Лятото в Пазарджик и областта винаги носи особено настроение. По улиците се чуват непознати езици, по площади и пазари се появяват позабравени физиономии коли с чужди регистрации профучават по шосетата, а в селата дворовете се изпълват с шум и детски глъч. Това са нашите хора – работещите, учещите и живеещите в чужбина, които се прибират за две-три седмици у дома при близките, за да заредят батериите.
Но както казват препатилите: „Докато ги чакаме, времето върви бавно. Като дойдат – тичай, смей се, празнувай… и хоп, пак дойде време за тръгване. Най-тежкото е сбогуването.“
Ето защо събрахме няколко практични съвета – от психолози, от хора, които от години делят живота си между България и чужбина, и от нашенци, които вече знаят тънкостите на „заминаването без сълзи“.
1. Приемете раздялата като част от цикъла
Много е важно да се настроим, че заминаването не е краят на празника, а естествена част от него. Психолозите казват, че когато очакваме раздялата, тя боли по-малко.
Иван, който от 15 години работи в Германия, споделя:
„В началото беше ужасно – майка ми плачеше, аз се чувствах виновен, все едно я изоставям. Сега, като дойде краят на отпуската, просто си казваме: „До Коледа!” или „До другото лято!” и е по-леко.“
2. Малките „следи“, които оставяме у дома
Много хора споделят, че оставят снимки, подаръци или дребни бележки на близките си, за да ги радват, когато са далеч. Това може да е детска рисунка на внуците, буркан с домашно сладко, снимка от морето или просто една бележка: „Обичам те“.
„Винаги имам магнити за хладилника – с града, където работя. Майка ми вече не знае къде да ги лепи, но като ги погледне, казва: „Ей го моят син, пак ще се върне.” Това много й помага,“ разказва Милен от Испания.
3. По-спокойно сбогуване
Някои семейства избират да не правят драматични сцени на автогарата или летището. Вместо това се сбогуват у дома, а после пътуват без напрежение. „Първите години целият род идваше да ме изпраща на гарата – плач, кърпички, абе като на филм. Но после разбрахме, че това само ни тежи. Сега се прощаваме вкъщи – по-кратко, но по-малко болезнено“, казва 35-годишната Гергана от Бошуля, която живее в Холандия.
4. План за следващото виждане
Една от най-добрите стратегии е още по време на отпуска да се уговори следващата среща – кога и къде. Така раздялата не е „край“, а обещание за ново събиране.
„Съпругата ми винаги казва: „Следващия път ще идем на Родопите.” И започва да планира. Това ни дава надежда и смисъл, че пак ще дойде време за заедно“, обяснява Сашо, шофьор в Англия.
5. Дигиталната връзка – безценна опора
Съвременната техника ни дава възможност да сме близо, дори и на хиляди километри. Видеочатове, кратки гласови съобщения, снимки на обяда или градината – всичко това поддържа връзката жива.
„Всяка сутрин пием кафе с мъжа ми по вайбър – аз в Испания, той в Овчеполци. Вече 10 години е така, и сякаш сме в една стая“, казва с усмивка 47-годишната Мария.
6. Куфарът – какво да носим обратно
Тук идва вечният въпрос: какво да вземем за „там“? Повечето нашенци пълнят куфарите с български вкусотии – луканка, сирене, лютеница, домашна ракия. Но психолозите съветват да вземем и „символични неща“ – книги на български, носия, народна музика.
„Имам диск със стари песни от Пазарджишко. Като ми стане мъчно, го пускам. Веднага усещам, че съм си у дома, макар и в Лондон“, споделя Анелия, студентка във Великобритания.
7. Не забравяйте себе си
Често нашите сънародници се опитват да угодят на всички – да видят всички роднини, да обиколят всички приятели, да свършат сто задачи. Резултатът? В края на отпуската се чувстват изтощени.
Специалистите съветват: отделете време и за себе си – една разходка по Марица, един ден на Батак, или просто час спокойствие в двора. Защото почивката не е само срещи, а и вътрешно презареждане.
8. Оставете вината у дома
Много хора носят чувство за вина – че не могат да останат повече, че не помагат достатъчно, че не са до близките си постоянно. Но вината само тежи.
„Ние не сме емигранти от хубаво. Работим, за да осигурим по-добър живот на децата си. И нашите родители го разбират. Когато осъзнах това, се почувствах по-спокойна“, разказва 40-годишната Десислава от Италия.
9. Споделете историята си
Раздялата е по-лека, когато се говори за нея. Нашенци съветват – разказвайте на децата си за своето детство тук, споделяйте снимки от селото, от реката, от празниците. Така децата, родени в чужбина, ще се чувстват свързани с България, а и вие самите ще носите по-леко разстоянието.
10. България винаги чака
Най-важното, което трябва да помним, е че България ни чака – със семейството, с традициите, с корените ни. И всяко завръщане, макар и за кратко, е истински празник.
„Като си тръгвам, винаги казвам на майка: „Мамо, не плачи. Ще се върна.” И тя ми отговаря: „Знам, сине, България е твоята къща, колкото и далеч да си.” Това ми стига“, заключава Петър, строител във Франция.
Заключение, но не и край
Раздялата никога не е лесна. Но когато я приемем като част от живота, когато оставяме следи у дома, когато поддържаме връзката жива и планираме нови срещи, тежестта намалява.
Защото, както казва старата поговорка: „Чужбина храни, България топли.“
И независимо къде работим и живеем, винаги ще се връщаме – поне за лятото, поне за малко, при хората и мястото, които наричаме „у дома“.
„Знаме“
Бонус
Плейлист „От България с любов“
Народни и фолклорни корени
- „Излел е Дельо хайдутин“ – Валя Балканска (песента, която лети и в Космоса)
- Родопски гайди – инструментални сборки (за онзи момент, когато душата плаче)
- „Кавал свири“ – тракийска народна класика
- Северняшки хора и ръченици – за веселите събирания с близки
Българска естрада – златните години
- Емил Димитров – „Моя страна, моя България“ (вечната песен на гурбетчиите)
- Лили Иванова – „Осъдени души“, „Ветрове“
- Георги Христов – „Черно и бяло“
- Маргарита Хранова – „Устрем“
- Васил Найденов – „Сбогом, моя любов“ и „Ако ти си отидеш за миг“
Рок и поп за носталгия и сила
- Щурците – „Клетва“
- ФСБ – „След 10 години“
- Сигнал – „Да те жадувам“
- Диана Експрес – „Флирт“
- Милена Славова – „Ха-ха“ (за малко бунт в куфара)
По-ново време
- Графа – „Давам всичко за теб“
- Миро – „Гълъбо“
- D2 – „Не мога да спра да те обичам“
- БТР – „Спасение“
- Остава – „Ще дойдеш ли с мен?“
Специално за веселба „като у дома“
- Оркестър „Канарите“ – за всяка сватба и събор
- Кондьо – „Черно море“ (песен, която често звучи в чужбина)
- Преслава / Ивана – хитове, които вдигат настроението и събират компанията
Идея: направете си Spotify или YouTube плейлист с тези песни и го наречете „Домашна България“. Така, където и да сте – в Лондон, Берлин или Мадрид – с едно „пускане“ ще сте на площада в Пазарджик или на двора при родителите.
