Сърцатият арменец има голяма заслуга за развитието на ж.п. транспорта и не само
Много гости дойдоха преди дни в септемврийското читалище НЧ „Будители” за премиерата на книгата „Първопроходецът“ на проф. Ангел Бакърджиев и заслужилия треньор по тенис на маса Гаро Агопян, посветена на първия началник на гара Септември Каспар Беширян. Писахме преди 3 години за поставянето на плоча на Каспар Беширян на гарата в Септември от Инициативен ковмитет, който стои и зад издаването на книгата, и за издирването на неизвестни досега документи. А животът на Каспар Беширян заслужава да бъде и филмиран.
През целия си живот Каспар Беширян хвърля много сили за развитието не само на ж.п. транспорта, но и на мястото, където намира нов дом и създава семейство. Помага на много хора да се обучат и да работят в железниците, други благодарение на него се научават да отглеждат плодове и зеленчуци, да развият знанията си и да ги превърнат с доходна дейност. Той поставя основите на депото за ремонт на парни машини и на работилницата за импрегниране на траверси…
Денят 5/17 юни 1873 г. е по-особен
Великият везир Мехмед Ружди Шарвани-Заде, Мидхат паша – министър на правосъдието, барон Морис Хирш и други висши сановници плюс кореспонденти на западната преса като „Таймс“, „Ройтер Хавас“, „Ла Франс“, „Нойе Фрайе Пресе“ тръгват от Цариград със специален влак, в който купетата са пригодени за нощуване на ВИП-гости. Средната скорост на движение на влака е 40-45 км/ч. Привечер гостите пристигат в Одрин, където са посрещнати от множество хора и от валията на града. За пръв път разстояние от около 300 километра е изминато само за няколко часа! При това влакът е спирал по станциите, където граждани на империята се възползвали от присъствието на великия везир и му давали най-различни прошения. И той ги приемал, по думите на кореспондента на в. „Турция“. Случило се и малко изпитание преди Одрин –
поради страха на великия везир от бушуващата река Марица и съмнение в здравината на моста,
влакът минал двукратно по него, без пътници. И на третия път с пътници вълнението вътре било голямо… В Одрин Великият везир и барон Хирш произнасят речи и обявяват линията железопътна линия Цариград – гара Бельово (Белово) – с разклонения от Одрин за Дедеагач и от Търново Сеймен (Симеоновград) за Ямбол, за открита. Четири години по-рано барон Хирш е взел на концесия строежа и използването на 2500 км линия от Цариград до Виена. В Одрин Мехмед Ружди паша раздава почетни знаци на главните чиновници на компанията, а
гостите преспиват в специалните купета
На другия ден пристигат в Пловдив, където има тържествено посрещане и вечеря. Османското правителство предварително е разпоредило да се организират тържества по откриването на железницата така че всички националности и религии в империята да се чувстват еднакво уважавани и обединени. Тържеството е ръководено от първия началник-гара Анри Батюст – французин, който представя строителите на железницата в този участък. Гостите си нощуват в купетата. На 7/20 юни рано сутринта влакът тръгва за крайната станция Бельово и пристига преди обяд. Дадена е закуска, а на връщане спира на гара Сарамбей, където
са посрещнати от началник-гарата Каспар (Гаспар) Беширян
Като човек, заемащ високата за времето си длъжност, той обгрижва всеки един от гостите, настанява ги на определените за тържеството места. Мидхад паша произнася реч, благодари на всички, работили за изграждането на гарата. А началник Беширян споделя с него и с другите високопоставени лица идеята си за построяване на депо за поддържане на подвижния състав и на работилница за импрегниране на траверси. Мидхат подкрепя съвременните виждания на арменеца за развитието на гарата, които по-късно стават факт.
Но кой е Каспар Беширян?
Бъдещият ж.п. специалист се ражда през 1854 г. в Османската империя, в град Харпут. Той завършва престижния за онова време „Роберт колеж“ в Истанбул, след което започва работа в Баронхиршовата железница, участва в строителството на железния път Цариград – Белово. Младият арменец владее няколко езика, знае отлично морзовата азбука, твърди се, че е от хората, умеещи да взимат управленски решения. По времето, когато Беширян е назначен за началник на гара Сарамбей, ръководител на гарата в Белово е Тодор Каблешков, който по-късно ще стане един от ръководителите и участниците в Априлското въстание. Почти по същото време за началник на гара Татар Пазарджик е определен друг арменец – Ованес Съваджян. Известно е, че неговото име се свързва с една героична постъпка, която остава вписана в аналите – спасяването на града от опожаряване в годините на Руско-турската война (1877-78). Знае се, че
тримата началници на гари в региона – Беширян, Каблешков и Съваджян, поддържат близък контакт
помежду си, общуват и по служба, и по приятелски, често използват служебната дрезина на шефа на гара Сарамбей, за срещи и взимане на различни решения. Вероятно Беширян е информирал колегата си Съваджян за придвижването на руските войски в района на с. Ветрен в посока изток, вероятно е знаел нещичко и за депешата, в която Сюлейман паша е чакал разрешение да опожари Татар Пазарджик (за първата хипотеза пише и И. Гиздова, бивш директор на ОИМ-Пазарджик).
Но първият работен ден на Каспар Беширян е 20 май 1873 г.
Него ден на гара Одрин е съставен влак, за да превози първите началници на станции (те са били и телеграфисти, като дни по-рано е осигурен курс, а барон Хирш е доставил на всяка гара най-съвременния белопишещ апарат на Морз). Началниците във влака са съпровождани от инспектор Жорес, който представя младежите на барон Хирш и турските власти начело с одринския валия Изет паша. На всяка гара инструкторът слизал заедно с назначения началник-гара, провеждал е инструктаж, представял го е на назначения персонал с пожелания за ползотворна работа. Вероятно това е било и едно от множеството пробни пътувания за изпитване завършеността и сигурността на железния път… Младите служители на железницата са били облечени със
сака и панталони в син цвят, отворени жилетки, бели ризи и папийонки,
и кепета с извезани от сърма хвърчащи колела, символ на движението. Тази официална униформа, наречена Хиршова, е носена дълги години с гордост от служителите – красива и елегантна, тя ги е учила на естетика, хигиена, давала им е самочувствие…
На Каспар Беширян му харесва новото място. Жени се за българка, има две дъщери, построява красива къща, която е запазена до днес и е известна като Къщата с лъвовете. И тъй като обича овощарството, закупува голяма площ около новия си дом, за да отглежда плодни дръвчета и други овошки. Дори внася някои нови сортове.
Решава да обучи и нискообразованите си съселяни
как да отглеждат и да се грижат за дърветата, как да ги облагородяват. С времето му хрумва идеята да доставя плодове и зеленчуци на самата ж.п. гара. Още повече, Беширян отчита, че международният влак има голям престой на гарата за зареждане с въглища и вода, прикачване на допълнителна машина за изкачване на височините при Вакарел – а гара Сарамбей е била и с 6 коловоза и обръщател – сериозни предимства пред другите гари. Това предполага
да се предложи зареждане на вагон-ресторанта и пътниците с пресни плодове и зеленчуци,
кашкавал, сирене, пресни яйца, вода…
Постепенно Сарамбей се превръща в една от най-привлекателните гари, където местните жители на перона продават на пътниците кошници със селскостопанска продукция. По-предприемчивите семейства, подтиквани и подкрепяни от Беширян, построяват китни павилиончета, в които предлагат произведената от тях продукция. Тези усилия на началника на гарата не остават незабелязани и през 1906 г. той е отличен в София с почетен диплом на изложба за качествени плодове и зеленчуци. Това е високо признание както за трудолюбието му, така и за неговите познания по отглеждането на плодове.
Не са били леки чисто професионалните му задачи
В началото гара Белово е гранична гара между БДЖ и „Източни железници“ на барон Хирш, но тя е в тесен пролом. Впоследствие такава става гара Сарамбей и работата се удвоила с новите задължения и отговорности. Малко по-късно в. „Свобода“ разкрива, че още през 1872 г. гара Сарамбей била определена за гранична със султанско ираде, но нямало кой да го прочете… А по онова време за да пътуваш от София до Пловдив трябвало да купиш билети в София (от БДЖ), във Вакарел (от „Виталис“ – компания на договор с османското правителство) и в Сарамбей (от „Източни железници“).
Този разнобой изключително затруднявал съобщенията между двете части на България
и на 18 юли 1888 г. Стефан Стамболов ще вземе решение да се завземе линията и да се открие за експлоатация с български персонал. Което и ще стане - срещу 100-годишен наем на османското правителство от 1500 златни лева…
До края на дните си Каспар Беширян живее в Сарамбей. Умира през 1932 г., погребан е в град Септември. През 1905 г. той получава българско гражданство – молба за това е подал още през 1893 г. до Народното събрание.
Алекси СТАНКОВ
