Затворихме се в собствените си къщи и души, подобно на героите от пиесата
Преди дни станахме свидетели на предпремиерата и премиерата на „Мишеловката” на ДКТ „Константин Величков“, а зрителският интерес към представлението бе особено голям. Постановката на пазарджишкия режисьор Гаро Ашикян, „Мишеловката“ оживя с нова сила - с модерна сценична интерпретация, запомнящи се актьорски изпълнения и атмосфера, която държи публиката в напрежение до самия край.
„Мишеловката“ е най-известната театрална пиеса на Агата Кристи и се играе непрекъснато в Лондон от 1952 г. насам, превръщайки се в най-дълго поставяното театрално произведение в света. За повече от 70 години тя е била видяна от над 10 милиона зрители и остава ненадминат символ на напрежението и загадката в театъра. Сюжетът отвежда публиката в английската провинция - в отдалечена къща за гости, където снежна буря събира няколко непознати. Атмосферата бързо се нажежава, когато става ясно, че сред тях има убиец...
- Г-н Ашикян, честита премиера! Какво си мислим, като прочетем заглавието на пиесата „Мишеловката“ на Агата Кристи?
- Бърза асоциация, която хората не свързват конкретно с пиесата на Агата Кристи. Това е един капан за мишки. Иначе, заглавието е препратка към текста на авторката.
- Защо харесахте „Мишеловката“?
- От любопитство. Класическото криминале е непознат за мен жанр. То си е чисто режисьорско предизвикателство. С постановката попълних колекцията си от жанрове. Другото е, че историята в „Мишеловката“ е изключително интересна, написана с голяма вещина. Агата Кристи е ненадминат майстор на подобен род сюжети, изградени драматично, точно. Друг довод да посегна към текста, е популярността на името на авторката - то може да предизвика по-голям интерес у зрителите да видят спектакъла.
- Това, че се поставя за първи път на пазарджишка сцена, какъв знак е?
- Вълнуващо събитие, защото се прави премиера на пиеса в града. Не зная какъв знак е, но явно й е дошло времето да се играе в пазарджишкия театър. Признавам, че досега подценявах Агата Кристи, знаех, че пише криминалета, но този жанр отбягваше от режисьорската ми работа. След прочитането на пиесата, осъзнах, че много неща съм пропуснал. Има време да се поправя.
- Защо пазарджиклии и гости да се изкушат да влязат в театралния салон?
- При прочитане на пиесата разсъждавах като зрител. Изключително интересен сюжет за мен, надявах се, че и на публиката ще й бъде забавно. Работех с екип от талантливи артисти от пазарджишкия драматичен театър. Репетициите минаваха лесно, с удоволствие, заедно разплитахме чорапа да търсим кой е убиецът, образно казано. Историята със затворените в къщата, по време на зимната буря персонажи, не е комедийна, но поводи за забавления не липсваха.
Не очаквах, че този тип драматургия ще предостави богати възможности. Публиката вижда една малка част от спектакъла, който сътворихме. Отделни моменти отпаднаха, защото нямаше възможност да влязат. Продължавам да имам колебание дали не трябваше да включим още неща. Затова през следващите месеци ще надграждаме, за да добие пиесата по-голяма виртуозност, не че сега такава й липсва.
- Когато билетите за нула време се изкупуват, как се чувства режисьорът Гаро Ашикян?
- Няма нужда да си режисьор, за да се почувстваш добре. Всеки човек е доволен, когато към труда му се проявява интерес. Това е нормално, усещането е приятно. След представлението на „Мишеловката“ на 2 октомври, има още една дата до края на месеца.
- Имате ли представа как публиката си тръгва след спектакъла?
- Надявам се да е доволна от видяното. Агата Кристи е все така очарователна да грабва вниманието на зрителите. В началото имах предубеждението, че е минало времето на криминалния жанр, както и подозрението дали той ще бъде интересен, но опасенията ми не се оправдаха. Да, много ми е приятно, че хората харесаха пиесата. Изненадата винаги е много по-приятна, когато не я очакваш.
- Има ли днес у нас място като това на несретниците в къщата, които не могат да тръгнат в снежната буря наникъде?
- Има и няма смисъл да го търсим географски. Затворихме се в собствените си къщи и души. Все повече хора се затварят в себе си, което е най-тъмничният затвор. Искам те да са по-свободни, да общуват на подходящи места, като това в театъра, който събира любовта към изкуството.
Пенка МИХАЙЛОВА
