ПЕЩЕРА. Разговаряме с инициатора за вдигането на паметника на Георги Кьосеиванов – председателят на Инициативния комитет Стефан Балабанов, бивш зам.-кмет и бивш зам.-министър на МВР.
- Това е отдавнашна моя мечта и преди две години се събрахме с приятели, споделих им идеята си. Така започна събирането на средствата. Паралелно с това се свързах със скулптора Леон Бабачев. Още на първата ни среща ми направи впечатление на делови, сериозен мъж. След година и половина, когато му се обадих, че парите са почти събрани, той се изненада, че не сме се отказали… От една снимка г-н Бабачев успя да направи много добро копие на бюста, изключително сме доволни от резултата, и аз, и гражданите, които минават край паметника... Тук е мястото да благодаря на изпълнителния директор на „Биовет” АД г-н Ангел Желязков, с когото направих една среща и той даде огромната част от парите, включително и лични негови средства. Община Пещера също задели немалка сума – фундамента, постамента и обличането с брациговски риолит е заслуга на администрацията – благодарен съм на кмета г-н Йордан Младенов, който ни подкрепя от самото начало. Отзоваха се и пещерските ловци от местната ловна дружина… Сега имаме още малко останали средства в банковата сметка на Инициативния комитет, които аз дарих с договор за дарение на Общината. Тя ще изготви видеонаблюдение на паметника, осветление, декоративна растителност, пейки, кошчета, а ако се наложи, ще доплати – обяснява Стефан Балабанов.
И се аргументира защо Георги Кьосеиванов заслужава паметник.
- При откриването подчертах, че жп линията Пловдив-Пещера е била спряна поради липса на средства - до сегашния град Стамболийски. Благодарение на Кьосеиванов, когато става министър-председател през 1935 г., пари са намерени веднага и линията с негово съдействие е построена до Пещера само за 2 години – а това дава икономически подем на града ни и той се развива динамично оттогава благодарение на линията. Заслугите на Кьосеиванов са изключителни и за България – от една закъсала държава след военния преврат през 1934 г., при неговото управление брутният ни вътрешен продукт нараства с 6,9 процента – нещо невиждано в Европа. Левът ни се е заменял 1:1 със златния швейцарски франк. Заслугите му са многобройни, затова смятам, че този достоен пещерец трябва да бъде почетен с един, макар и скромен, но много красив паметник - допълва Стефан Балабанов. - Българите сякаш забравяме бързо националните си герои. А не бива. Хубаво е, че в града ни има хора, които съхраняват историческата ни памет. Сега моят съученик – учителят по БЕЛ и краевед Валентин Стоянов, издаде книга, в която е събрал материали от 148 книги, посветени на Пещера. „Биовет” издава безценен алманах. Има какво още да се пише и прави в тази насока в Пещера…
Самият Балабанов има заслуга за намирането на сведения за освободителя на Пещера кап. Николай Сафонов .
- Допреди десетина години знаехме само двете му имена, нищо повече. Като зам.-кмет тогава намерих мой приятел дипломат в нашето посолство в Москва, отиде в държавния архив на Русия, плати няколкостотин долара, намери се досието на този капитан. Оказа се, че е от Беларус, женен, не е имал деца, жена му е писала молби до императора за пенсия, защото е починал по време на войната. Видяхме наградите му, къде е служил… - разказва инициаторът за паметника, който тогава разпечатал безценните сведения на големи листове и ги подарил на музея в Пещера.
(Зн)
