ЗЛАТОГРАД-СМИЛЯН. Ентусиастите от ТД „Бунай”-Панагюрище направиха двудневно пътешествие в Източните Родопи, наситено с красиви турове и емоции – катериха се, плаваха и лазиха в пещера, а в началото и в края съвсем преднамерено станаха част от културни прояви.
„Тръгнахме с коли до Златоград, за да хванем навреме откриването на Дельовите празници – в програмата се открои Николай Славеев, а аплодисменти заслужи и фолклорната група от Попинци”, разказва председателят на дружеството Иван Вакарелов.
Групата от 18 души разгледала и музеите на Вълчан войвода и Делю хайдутин, но не пропуснала
да похапне от прочутия златоградо-италиански сладолед
„Чудесен е! Майсторката му работила в Италия, собственикът я харесал, дал й една машина и тя прави около 30 вида с всякакви плодове и миризми. По-истински е от българския – няма вода и лед. Аз хапнах цели два. После преминахме през превала между Златоград и Мадан. Точно тук туристите питат местните, има ли тука мечки, а местните ги успокояват, че има, ама са кротки, освен ако не са стръвници. Но пък стръвницата се плашела от звънчетата. А ако искаш да не попаднеш в обиталището й просто трябва да вървиш само там, където се чуват звънчета…
Ние минахме този рид без да видим мечка,
слязохме в Средногорци и оттам тръгнахме нагоре, срещу течението на Арда, в къщата за гости в Смилян, където ни чакаше домакинята - златна жена! В къщата направихме чудесна вечер с песни и танци, а рано сутринта поехме към Кошница. Тук домакин е местното туристическо дружество в китното селце Могилица”, пояснява Вакарелов. Могилица е известно с Агушевите конаци и най-голямата дървена лъжица и бъклица в България. А могилчани са направили две изключителни места за посещение, където редовно се изсипват рейсовете с туристи от Пампорово. „Първо се качихме на наблюдателната площадка „Върха” – конструкцията е изградена на ръба на една скала, като последният метър и половина е
от стъкло, а 360 метра отвесно долу е гората
Стига да се осмелиш да стъпиш и да погледнеш право надолу в пропастта. Разположена е на 1351 метра надморска височина. Панорамата бе изключителна, защото улучихме високо атмосферно налягане - кристално ясно, до безкрайност. Вижда се връх Свобода на северозапад, на запад Снежанка с кулата, на юг Ардин връх с махалата на Валя Балканска. Виждат се и най-високият връх на Родопите – Голям Перелик, Пампорово, връх Ком, дори малко от гръцката част на Родопите…
На километър и половина горе има една наблюдателна кула, която е била на граничарите, защото ние се движехме по кльона – той е 2 км навътре от браздата. Тази вишка е метална и е висока 19 метра – колкото 6-етажна сграда. Който можа, се изкачихме горе. Оттам гледката е пълна във всички посоки, защото сме горе на самия връх
и просто 360 градуса се наслаждаваш на Родопите
И не само! На юг-югоизток е прохода Елидже, границата стига до Ардин връх, заобикаля Малка Арда и тръгва на север, наближава мястото, на което сме, продължава на северозапад, а ние съзерцавахме и Пирин, и планината Боздаг в Гръцко, която съседите ни наричат Фалакро”, изброява гидът ни.
С това денят 21 септември завършил. Преди това групата посетила и една от пещерите, но останали разочаровани. „Вътре нямаше какво да се види. Около 50 метра дълга пещера, но суха – скалите гладки, няма сталактити, сталакмити, сталактони… Вървяхме вътре, докъдето успяхме, защото се стесняваше”, пояснява Вакарелов. Последвала нова купонджийска вечер в къщата за гости, а всички си гледали часовниците.
„Наближаваше 22 септември, празникът на независимостта.
Аз още през 70-те години предсказах, че този ден ще стане национален празник,
защото ми е рождения ден. Сега предложих на групата да излъжем часовника и да започнем празнуването по-рано, но те настояха да мине полунощ. Е, някои заспаха, но си навиха будилници. И после като станаха… Подскачахме още с часове. Всички се събудиха и беше много весело”.
На другата сутрин туристите поели към каньона Горло на река Арда. Скален пролом, изсечен в мрамор, с вертикални стени, все едно от разтопено стъкло, обвити в зеленина, в която
се крие и защитеното Орфеево цвете
Недалеч от каньона, преди обезлюденото селце Варад, пък има бук на стотици, ако не и хиляди години. Сега обаче нашенците плавали с лодки 200-метровия преход между скалите на Горло (името идва от „гърло”).
„Когато има вода, създава се друго настроение в душата на човек. Чудесно преживяване беше! Почти на същото място – на 1-2 км от Горло, е късноантичната и средновековна крепост Калето, на която част от стените са частично възстановени.
Качихме се и на двете наблюдателни кули, но интересното е, че северната стена е автентична – тя е с дължина около 30 м и височина около 3 м, и си стои запазена от някога – обикновено народът краде камъни и си строи къщи, но тук мястото е по-особено, само с катъри и коне се качват. На това кале горе има една проходна пещера, която навремето е била вход на крепостта. Това е
миниатюрно копие на проходната пещера Очите на Бога
тази е нещо такова, доста по-малко, но същото разположение с два отвора. Тази крепост навремето е пазела смолянската крепост, пазила е пътя за Бяло море”, разказва Иван Вакарелов.
Панагюрци завършили пътешествието си с посещение на музея на Ненчо Илчев в Момчиловци. „Понеже отвън пише, че се влиза на всеки кръгъл час, жената каза, че не може да ни пусне по-рано. Искахме да се приберем по светло и помолихме, ако може да ни отдели десетина минути, преди чаканата в 16 часа голяма група… Момичето се съгласи. Толкова си е прегърнало новата професия, с такъв патос и увлечение разказва, че ни омая! Призна, че толкова бърза лекция не е правила на никого. Но мина 16 часа, групата не дойде, тя се поотпусна и разказа много интересни подробности за експонатите...”, протрива ръце председателят на ТД „Бунай”. Признава, че километрите не били кой знае колко, но било динамично, задъхано, богато на гледки и преживявания приключение. Маршрутите ви очакват.
Дочо ЧАНЕВ
