Това, което отличава блестящия лекар от посредствения, е готовността му да се отдаде изцяло на благородната си професия
ПАЗАРДЖИК. Както „Знаме“ писа, Отделението по ортопедия и травматология е единственото в МБАЛ-Пазарджик, което от няколко седмици е с нов началник. Това е д-р Николай Харалампиев, чиято работа, макар досега да е практикувал в пловдивски болници, е позната и ценена от много пазарджишки пациенти. Доказателството – много коментари в социалните мрежи под публикациите за новото му назначение.
Днес ще ви разкажем по-подробно за д-р Харалампиев. Поговорихме с него за уроците, бъдещето и нуждата на всеки пациент не само от лекарска помощ за страданието си, но и от човешко отношение.
Д-р Николай Харалампиев е специалист ортопед-травматолог с над 25 годишен опит в областта
Завършил е „Медицина“ в Медицински университет – Пловдив през 1995 г., след което придобива специалност „Ортопедия и травматология“.
От 2010 г. е част от екипа на Спешно травматологично отделение при Университетска болница „Св. Георги“- Пловдив, където извършва диагностика и лечение на пациенти със заболявания и травми на опорно-двигателния апарат.
Има клинични специализации в областта на ендопротезирането, а така също курсове и професионални квалификации в някои от най-престижните клиники в редица европейски страни - Швейцария, Белгия, Германия, Италия и Унгария.
Д-р Харалампиев е член на Българския лекарски съюз, на Българската ортопедична и травматологична асоциация (БОТА), която е част от EFORT. Ежегодно участва в национални и международни конгреси и семинари по специалността.
Началник на Отделението по Ортопедия и травматология на МБАЛ-Пазарджик от 17 октомври 2025г. Извън работата е всеотдаен съпруг, баща на три деца и гордост за своите родители.
- Д-р Харалампиев, какво Ви насочи към медицината и по-специално към ортопедията и травматологията?
- Най-вече моята майка и желанието ми за реализация. Леля ми е учител по биология, която подготвя и до ден днешен бъдещи студенти, и беше съвсем естествено да се възползвам от тази възможност. Към специалността „Ортопедия и травматология“ пък ме насочи моята интуиция. Вероятно се дължи донякъде на факта, че още от дете обичам да поправям и сглобявам счупени предмети, влече ме биомеханиката и техниката. Тази специалност обхваща целия опорно-двигателен апарат, което за мен беше търсено предизвикателство в онзи момент.
- Не тръгнахте обаче по пътя на своя баща - адвокат Хари Харалампиев. Не се ли замисляхте дали да не учите право?
- Да, беше логично и най-лесно за мен, според всички, но не беше моят път и аз знаех това. Затова избрах да следвам повика на душата си. А и ако бях завършил „Право“, нямаше да бъда дори наполовина толкова добър, колкото е баща ми, тоест трябваше да се примиря да бъда посредствен адвокат, живеещ в сянката на гениалния си родител. Аз никога не избирам удобството и сигурността, ако трябва да загубя себе си. Човек трябва да гори в своята мечта, да я желае страстно и преследва непоколебимо. Така се чувствах по отношение на медицината и времето ми доказа, че съм бил прав. Вярвам, че клетвата, която даваме за опазване на човешкия живот, не са само думи. Призванието ни е онази движеща сила, която ни избира, дори преди съзнателно да направим своя избор.
- Кое е най-важното, което научихте от баща си?
- Много ценни съвети ми е дал, времето и разговорите с него са ми винаги много ценни. Вероятно тези, които са се запечатали най-ярко и мога да изведа като квинтесенция, са: „Бъди честен, лоялен и открит с хората. Помагай безвъзвратно, когато можеш, защото доброто винаги се връща. И двамата ми родители ме учиха на доброта, честност, труд, щедрост, почтеност, кавалерство, лоялност, отговорност, борбеност и благородство, изобщо на фундаменталните човешки ценности.
- А в професията кои са Вашите учители?
- На първо място и безспорен фаворит в това отношение е д-р Бацелов, с когото работим и до ден днешен рамо до рамо и от когото съм научил почти всичко като млад специализант. На него асистирах и по време на първата си операция - на пациент с тежка фрактура на подбедрицата. Разбира се, мои учители са още проф. Павел Ставрев и проф. Петко Токмаков, които бяха началници на клиниката по ортопедия и травматология по онова време.
- Има ли пациент, който Ви е научил на нещо важно и никога няма да забравите?
- Всеки пациент е различен, но ги обединява това, че всеки от тях разчита да намери компетентна лекарска помощ за страданието си и човешко отношение. В този аспект житейските уроци са много, особено в изключително интензивното ми ежедневие.
- Помните ли първия си ден като млад лекар?
- Да, разбира се, даже и датата – 16.01.1996 г. в УМБАЛ “Св.Георги“ - Пловдив, след като бях спечелил конкурса за специализация. Персоналът на цялата клиника ме посрещнаха много радушно.
- Правите редки за България операции, включително реплантации на ампутирани крайници.
- Още в началото на моята практика, след като бях придобил специалност, се сблъсках с тежък случай на ампутация на дланта на 14-годишно момче, което успя да се възстанови напълно след оперативната намеса и лечение от страна на мен и колегите ми. Друг такъв случай е ампутирана през гривнената става ръка на един пастир. Заедно със съдов хирург, успяхме да възстановим функционалността на горния крайник на 100%.
Сред най-известните подобни случаи, заради широкото медийно отразяване, е този на млади водач след тежка катастрофа на АМ „Тракия“, при която ТИР бе ударил и смазал лекия му автомобил. Младият мъж бе получил тежка ампутация на нивото на раменната кост, както и значително размачкване на меките тъкани, което е изключително опасно за възникването на Кръш синдром, водещ до необратими последици. В колаборация на нашия екип със съдови хирурзи и след няколко оперативни намеси, изходът беше благоприятен за пациента, като той възвърна предишния си живот. Още не пропуска празник, на който да не ни се обади и да ни благодари. Това е най-голямата награда за нас - да видим благодарността и радостта от добре свършената работа в очите на нашите пациенти.
Сещам се и за един случай за ампутация на ходило над глезенната става, а пациентът даже е и мой познат. Извърши се в спешен порядък реплантация и възстановяване на структурите. Последва пълно възстановяване и завръщане към нормален начин на живот.
- Ендопротезирането пък е едно от направленията, в които имате богат опит.
- Ендопротезирането на големи стави отдавна е широкоразпространена и достъпна интервенция у нас. За съжаление, огромната част от българските пациенти се лекуват консервативно и чакат, докато болките и ограничението на движенията им станат нетърпими. Това често довежда до незадоволителни резултати и по-продължителен рехабилитационен и възстановителен период. Още преди петнайсетина години, при една от специализациите ми в тази област в Белгия, водещите им ендопротезисти ни обърнаха особено внимание на така наречения „тайминг“ или, иначе казано, най-благоприятен момент за оперативно лечение. Извършена в точното време, една такава интервенция гарантира, че очакванията и постигнатите резултати се припокриват. Бих искал да работя в това направление и с моя екип, на местно ниво да се опитаме да повишим информираността на пациентите за нуждата от ранна диагностика и лечение.
- Каква е ролята на рехабилитацията и последващите грижи за успешното възстановяване?
- Без физиотерапия и ЛФК не може да очакваме бързи и добри резултати, тъй като и най-добре извършената операция е без значение, ако пациентът не се вертикализира и възвърне към възможността за самостоятелно придвижване възможно най-скоро.
- От 17 октомври сте началник на Отделението по ортопедия и травматология в МБАЛ-Пазарджик. С каква визия поемате новата отговорност?
- Отделението има голям потенциал за растеж и развитие, с първа цел грижа за пациента. В него работят добре подготвени лекари-специалисти, медицински сестри и помощен персонал. Основните ми приоритети като ръководител са постоянно повишаване на квалификацията - както моята, така и на колегите ми, усвояване на нови техники, намаляване на предоперативния престой и елиминиране на следоперативните усложнения. Има нови методики за лечение на фрактури и дегенеративни ставни заболявания. Медицината и в частност нашата специалност постоянно се развиват. За да бъдем винаги на ниво и част от световния стандарт по ортопедия и травматология, не трябва да спираме да се усъвършенстваме. Искам да можем да отговорим на нуждите на нашите пациенти с честност, откритост и яснота, защото в отношенията лекар-пациент доверието е водещо.
- Специализирал сте в редица европейски клиники – какви техни практики ще се постараете да внедрите тук?
- Добрата предоперативна подготовка на пациентите, за която вече стана дума, добрата колегиалност и комуникация между различните звена на лекарите, изключителната стерилност и спокойната, приятелска среда в екипите. И не на последно място - много добри следоперативни грижи и проследяване на пациентите.
Силно впечатлен останах същото така от бързото внедряване на новите технологии и апарати в хирургическите отделения в някои европейски клиники. Както и от добрата колаборация между производителите на импланти и клиничните звена, тоест – и лекари от съответните специалности участват в разработването и подобряването на дизайна и биомеханиката на новите импланти.
- А как подхождате към младите лекари – какво искате да им предадете като опит?
- На първо място - да имат вяра и самочувствие в собствените си сили и възможности, да бъдат твърдо убедени в избора си на специалност, да не се огъват пред трудностите, да преследват целите си с вяра и устрем, да не се притесняват да се допитват до по-опитните си колеги. Да помнят, че това, което отличава блестящия хирург от посредствения, е готовността му да се отдаде изцяло на благородната си професия. Да се борят за мечтите си, защото, както е казал Ричард Бах: „Никога не ти се дава мечта, без да ти се даде шанс да я осъществиш“.
- Какво е най-голямото предизвикателство в работата на един ортопед?
- Огромното физическо и психическо натоварване, тъй като травматичните пациенти са много рискови и изискват особено внимание, бърза реакция и ясна мисъл. Често се оказват с комбинирани травми и се налага мултидисциплинарен подход.
- Имате близо 30 години професионален опит. Какво се промени в ортопедията през това време и какво очаквате в бъдеще?
- В медицинско отношение – техника, импланти, процедури - има невероятна промяна и всякакви иновации, които подпомагат значително нашата работа. Масово се премина към по-инвазивни методи на лечение, с цел по-бързо възстановяване на пациентите и завръщането им за максимално кратък срок към нормален ритъм на живот. В бъдеще очаквам робот-асистирана хирургия, все по-честото използване на индивидуално изработени ендопротези, анатомично преконтурирани импланти, костни заместители, керамични заместители и други.
- Разкажете ни сега какъв е д-р Харалампиев извън болницата?
- Иска ми се да вярвам, че съм добър човек, който се ръководи във всички свои решения от моралния си компас. За семейството ми съм всеотдаен съпруг, баща на три деца - Хари (27 г.), Аделина (18 г.) и Николета (8 г.) и мисля - добър син. За приятелите ми съм човек, на когото винаги могат да разчитат и с когото да се забавляват.
Оптимист и сангвиник съм по характер. Обичам да прекарвам време с децата си и много да се смеем. Както и с нашите домашни любимци - куче и коте, които внасят невероятно спокойствие, още усмивки и допълнително любов в дома ни. Работата в градината ни, досегът със земята и растенията също ми действат релаксиращо и омиротворяващо. Зареждам се още, когато пътуваме цялото семейство до различни нови или любими стари места в страната и чужбина. Зимата карам ски, всички вкъщи харесваме този спорт. Лятото често сме край морето, което ме зарежда като нищо друго. Там сравнително отскоро открих ново хоби и това е падъл бордът. С приятели понякога играем волейбол и футбол. Обичам много да чета и да слушам хубава музика. Смятам, че умея да ценя и да се наслаждавам на ежедневни, макар и дребни неща.
- За какво Ви се иска да имате повече време?
- Определено за семейството ми, които са до мен винаги и ме подкрепят в решенията и стоят зад изборите ми. Лекарската професия е свързана с чести отсъствия от дома и ако нямаш до себе си партньор, който да те разбира, подкрепя и да създава уют и баланс у дома, няма как да работиш спокойно. В това отношение съпругата ми е балансьорът и винаги е проявявала разбиране към моята заетост и отдаденост към медицината, което ми е помогнало да се фокусирам върху своите цели и задачи в работата.
„Знаме“
