ПАЗАРДЖИК. Тясна се оказа галерия „Георги Машев“ при откриването на 17-тия по ред „Дневник от морето“ на Константин Анастасов. Изложбата, открита от председателя на ДПХ Маргарита Иванова, почете и паметта на напусналата ни поетеса Ели Деянова – присъстващите особено се развълнуваха, когато актьорът Антон Демирджиев прочете нейни стихове (творби на Ели са поставени редом с 21 живописни платна с маслени бои и 4 рисунки на художника).
„Исках да представя част от творчеството на един много фин човек, мой добър приятел и творец на високо ниво - Ели Деянова, и благодаря на Антон Демирджиев за особено въздействащия прочит“, сподели пред „Знаме“ Анастасов, който в закачено на стената есе обяснява защо тазгодишната изложба е озаглавена „Синьо“.
„За мен това е един от най-хубавите цветове, извън всички оцветени политически пристрастия (никога зад мен нее имало група хора с определен цвят). Категорично не си мисля за Пикасо и неговия син период, но реших това издание на изложбата ми да е в сини цветя, сини риби, сини рибари, сини къщи… Пък и аман тази година от „червени“ събития - пожари, засушавания, фалш и лицемерие в политиката… Реших да се потопя във водата. Водата е студена, синя, а това охлаждане исках малко да успокои и хората от тези нажежени страсти. Д
а им подаря една глътка въздух, или глътка морска вода, ако щете, за да отрезнее човек от цялата лудница наоколо. От 10 години винаги отивам в любимия Несебър. Ходя рано през юни и рано през септември, стоя по около две седмици и трупам впечатления. Обичам да наблюдавам хората, да гледам морето - през юни и септември то винаги е различно. Никаква суета няма в него. Обичам да го наблюдавам – може да стоя с часове да го гледам – зелено, оловно, бледо, белезникаво, оранжево под слънцето… И синьо. Но обичам да гледам и старите къщи – съзнателно сe загубвам в стария град. Изчезвам в някакви улички, които съм ги минавал много пъти, но са различни в различната част на деня. Едва ли не чувам шумовете на обитателите, които вече ги няма. Шума на смокините, на гларусите, хаосът на всички тези хора, говорещи немски, холандски, чешки, руски…
Наблюдавам материята, която се разлива извън банските, изучавам динамиката на развитие на поколенията – тогава се оперват малките на гларусите и много бързо се развиват. После застават на брега на морето в колонии, започват да изучават света…“ - потапя ни в синьото пространство Анастасов.
И допълва, че изложбата е неговата потребност за изразяване. Но и реакция на света, и бягство от всичко дразнещо.
Затова Коко не се спира.
Преди дни участва със своя творба в Нощта на галериите в Стара Загора, изпратил е свои работи в изложбата на миниатюрата в Русе, разбира се, и в националното биенале в Пазарджик, посветено на Георги Герасимов, и в международна изложба на карикатурата в Пловдив, която се откри на 1 октомври в Етнографския музей, а през август се представи и в изложба „Маслината“ в Кипър.
***
Лодките на рибарите
с дръзка умора в платната
късния залез пресякоха
и уловиха земята.
Мъжете с ръце усукани
изляха морето от мрежите.
Сгънаха лятната вечер
и под стрехите на веждите
търсеха утрото синьо
с вятър попътен в небето.
Край лодките, мачти проточили
към угасналите пердета,
рибите светеха като многоточия
в мастилото на морето.
/Ели ДЕЯНОВА/
Изложбата може да видите до 15 октомври.
Тодор ГРОЗДЕВ
