните науки, особено с химията и физиката. Оттам идва и проблемът с включване в техническо професионално и висше образование. Много малко деца кандидатстват икономика с математика. Целта ни е дадем възможност за учене разширено на математика, увеличаваме приема в професионалните паралелки с математика и технически науки, защото най-голям недостиг имаме на технически кадри, а това подкопава социално-икономическото ни развитие. Направихме обучението във висшите училища безплатно, даваме допълнителни стипендии, увеличаваме финансирането и приема – това са ни инструментите да предизвикаме интерес да се учи в техническите специалности, защото недостигът подкопава икономическото ни развитие. Тази година, това споделих и тук, имаме положителни резултати с приема във висшите училища. Повече са записаните за инженери – химични технологии с 33%, общо инженерство – със 17 %, енергетика – с 11%... Ние направихме обучението безплатно. Увеличаване на финансирането и на приема – това са ни инструментите, с които опитваме да насърчим да учат в тези направления и специалности, при които има търсене на образование и големи потребности пазара на труда, ние правим анализи колко хора се пенсионират и колко души учат. При инженерите например на 100 души, които се пенсионират, идват 45 нови. При медицинските сестри съотношението е 100:30. Сега при тях записаните студенти са с 36% повече, което е добра новина, но не е достатъчно.
- От тази среща какво бихте си записал в бележника?
- Минахме по всички теми. Аз поех ангажимент пред детските градини – те казват: „Един единствен проблем имаме и той е, че лятото няма кой да замества учителите и те не могат да излязат в отпуск. Знам за този проблем. В началото на следващата бюджетна година ще се опитаме да увеличим средствата, с които да ги подпомогнем за заместващи учители. Факт е, че когато трябва да функционират всички групи, някъде в големите градове остават на една четвърт от децата. Тук казват, че групите им почти са пълни, защото 85% има средна посещаемост през лятото. По отношение на училищата говорихме за целия спектър от теми – наказания, учебни програми, документация, повтаряне, езикова интеграция, обхващане и обхождане на децата, връщане от чужбина…
- Как решавате проблема с децата, които се връщат от чужбина и не знаят български?
- Въвеждаме така наречената езикова интеграция, както е в други страни. Казано с други думи, ако едно дете не знае български език започва само с български език. Ако въобще не знае – 800 часа, защото в противен случай няма да е в състояние да изучава другите предмети на български език. А за децата, които живеят в България, но в семействата им не се говори на български, най-добре е да бъдат обхванати и да ги научат в детската градина, за да не постъпват с дефицити в първи клас. Това ни е един от основните проблеми.
- Има ли в момента сериозна активност между двете четения на Закона за изменение на Закона за предучилищното и училищно образование?
- Има два типа предложения в Народното събрание – едните наистина да направиш нещо смислено, а другите просто да кажеш пред избирателите си: „Ето, виждате ли, аз предложих нещо, но другите, лошите, не го приеха“. Казано с други думи да си напишеш точки с политическа цел. Относно смислените трябва да сме наясно, че едно нещо не е само с плюсове или минуси, истината е някъде по средата. Например от една страна е добре да оставиш едно дете да повтаря, да научи материала, да не ходи нагоре с дефицити, но от друга страна ако го оставим да повтаря има голям шанс да отпадне от образователната система вследствие на демотивирането му. Затова търсим баланса по отношение на повечето решения – ето например по въпроса за санкциите на учениците, от една страна всяко дете трябва да бъде подкрепено, системата да не е санкционираща, от друга страна ако учителите не могат да го накажат страда правото на качествено образование за всички други деца.
-Въпросът за въвеждане на религията като задължително избираем вълнува обществото...
- Учениците ще избират между „Религия“ и „Добродетели“ (в горните часове – „Етика“). В рамките на часа от задължителния учебен план избираш между два предмета, в случая между две програми. Ще има преплитане между тези две програми, но няма да се изучава едно и също. Целта е да бъдат възпитавани в общочовешки ценности и по двете програми, които до известна степен ще съвпадат, но все пак акцентите при тях ще бъдат поставени на различни места.
(Въпросите задаваха „Знаме“ и "Виделина")
