Пазарджик има бъдеще, само ако работим за него!
Когато говорим за бъдещето на един град, винаги трябва да мислим не само за следващия мандат, а за следващото поколение. Да си млад в политиката не е въпрос на години или външен вид. Да си млад означава да имаш смелостта да мислиш различно, да действаш по нов начин и да вярваш, че промяната е възможна.
Аз съм Асен Йорданов – на 26 години, роден и израснал тук, в Пазарджик. Живея всеки ден с проблемите и предизвикателствата на нашия град. Работя тук, дишам същия въздух като вас, искам да отгледам семейството си тук. Именно затова вярвам, че моето поколение няма право да стои отстрани.
Днес често чуваме младите хора да казват: „Няма перспектива, трябва да замина“. Но Пазарджик не е място, от което се бяга. Той е град със стратегическо местоположение – в сърцето на България. Имаме трудолюбиви хора, природни дадености, икономически потенциал. Липсват ни обаче обективност, дългосрочна визия и решения, които да се взимат в обществен интерес. Ето защо младите напускат – не защото не обичат града си, а защото тук не им се дава шанс да се реализират.
Като студент по бизнес мениджмънт и управител на семейна фирма, знам какво означава да носиш отговорност – за екип, за клиенти, за резултати. Това ме е научило, че реалните решения се постигат не с думи, а с работа. В местното управление обаче често виждаме обратното – много приказки и малко действия. Затова реших да се кандидатирам за общински съветник – защото искам да приложа знанията и опита си, за да създадем по-добри условия за живот тук.
Моето послание е и към младите, и към техните родители.
• Към младите: вие сте двигателят на промяната. Вашата енергия, вашите идеи, вашата смелост да искате повече за себе си и за града са най-ценният ресурс на Пазарджик. Ако стоите безучастни, ако оставите други да решават вместо вас – ще продължим да живеем в застой.
• Към родителите: знам, че най-голямата ви грижа е децата ви да имат бъдеще. Затова искам Пазарджик да бъде град, в който младите остават, учат, развиват бизнес, създават семейства. Град, в който няма нужда да изпращаме децата си в София, Пловдив или в чужбина, за да имат шанс за нормален живот.
Имаме нужда от по-ясни приоритети в бюджета, по-добра инфраструктура, модерно образование, дигитализация на администрацията, повече чистота и ред в града, сигурност и условия за честен бизнес. Това не са празни думи. Това са конкретни неща, които могат да се постигнат с работа, с планиране и с хора, които не се страхуват да носят отговорност.
Пазарджик може да бъде силен град. Можем да превърнем централното си място на картата на България в предимство, а не в слабост. Можем да градим тук, вместо да се примиряваме със сивото ежедневие. Време е да върнем увереността, че животът ни тук има стойност.
На 12 октомври, ако вярвате, че Общинският съвет трябва да бъде място за хора с мисъл и воля за промяна, а не просто за хора с „опит“, подкрепете ме с №20 в интегралната бюлетина и с преференция 141.
Защото аз не идвам с обещания – идвам с готовност за работа. И защото вярвам, че има смисъл.
Купуването и продаването на гласове са престъпления.