Изкуството е дума, вплетена в живота ми, а животът също изкуство, убеден е творецът
ПЕЩЕРА. В сряда галерия „Проф. Веселин Стайков“ отвори врати за живописната изложба „Душевни рефлекси“ на художника-теолог Бирали Бирали. Авторът представя 35 творби - масло, молив, пастел, смесена техника. Посетителите за първи път ще се докоснат до негови дигитални работи, изработени по съвременни технологии. Има четири самостоятелни изложби. Роденият в Славяново, Плевенско, художник живее и работи в София. Учи „Зъботехника“ във Варна, завършва специалността „Основи на религията“ в университета „Зерка“ в Йордания и „Психология“ във Великотърновския университет. Бил е зам.-главен мюфтия на мюсюлманите в България (2008-2021 г.), заемал е и длъжността „Председател на Националния съвет на религиозните общности“, ръководи и Центъра за духовно наставление и консултации към Главното мюфтийство. Преподавател е във Висшия ислямски институт в София.
За това как съчетава духовната символика на ислямските традиции с темите на човешкото съществуване и изкуството, разговаряме с Бирали Бирали.
- Г-н Бирали, как припознахте пещерската галерия за творбите си?
- Служебен ангажимент - лекция пред мюсюлманската общност, ме доведе в града. Посетих местната галерия, както това се случва и с други културни институции в страната, за да се срещам с изкуството на България. Разгледах изложбата, споменах, че рисувам и дойде любезната покана да гостувам със свои платна.
Показаните 35 картини създават пространство за размисъл за човека като духовно същество, за времето като изпитание и за изкуството като път към същността. Надявам се да зарадвам жители и гости на Пещера.
- Какви теми и техники присъстват в изложбата „Душевни рефлекси“?
- Свързани са с духовната религия – тема, съпътстваща живота ми. Тази духовност изразявам в картините си. Защото изкуството и културата са среди, в които хората научават за другия човек, без да навлизат в личното му пространство или да му задават въпроси. Важно е да се познават, да се разбират, да живеят заедно в този глобален свят. Какво по-хубаво от това. Когато средата е непозната, тя носи тревоги и безсмислени страхове. Добронамереността и красотата в творбите помагат на нас, човеците, да живеем по-добре.
- Какво се крие зад заглавката на изложбата „Душевни рефлекси“?
- Те са отражение на възприетото и пречупеното през човешката душевност отражение на вътрешния мир на човека. А вярата е връзката между духовното и материалното изкуство – то е едно цяло. Защото и човешката същност е материална и духовна – дуална в своя смисъл.
- Казвате, че превръщате платното в място за диалог между вярата и реалността? Как това се постига?
- Нямам точен отговор на въпроса. Те са закодирани послания и зрителят е ключът към тях. Възприятията на човека са различни, въздействието на картината - също. Това е същността на всяко едно произведение - да усетиш нещата близо до себе си. Може някой да не види нищо в картината - то не е проблем нито за автора й, нито за застаналия пред творбата човек. В този случай е ясно едно - посланието там не е за този човек.
- Накъде гледат картините Ви в изложбата?
- Погледът им е насочен към екзистенциални проблеми, свързани с човешкото съществуване, към баланса между духовното и материалното. Както и човек да осъзнае, че не е сам на този свят и това, че от земния път той преминава към пътя на отвъдното. Да помисли и за връзката му със Създателя.
- Изкуството може ли да е форма на своеобразна молитва и ако да, каква е тя?
- Мисля, че то е по-скоро форма на богослужение, изкуството има отношение към основните сфери - към Бога, към себе си, към околните и към околната среда. Молитвата пък е конкретно отношение на човека към Създателя. Тя обобщава ценностните системи, заложени в различните религии. Докато изкуството е духовен акт и художествен експеримент.
- Откога е любовта Ви към рисуването?
- От времето на осъзнаването ми кой съм аз и какво се случва около мен. Най-напред рисувах това, което ми харесва, после избрах абстрактното, макар че няма логично обяснение какво е то. Вярно е едно - че е мое вътрешно усещане и потребност.
Характерно за ислямската религия е изискването, доколко може, в творбата да не се изобразява същество, което има дух. Тази е причината в картините ми да не се вижда човешка фигура, а само загатнати силуети. Те, според мен, са достатъчни за смисъла на посланието, което носят. Добре е с художествените си изображения да не предизвиквам негативни настроения и нежелани конфликти. Иначе, пейзажите, цветята и нежната гама от реалния живот са близки до натюрела ми. Каквито неща зрителите виждат изложбената зала.
- Какво място заема рисуването сред другите Ви пристрастия - на духовен водач, общественик, преподавател, зъботехник?
- Нямам академично художествено образование. Кандидатствах в Художествената академия, но сред стотиците кандидати за малкото места явно не бях достатъчно подготвен. Въпреки неуспеха, рисуването си остана част от мен и от моя живот. Всичко правя с любов и отговорност. Духовността заема специално място в дните ми. Рисуването ми помагаше в професията зъботехника, която вече не практикувам. За направата и на един зъб, човек се среща с уникалността на творението на Бог във всеки негов детайл. Стана така, че познанието на човешката душа за мен се оказа по-силно от зъботехниката и ме насочи в областта на теологията. Изкуството е дума, вплетена в живота ми, а животът също е изкуство.
- Познат сте като преподавател във Висшия ислямски институт в столицата. На какво искате да научите студентите?
- Срещата с млади хора е моя потребност, от общуването ми с тях разбирам кой съм и къде съм. Днес да учиш някого е голяма привилегия. Уча ги на методи на религиозното обучение и възпитание и на психология на религията. Но най-важното е да ги науча да мислят и това е взаимно. Изкуственият интелект навлиза във всички сфери на живота, за сметка на възможността да комуникираме и да разбираме повече за самите нас и за другите. Все по-трудна се оказва и връзката ни със Създателя.
- Какво предстои на художника Бирали Бирали?
- Да запазя любовта си към рисуването и изкуството. И да създавам нови произведения. Да запазя енергията си на непрофесионален художник със сърце на творец. Продължавам напред...
Пенка МИХАЙЛОВА
