В реализация на проект „Съхранена памет за бъдещето“, финансиран по програма „Културно наследство“ 2024 на Национален фонд „Култура“, Исторически музей – Велинград извърши няколко дейности. Съвместно с Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ реставрира две старопечатни книги „Молитвеник за всеки случай“, отпечатана в Киев, 1803 г. и „Пространна числителница“, печатана в Пеща, през 1859 г. И двете книги представляват библиографска рядкост, затова тяхното запазване е сред основните приоритети на музея. Спешната необходимост от намеса на реставратори се дължи не толкова на неправилно съхранение от страна на дарителите Богомил Партенев и Кирил Досев от с. Чепино, колкото от честата им употреба и прелистване.
„Молитвеник за всеки случай“, състоящ се от 583 страница, а следите от восъчни капки по страниците, ни дават основание да предположим, че е използвана предимно в литургична среда. Използваната хартия за отпечатването на старопечатната книга е ръчна с воден знак. Тонирана е в светло синьо-зелен цвят. При реставрацията е извършено локално химично почистване на всички листове. Възстановени са липсващите части и са затворени разкъсванията на листовете чрез ръчна реставрация с японска хартия и метилцелулозно лепило. Поради специфичния цвят на хартията предварително са тонирани различни по грамаж японски хартии в няколко нюанса. Подвързията от кожа е почистена и омекотена, а дървените капаци са реставрирани.
„Пространна числителница“ е практическо помагало по смятане. Издадено е от „Съдружеството на българската книгопродавница Пловдив“ и съдържа 110 страници. Книгата дава описание на видовете числа, аритметични действия и практически задачи.
Бе извършено механично почистване на повърхностното замърсяване и възстановяване на липсващи части чрез ръчна реставрация с подходяща по грамаж и цвят японска хартия. Слепени са разслоените участъци в подвързията и възстановени на най-горните слоеве на хартиеното облекло на подвързията. Бе изработена защитна форма на книжното тяло, заместваща липсващата част на лявата корица и предпазна кутия, отговаряща на точния размер на книгата.
Благодарение на осигуреното финансиране от Национален фонд „КУЛТУРА“, с оглед на извършените действия по консервация и реставрация тези редки печатни издания ще бъдат защитени и запазени, като същевременно ще се подобри и тяхната експозиционна стойност. С практическото онагледяване с партньорските училища, учениците ще добият представа за старопечатните издания в началото и средата на XIX век.
Втората дейност на проекта включваше разчитане, превод, анотация и анализ от проф. д-р Стоянка Кендерова на 100 бр. османотурски документи от фонда на Исторически музей – Велинград. При разчитането се установи, че документите са няколко вида:
- ДОКУМЕНТИ ЗА ВЛАДЕЕНЕ (СТОПАНИСВАНЕ) НА НЕДВИЖИМ ИМОТ, СПАДАЩ КЪМ ВАКЪФА НА СУЛТАН СЮЛЕЙМАН
- ДОКУМЕНТИ ЗА ВЛАДЕЕНЕ (СТОПАНИСВАНЕ) НА ЧАСТЕН ИМОТ
- ДОКУМЕНТИ ЗА ПЛАТЕНИ ДАНЪЦИ
- ТРИ УДОСТОВЕРЕНИЯ ЗА САМОЛИЧНОСТ
- ДВА БРОЯ КАИМЕ (книжни пари; временно издадени банкноти)
- ДРУГИ ДОКУМЕНТИ
Документите обхващат времевия период от 1875 г. до 1894 г., и дават допълнителна светлина както върху местната топонимия и история на района, така и върху приблизителния размер на обработваната от семейство земя. Любопитен факт при разчитането на документите се оказа поредното, може би трето различно изписване на селата Каменица и Корово. В други официални документи на османска власт ги отриваме изписани като Каменец, Камениче, Корова, Курова. В този превод са изписани Каманиндже и Камениндже и Коруова. Тези грешки предполагаме са се получили заради недобрата подготовка на писаря обслужващ района. В тази публикация ще представим превода на няколко документа, а в пълен обем заедно с други материали подготвяме издание през следващата 2026 година.
Документ ИМВД НИ № 2725 - 26
ХАЗНА НА СУЛТАНСКИТЕ ВАКЪФИ
[Вляво]: Номер на регистъра, брой 1407
[Вдясно]: Номер на листа, брой 28
Лива: Филибе
Каза: Пазарджък
Село: Каманиндже, в местността „Тодор“
Министерство: Регистриран към султанските вакъфи
Вакъф: Султан Сюлейман
Страни: Кольо, Филип, Петре, Петре
Размер на имота: 1/2 евлек
Вид на имота: нива
Причина за издаване на документа: загубен [предишният] документ
Предполагаема стойност: 20 гроша
Име на лицето, което ще стане собственик: синовете на Гайдин Ангел Ристоско, Стойо и Димитри
Размер на разходите и други [суми], които ще бъдат взети:
Разходи: 1 грош
Стойност на хартията: 3 гроша
Канцеларска такса: 1 грош
Общо: 5 гроша
Настоящото временно удостоверение се издаде от името на хазната на султанските вакъфи, за да бъде зачетено като документ, удостоверяващ, че на споменатите [лица] е дадено разрешение да владеят описаната по-горе с известни граници нива, докато от Министерство на султанските вакъфи пристигне [истинският] темессюк.
Написано на 5 Агустос [12]91 година [5/17.08.1875]
[Печат на службата по вакъфите]
[Върху печата]: Счетоводител по вакъфите [липса име]
Мютевелли [липса име]
Документ ИМВД НИ № 4674, л. 41
Оплакване до полския чиновник на нахия Чепне Танчо чавуш
(чавуш е сержант, десетник на група)
До полския чиновник на нахия Чепне заптието Танчо чавуш
Уважаеми Танчо чавуш,
Нашето донесение е следното:
Отправяме молба по повод на това, че от страна на населението на село Каманидже ден след ден се пасе на нашите ливади, които се намират в местността „Гьола“. Изпратихме известие на кмета на село Каманидже, за да обуздае населението на село Каманидже, или ще изпратим рапорт до Пещера. Каква е причината – всеки ден воловете да са в ливадите, молим да се издаде разрешение. Изискваме отговор от Танчо чавуш, за да бъдат споменатите обуздани.
Написано на 26 нисан 1301 година [26.04./08.05.1885]
Покорен слуга:
Кмет на село Коруова – Махмуд ага
Становището на проф. Стоянка Кендерова, преводач, арабист е, че документът е написан доста неграмотно. Авторът на писмото познава арабските по произход думи, но ги изписва неправилно, като бърка буквите. Грешки има и при думите от турски произход.
Документ ИМВД НИ № 1749
Шехадет-наме (свидетелство, удостоверение)
Този документ е от особено значение. Съдържанието му доизгражда образа на народния лечител от с. Драгиново – Якуб Шарков (В ИМ – Велинград, заведен под номер 51 (Основен фонд „История на БЪлгария XV–XIX век”) се съхранява Сборник от три съчинения по арабска граматика, на първата страница на който е отбелязано, че негов собственик е Корувалъ (от Корова) Молла Ибрахим, син на Шарко Молла Якуб. Стойност 13 гроша. Година 1280 (1863-1864). Освен това се дава информация за отцепването на Лъджене от кметството на Каменица. Важно е също така отношението, което вземат по въпроса кметовете на седемте чепински села, които присъстват в документа с печатите им, и по този начин се доказва как е действано, когато е разглеждан въпрос, от важност за селата от цялото Чепинско корито.
Изложението на покорния слуга е следното:
Лицето на име Монла Якуб, [което е] от мюсюлманското население на село Коруова (Освен като Коруова (Равнина, поле с горичка, кория), думата може да се прочете като Куруова (Суха равнина, Сухо поле), каза Пещера, спадаща към Пазарджишки Филибе санджак, през [12]48 година (Ако става въпрос за мюсюлманската лунна (хиджри) 1248 година, то тя обхваща периода от 31.05.1832 до 20.05.1833 г.), влиза в султанската армия, съгласно службата, в която се намира. Като редник на Първия онбашъ (ефрейтор) от 7-ми бьолюк (рота), 4-ти табур (батальон), 10-ти алай (полк) към Десета султанска армия (Армиите в Османската империя са седем. Най-вероятно е сгрешена третата буква на думата и става въпрос за Трета султанска армия с център град Битоля.) изпълнявах длъжността на помощник-хирург в обкръжението на лекаря на споменатия табур Панайот ефенди, поради което придобих знания при изпълнението на споменатия пост. Този път в селата на Чепне, [разположени] в околностите на село Коруова, в [което] се намирам, се изпитва нужда от хирург. [Моля] да се [издаде] заповед, за да ми бъде разрешено да направя неотложните прегледи на лицата [в нужда].
[Написано на] 2 тешрин-и еввел [1]310 година [02/14.10.1894]
Покорен слуга:
Село Коруова
Потвърждаваме с печатите си на място, че споменатият посочен по-горе Монла Якуб ага действително е вещ да изпълнява длъжност в хирургията.
[Написано] на 2 тешрин-и еввел [1]310 година [02/14.10.1894]
Покорен слуга:
Лъдженски кмет Масларов
(Печат не се прилага понеже общината се скоро отцепи от с. Каменица затова още няма такъв) От 1894 г. с царски указ 233 от 18 март (ДВ от 18 април) Лъджене се отделя от Каменица и става отделна община.
Покорен слуга:
Първи кмет на село Бане – Хаджи Хасан-заде Алиш
Печат на Общината на селото
Покорен слуга:
Втори кмет на село Ракитова – Кахведжи? бин Мустафа
Печат на Общината на селото
Покорен слуга:
Първи кмет на село Костандова – Имам Исмаил
Печат на Общината на селото
Първи кмет на село Коруова – Юрук Молла Хасан
Печат на Общината на селото
Каменски общински кмет: С. З. Керин
Печат на Общината на селото
[Залепена гербова марка. Текст въху нея]: Потвърди се с печатите на кметовете на споменатите села, че приносителят на това шехадет-наме Монла Якуб упражнява службата на хирург.
[Написано] на 30 тешрин-и еввел [октомври] 1894 година
[Нечетлив печат върху текста и гербовата марка]
