Повече концерти и повече внимание към културните изяви иска новият диригент на оркестъра на Ансамбъл „Пазарджик”
ПАЗАРДЖИК. Разговаряме с новия диригент на оркестъра на Ансамбъл "Пазарджик" Иван Чардаков. Той повече от 17 години е част от народната формация, а сега с вълнение и любезност отговори на въпросите на наша репортерка.
- Г-н Чардаков, с каква нагласа стъпихте на диригентския пулт, образно казано?
- С желанието да продължа сътвореното от предшественика ми Цанко Ненков и колегите от Ансамбъла. Отправям специална благодарност към личността на дългогодишния художествен ръководител Атанас Чолаков и наследството, което той остави. Да се гордеем, че сме продължители на труда и любовта му към нас и народното изкуство.
Ясно осъзнавам отговорността за това работата в оркестъра да върви гладко след промяната, без сътресения. Новият ми ангажимент на диригент е голямо предизвикателство, защото до вчера сме били рамо до рамо с колегите, воювали сме заедно на музикалната сцена. Най-важното сега е да се съхраним като състав в трудното време, в което живеем. Време, в което културата в държавата е на заден план.
Искам да го има Ансамбъла, да запазим работата си като професионалисти. Във формацията творят чудесни хора и се надявам да продължим като един екип. Засега успяваме, показват го първите дни от дейността на оркестъра.
- Какво е мястото на ансамбъл "Пазарджик" в творческия път на Иван Чардаков?
- Толкова години съм част от народната формация. Тук израснах професионално, получих музикална рутина и усъвършенствах уменията си в музицирането на гайдата. Щастлив съм, че веднага след завършване на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) в Пловдив през 2008 г., бях приет във формацията. Това за мен е една сбъдната детска мечта - да свиря в голям състав. Творческата среда в него ме обогатява, учим се от колегите, тя дава добро развитие за израстването ми професионално и духовно. Музикантът не спира да се усъвършенства през целия си живот и това е най-хубавото на професията ни.
- В Ансамбъла се изявявате като диригент и изпълнител. Как се носят две дини под една мишница, както народът го е казал?
- Над 17 години съм изпълнител, за първи път съм в ролята и на диригент. Признавам, че не е лесно съвместяването и на двете дейности, но засега се справям. Упорит човек съм и вярвам, че ще оправдая доверието на колегите и на ръководството на Ансамбъла. Работата с хора е деликатна, всеки човек е различен, но когато каузата е обща, нещата се получават.
- Каква ще е за Вас наградата като успешен диригент?
- Наградата е една - любовта на публиката към това, което правим. Ще продължаваме да радваме любителите на фолклорното изкуство. Нека ни приемат така радушно, както и досега. Ансамбъл "Пазарджик" е един от водещите професионални състави в България, които издирват, съхраняват и популяризират българските народни песни, танци и свирни у нас и по света.
- Голямата Ви любов остава гайдата. Кога се запалихте по духовия инструмент?
- Още от детската си възраст. Любовта към музиката дължа на семейството си и най-вече на баба Мария, която знаеше много народни песни. Като всяко дете, правех пакости и след поредната, ме викаше при нея и запяваше, учеше ме да запяваме заедно. Бабиният метод се оказа възпитателен по естествен път да заобичам народната музика.
В Попинци нямаше школи, но имаше танцов състав, в който участвах. По това време музиканти от пазарджишкия ансамбъл идваха да свирят, а ние да танцуваме. Дойде и тогавашният гайдар във формацията Никола Кръчмаров. Запалих се по инструмента и така тръгна пътят ми към гайдата.
Започнах да посещавам уроци по гайда в Музикалната школа към Младежкия дом в Пазарджик с първи учител Сергей Шербетов, на когото благодаря. Учих в средното музикално училище "Филип Кутев" (сега Национално училище за фолклорно изкуство "Филип Кутев") в Котел. Завърших и АМТИИ в Пловдив при учителя по гайда Иван Георгиев, който сега свири заедно с виртуозния кавалджия Теодосий Спасов. Другата ми преподавателка - гайдарката Мария Стоянова, приемахме не само като професионалист, но и като много близка и добра приятелка. Народната музика е част от мен, част от моя живот.
- Гайдите Ви имат ли си своите майстори?
- Първата купихме от майстор бай Диньо от Велики Преслав. Майсторът на следващата се казва Жельо Маринов от Стралджа. Всички инструменти в Ансамбъла са лични, на изпълнителите, с изключение на контрабаса. С колегите Добри Добриков и Панайот Панайотов свирим на основната Джура гайда, но при определени музикални пиеси на помощ идва Каба гайдата. Инструментите трудно се поддържат, новите не са по всеки джоб, особено днес, но се справяме и ще продължаваме да даваме най-доброто.
Гайдата е благодарствен инструмент за допринасяне на нещо ново в репертоара на състава като композиране, аранжировка, създаване на ново произведение и други. Всеки от нас има свободата да твори, като го сполети музата. Моите опити са доста скромни засега, но не се знае.
- Младите хора вълнуват ли се от народната музика, в частност - и от гайдата?
- Те стават все по-малко, за съжаление, малцина посягат към народните инструменти. Слаб е интересът към гайдата, макар че в последно време тя става все по-търсена и модерна. Няма значимо събитие в България без писъка на гайдата, а родопската Каба гайда стана емблема на страната ни по света. Намаляват и кандидатите в музикалните училища за изучаване на народно изкуство, защото не виждат перспектива в музикалния занаят.
Имам и преподавателски опит в пловдивското училище "Св. Св. Кирил и Методий", както и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Изявени мои възпитаници нямам, защото в един момент избират други професии. Тъжно е, че в чужбина повече ценят българския фолклор. Доказа го и семинарът с чужденци през август в Пловдивската академия, в който се изявих като преподавател. Да учат българска музика, като си плащат, дойдоха музиканти от Англия, Нидерландия и други страни. Сред тях бе и кларнетистка, завършила Кралската музикална академия в Лондон. Може би ние, българите, приемаме фолклора като даденост и не умеем да оценяваме богатството му. Но той ще пребъде.
- Какво си пожелавате - на Вас и на колегите, през новия творчески сезон?
- Най-вече здраве и дано формацията да продължава да радва хората. Пожелаваме си повече концерти и повече внимание към културните изяви в града.
Пенка МИХАЙЛОВА
