Предадох пазарджишкия си опит на Франция и така я направихме велика сила в шахмата
ПАЗАРДЖИК. Разговаряме с гм Валентин Луков минути след като бе удостоен с Почетен знак на Пазарджик на тържествената сесия на 21 май (предложението бе от Общинския шахматен клуб). С мъдра усмивка видният шахматист сподели част от преживяванията си и изпрати специални поздрави на читателите на „Знаме“.За пръв път препечатваме интервюто от книжното тяло на вестника.
- Гросмайстор Луков, днес видяхте приятели, какво беше усещането?
- Прекрасно. Видях и Янка – с нея сме съученици, на един чин сме седели, но първо не можахме да се познаем. Аз благодаря на Николайчо Нинов, на Митко Славов, за това, че се потрудиха да направят тази презентация за мене, но по-важното е, че така има поглед към шахмата. Това е по-същественото. Аз не съм първата птичка. Такъв поглед към играта беше фокусиран и когато бе почетен Крумчо Георгиев, светла му памет, и по-рано, когато беше почетена Стефка Савова – съгражданката ни, която спечели сребърни медали на олимпиадата преди 40 години в Солун – най-големият успех в българския шахмат. Обществеността трябва да разбере, че шахматът е инвестиция, която има много голямо значение, особено за младите, с огромен социален ефект.
Тук ме създадоха, и ако във Франция с още неколцина положихме основите на шахматната игра и я развихме, и направихме Франция една от водещите сили в Европа, Пазарджик също има принос за това,
- Да се върнем в 1973 г., когато печелите с „Бенковски“ първите отличия за Пазарджик?
- Бяхме много запалено отборче. Тогава Крумчо, гм Крум Георгиев, и аз, бяхме юноши, мм Валентин Памбукчиян – сега играе за Варна, Стоянчо Парпулов, който днес е известен пазарджишки адвокат. И Бошнаков бе с нас – той беше резерва. Много хубаво отборче, с много добри шахматисти. Да ви кажа, даже не си спомням какви места сме заели, но бяхме радостни. Тогава ЦСКА, „Левски“ и „Славия“ бяха много силни, но в града ни имаше атмосфера. Разчиташе се на младите, водеха ни по мачове с други отбори, в други градове…Треньори ни бяха Христо Цукев, Панталей Симов, Стойчо Перничев, Иван Стоилов, Атанас Стоилов – имахме едно непрекъснато общуване, всеки ден имахме по няколкочасови дискусии по дадени теми, обменяхме идеи, Стефка също беше непрекъснато с нас. Тогава нямаше днешния информационен поток – обменяхме много полезна и изчистена информация, беше неповторима атмосфера. Да, нямаше тогава телефони и интернет, нямаше ги днешните развлечения, но това беше не само полезно, но и много интересно занимание за нас.
- Ако сега в телефоните има всичко, което ти дава насоки за живота, може ли да дадете пример как шахматът помага за справяне с житейски ситуации? Да предвиждате с няколко хода напред?
- Играта ни дава много позитивни неща. Първо, учи те на търпение, второ, ясно конкретизира целта и отделните етапи за постигането й, как да ги постигнеш. Изисква последователност и планиране на нещата, отговорност и дисциплина, като загубиш, да осъзнаеш, че грешката е само твоя, да разбереш причините дали си спечелил случайно или закономерно. Има много синтез (метод на познание, при който частите се сглобяват в единно цяло, б.р.) и анализ. И ти помага в живота да анализираш слабата точка, която да подобриш, да станеш по-добър и ефективен. Французите това го разбраха и неслучайно въведоха във всички училища шахмата – има над 200 000 лицензирани шахматисти и над 2 милиона любители, които играят и се забавляват.
- Станахте заслужил треньор във Франция. Кои българи бяхте първопроходниците на шахмата там?
- Работихме няколко човека българи – гм Никола Спиридонов, двамата бяхме най-високата категория, имаше още трима колеги, работихме към федерацията. Ръководството бе отворено към всяка идея, която давахме и я приемаше безрезервно – и тя се осъществяваше с акуратност и бързина. Навремето, като играехме националните отбори на България и на Франция, ние бяхме на светлинни години преди тях, бяха някакви пионки пред нас. Но постепенно създадоха школи, треньорски кадри – първите обучихме ние, но те акцентираха не толкова на високото майсторство, колкото на масовостта. Аз бях там около 7 години, но половината от това време пътувах наляво-надясно, така че „тотално“ съм стоял 4 години. Но и в момента съм преподавател във френския лицей „Виктор Юго“ в София – там има към 900 деца.
- В Тбилиси през 1988 г. печелите турнир, а на пръстите на едната ръка се броят чуждите шахматисти, триумфирали в СССР…
- Това беше специален турнир, но аз много турнири съм печелил – и в Германия, и във Франция, и в Германия, Испания… Имал съм и загуби, разбира се. Има ситуации, когато ти тръгва, играеш, печелиш. Въпросът е и в двата случая да умееш да прецениш какво ти е състоянието и да извлечеш поуката. Но аз съм доволен, че опитът, който получих в малкото клубче под театъра в Пазарджик, аз го предадох на великата Франция.
- Автор сте на множество статии и на специализирани книги…
- С новите технологии това е много по-лесно, но написаното от мен се радва на интерес. Сега съм се дистанцирал. Последно издадох енциклопедия за реми комбинации през 2012 г. Прие се много добре, но оттогава не съм се занимавал с нещо сериозно. Но винаги мога да измисля нещо ново.
- Живеете в София, кажете малко повече за Вас и за това, което обичате да правите извън шахмата.
- Всеки ден съм на разходка в Южния парк. Разхождаме се с моята приятелка. Тя е брокер. Също така обичам да слушам и музика. Най-различна – хитовете от моето време, също и класическа музика. Животът е прекрасен!
- Обичате и таблата. Даже сте спечелил открит турнир на Париж…
- Аз много турнири съм спечелил на табла във Франция. А у нас бях мениджър в едно от най-големите казина в София и организирах над сто турнира – мащабни, с много състезатели, участващи с големи вноски, между 100 и 500 лева.
- Таблата по какво си прилича с шахмата?
- В нея има около 50 процента шанс, но също и теория. Без теория нищо не правиш, даже да си гениален практик. Само с шанс също не става. Но спортната табла е доста по-сложна от останалите хазартни игри. В шахмата шансът не играе. И в двете игри има обем от знания, който ти е нужен.
- Има ли някаква по-специална партия за Вас в кариерата Ви?
- Отдавна съм надраснал егото си и за мен звания като „шампион“ са просто суета. По-важното е красотата на играта. Че тя създава социален контакт и дава възможност за развитие, както и общия социален ефект върху хората. Другото е суета. Да, играл съм много важни, хубави, интересни партии, но помня общуването с хора като Смислов, Спаски, Петросян, Тал… Знаете ли, че даже по времето на перестройката Михаил Тал беше много по-известен от Михаил Горбачов. Само като се появеше, всички искаха да го пипнат. И по-важни са разговорите ми с Тал, отколкото ремитата с него. И това, че Смислов посвири на пиано, когато го помолих веднъж… Виждаш пред теб един безкраен интелект, корифей, който не се ограничава само с фигурите на дъската. Който го помолеше, той сядаше да играе с него приятелски. Всички са земни и обикновени хора.
- Карпов и Каспаров може би не са чак толкова земни?
- Повярвайте ми, и те са такива, просто битката между тях беше много жестока, затова така изглежда. Имал съм възможност много пъти да бъда с тях – изключително приятни и лъчезарни хора.
- Ако не бяхте шахматист, какъв щяхте да сте?
- Сигурно инженер по медицинска електроника – това завърших. Обичам точните науки. Но се радвам, че Пазарджик ме създаде като шахматист. И му благодаря!
Дочо ЧАНЕВ
Гм Валентин Стоянов Луков е роден на 11.12.1955 г. в Кюстендил, но скоро след това се премества и израства в Пазарджик. Възпитаник на местната шахматна школа, през 1973 г. е част от юношеския тим на „Бенковски”, който печели първите в историята на клуба отличия от републикански шампионати – бронзови медали. През следващата година преминава в един от водещите клубове в страната – софийската „Славия”, където отличните условия за подготовка и силна конкуренция стимулират развитието му. Следват нови успехи при юношите, като кулминацията е триумфа с националния отбор на Балканиадата в Атина през 1975 г.
Не закъснява и пробивът при мъжете – през 1977 г. става шампион със „Славия”, като е победител на 2ра дъска с 5 точки от 7 възможни, покрива две норми за международен майстор – съответно на турнири в София и Пазарджик. Удостоен е с второто по стойност звание през 1978 г. Републикански студентски първенец за същите две години.
След кратък престой в „Академик”-Сф се завръща в „Славия”, с който печели нови 8 титли в периода 1981 – 1989, като почти винаги е победител на дъската си. До 1986 г. взема участие 5 пъти в турнира за купата на Европейските клубни шампиони. Има основна заслуга за двата златни медала от световни първенства за девойки (1986 и 1989 год.) на Катрин Аладжова, с което загатва за големия си потенциал като наставник.
От началото на 90-те години на миналия век остава за по-продължително време във Франция, където, редом с турнирни победи, признание получават и треньорските му умения – удостоен е със звание заслужил национален треньор на Франция. Междувременно печели още три отборни шампионата на България с „Локомотив”- Сф, за последно през 2002 г.
Победител е и в 4 индивидуални полуфинала, като се е състезавал в общо 11 републикански финала. Най-високото му постижение е през 1982 г. с дележ на 1-2 място, губи допълнителния мач за титлата, но попада в националния тим за Европейското отборно първенство (1983) в Пловдив. През специалната в неговата биография 1988 г. играе за българския отбор и на Олимпиадата в Солун, с 4 т. от 7 възможни.
Сред най-значимите му постижения са впечатляващи победи на силните международни турнири в Хале (1987) и Тбилиси (1988), като последната го включва в престижна листа на малцината играчи извън СССР, печелили на негова територия. Тези два триумфа са гарнирани и с норми за гросмайстор, които заслужено му донасят през 1988 г. (заедно с другия пазарджишки национал Крум Георгиев) утвърждаване с най-високото шахматно звание.
Постиженията на Луков в настолните игри далеч не са ограничават с шахматното табло – той е популярен и като най-добрия играч на табла измежду българските шахматисти.
Освен като състезател и треньор, той отрано се изявява като отличен познавач на финалния стадий на една продължителна шахматна партия – ендшпила. Автор е на редица статии по тази тема, включително и на авторски етюди. Без аналог е книгата му, в която са систематизирани различните видове реми, а текста е поднесен едновременно на български и английски.
