Млади таланти от клуба-домакин окупираха почетните стълбички на Шестия международен турнир
ПАЗАРДЖИК. С Димитрийка Димитрова, председател на Бадминтон клуб „Георги Бенковски“ и старши треньор, разговаряме часове след традиционния Международен турнир „Георги Бенковски“ за момичета и момчета под 11 и 13 години, организиран от клуба и Община Пазарджик. Шестимата състезатели от клуба-домакин в състав Димитър Терзиев, Кристиян Крушев, Тихомир Краваев, Ивайло Иванов, Михаил Ламбрев и най-малкият - Адриан Николов, се представиха на ниво. При 13-годишните момчета на сингъл и на двойки почетните стълбички изцяло бяха заети от състезатели на „Георги Бенковски“.
- Г-жо Димитрова, очаквахте ли толкова много победи?
- Доволна съм и от победите, и от качеството на състезанието, което не помръква вече шеста поредна година. Сега се изиграха 138 срещи, като тази година включихме дисциплините двойки момичета и двойки момчета. Идеята ни преди беше децата да изиграват повече срещи на единично, но от друга страна при по-малките възрасти е много важно да се практикуват дисциплините на двойки и микс (смесени двойки) – така се изгражда много добър синхрон между партньорите, научава се как да заемаш дадена позиция, след като дадеш определено перо... В нашия клуб обръщам внимание още от начало именно върху играта на двойки, дори колегите от другите отбори неведнъж са хвалили нашите деца специално за играта в тандем. Последно ни поздравиха от Стара Загора, но съвсем не за това, че за старозагорския клуб навремето съм се състезавала 5 годините. Наистина бяха впечатлени от децата ни. Иначе и аз като състезател много неща съм научила в играта на двойки и микс именно в Стара Загора (смее се).
- Често партньорите на двойки са от различни клубове и може би трудно се напасват?
- Да, това е често срещана практика по състезания, ако няма партньор. Треньорите търсят партньори от конкуренцията и децата просто играят. Хубавото е, че в България имаме много турнири за подрастващите. Е, това сега ни изигра и малко лоша шега. Защото на същата дата на нашия турнир се случи и „Млади таланти“ в Стара Загора – и някои от самите колеги – като Габрово, Севлиево, предпочетоха да отидат на по-близкото място. Имахме заявка и от Северна Македония за участие и в двете възрастови групи, но се оказа, че инфекциозно заболяване в отбора е провалило визитата им. Но турнирът пак беше силен.
- Спонсори май не успяхте да намерите…
- За съжаление, не. Община Пазарджик ни осигури залата и финансира състезанието, за което благодарим на кмета г-н Петър Куленски. Но спонсори няма, затова и парите не достигат и както всяка година, клубът си доплаща, за да наградим децата, да платим на съдии. Сега всички състезатели в турнира получиха подарък по един грип за ракета, а призьорите бяха наградени с медали и купи. БК „Георги Бенковски“ се издържа от парите от спортното министерство (като точки на база класиране), от общинската субсидия и от членския внос.
Колко деца тренират?
- Имаме около 50 дечица. Имаме си отбор мъже и жени, имаме си любители, които идват да играят - те също са част от нашия отбор. Участваме на държавни първенства за мъже и жени, но виждаме събуждане на интереса при подрастващите. Тази година в Спортното училище имаме 16 човека с паралелка бадминтон, което е радващо – ние се разрастваме. Благодарна съм на директора Георги Георгиев за съдействието и условията на работа в училището. Нашият клуб миналата година изпълни няколко демонстрации в детските градини – започнахме вече да навлизаме и там. Защото бадминтонът може да не е любим спорт като футбола и волейбола, но в България вече набира популярност. Бадминтона преди всеки го оприличаваше на федербал, но когато пробваш, се оказва, че въобще не е толкова лесно и съвсем не е федербал (смее се).
- Може би и успехите на сестри Стоеви също оказват влияние?
- Определено е така, но нещата са комплексни. Идеята е всяко едно дете да се докосне до този спорт, да го опита, да пробва, да поиграе, да почувства перото и ракетата. В детската градина например има специални ракети за малките – с по-късо стъбло. А като ги запознаваме, караме малчуганите да играят с балон вместо с перо – той не хвърчи толкова бързо и детето придобива усет, отработва движенията. Ето, имаме четири деца на 7-годишна възраст в клуба, сега се обаждат и още. И им харесва.
- Работите ли по програми?
- Тази година кандидатствахме по една програма за детска градина – „Спортен час“, не ни одобриха, но аз не се отказвам. Директорката каза, че ще ни бъде отново партньор, ще се пробваме пак, за да не плащат най-малките деца клубна такса.
- Два клуба по бадминтон в един град. И при вас като че ли няма конфликт? В какви отношения сте с конкуренцията?
- От моя страна аз нямам никакви проблеми с „Бадминтон-скуош клуб-Пазарджик“. Хубаво е да има конкуренция – да има съревнование. Не смятам, че имам проблеми с Неделчо Кесов. Винаги сме се разбирали, даже когато има деца, които искат да се прехвърлят от единия клуб в другия – винаги сме стигали до консенсус. За съжаление има татковци и майки, които тихомълком местят детето си. Без да кажат едно „Довиждане“ или „Благодаря“. А ние сме вложили много труд, обич и старание в подготовката на тяхното дете. Такъв бе случаят например с Михаела Златанова. Една от най-добрите ни състезателки. Тя бе част от една много голяма групичка таланти и медалисти – Людмил Керемедчиев, Йордан Карагьозов, Емил Ганев, Георги Ризов... Но в България малките клубове изграждат състезатели, които после отиват в големите клубове и градове. Ние се справяме с най-трудното, защото най-важна е основата – да изградиш у детето техниката, тактиката на игра, поведението, уважението, етичните правила на корта. А когато училището и родителите не са работили върху последните от изброените неща, на треньорите в спортните клубове става още по-трудно.
- Може би след финансирането съдийството е най-трудната част за един турнир по бадминтон?
- Много е трудно да организираш съдийския апарат. Слава Богу, деца, преминали при нас като състезатели, след това се изявяват като съдии на държавни първенства, с което аз много се гордея. За турнир като нашия трябва да имаш минимум 7-8 съдии, защото те трябва да се сменят. Но ние „покриваме“ с арбитри и състезанията от вътрешния календар. И като погледнеш – клубове като нашия, правят шампионата, защото осигуряват тези кадри.
- Получават ли хонорари нашите съдии или само външните?
- Всичко се заплаща. Нашите съдии сега също получиха възнаграждения за двата дни, в които проявиха безупречен професионализъм. Благодаря им - на Елена Адова, която е ученичка в 12-и клас в Спортното училище, на Йордан Карагьозов, който е бивш наш състезател, както и на Райко Спасов и Атанаска Пенчева-Балутева – членове на Общото събрание на БК „Георги Бенковски“. Също на главния съдия на турнира Петя Георгиева от Хасково, на медицинското лице… И, разбира се, на треньора в клуба Анелия Димова. Надявам се да продължаваме да изграждаме шампиони, защото това е важно. Неслучайно сега при 13-годишните изцяло полуфиналът на единично беше наш, домакински.
- Помага ли федерацията?
- Когато съм молила за съдействие, са ни помагали, доколкото могат. Петя Неделчева например ми е давала стари пера – а те са сред най-скъпите консумативи в бадминтона, защото и най-бързо се износват, без значение дали са гъши или пачи.
- Защо едно дете трябва да тренира бадминтон?
- Това е много полезен спорт – развива цялото тяло. Бадминтонът е експлозивен спорт. Ти играеш постоянно и изпълняваш координация във всеки един миг. Трябва да направиш светкавична стратегия на момента, която трябва да изпълниш за част от секундата. Бадминтонът влияе много добре не само върху развитието на малките, но и на възрастните – достъпен и атрактивен е, няма възрастови граници. Интелигентен спорт, изискващ концентрация, бързина, техника и интелект.
- Какво даде спортът на Вас?
- Много. Започнала съм първо с плуване и художествена гимнастика, ходила съм да тренирам лека атлетика, волейбол. В крайна сметка избрах именно бадминтона – това беше моето нещо и бях много щастлива, когато го открих. Ходила съм на много състезания, била съм в националния отбор. Играх много, много години. Още 14-годишна спечелих квота от федерацията да участвам на европейско първенство - а само от две години тренирах бадминтон. И тогава на това европейско – през 1994 г. в Чехословакия, имаше пазарджишка инвазия от състезатели, защото на него бяха още Тодор Велков, Борис Кесов и Анелия Димова, моята колежка в клуба. Незабравимо бе и през 1998 г., когато като студентка в НСА ме избраха от Световната федерация за най-перспективна състезателка и бях в Малайзия на двуседмичен лагер с Анета Янева, която вече не е сред нас. Тя бе доцент в НСА и бе мой треньор… Бадминтонът ми даде толкова много. Затова апелирам към родителите да насочат детето си към някакъв спорт. Като родител аз правя същото. Много от децата са с наднормено тегло, а всички са в телефоните. Нека ги насърчим да пробват различни видове спорт, за да намери всяко неговия.
